Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Автор: Момчил Димитров
През 1762 г. 40 годишният монах Паисий Хилендарски завършва “История славянобългарска”. През същата година 23-годишният Стойко Владиславов (Софроний Врачански) е ръкоположен за свещеник в родното му село Котел. Три години по-късно двамата в продължение на три месеца по поръчка на котленските първенци, правят първия препис на “История славянобългарска”. С това са останали и в народната памет – Паисий я е написал, Софроний я е преписал.
През зимата на 1765 г. в с.Котел се случва нещо повече от “работна среща”, която има за цел преписването и подвързването на една книга.
Какво точно е станало?
Паисий Хилендарски е разкрил на Стойко Владиславов своите виждания “Какво трябва да се направи, за да се освободи България?”
Стойко Владиславов (Софроний Врачански) до края на живота си е работил в посока “Как да се освободи България?”
До какво заключение е стигнал Паисий Хилендарски?
1.Българите трябва да разберат, че са българи!
За онези времена това е бил голям проблем. Възрожденецът Васил Априлов в зряла възраст през 19 век разбира, че е българин, след като прочита “Иктория славянобългарска”.
2.Българите трябва да си имат независима Българска църква
Век по-късно българите извоюват своята църковна независимост. Санстефанският мирен договор стъпва на териториите на Българската екзархия.
3.Българите трябва да се образоват
99% от тогавашното население е било неграмотно. Нямало е как необразованият тогавашен елит, живеещ в Средновековието, да съгради държава, отговаряща на Новото време.
Как Софроний е осъществил идеите на Паисий?
Да отбележим малко за качествата и способностите на Стойко Владиславов. Той е бил високообразован за времето си. Можел е да чете, да пише, знаел е български, гръцки и турски. Бил е ученик на поп Милко Котленски, който е бил един от най-просветените учители за времето си. При него Стойко се научава да преписва изящно църковни книги. Заради тези негови качества и способности Паисий го е припознал за свой ученик и последовател. (Няма как да искаш да си водач на необразована общност и да не си грамотен. Дори при ослепяването на самуиловите войни, византийците са оставяли един на 100 с едно око да водят останалите 99).
За да изпълни идеите на Паисий, Стойко е трябвал да стане легитимен водач (лидер) на българите. Първата крачка е направил през 1762 г., когато става свещеник в с.Котел. Църковният пост му дава възможност да обикаля свободно територията на Османската империя под предлог, че събира пари за църквата си. Това му е давало възможност да просвещава на миряните.
За да надгради започнатото, Стойко е трябвало да се издигне в църковната йерархия. Затова през 1794 г. с парите и връзките на сина си Цонко Стойков купува митрополитското място във Враца. Така йерей Стойко Владиславов става архиерей Софроний Врачански. Тази негова позиция го прави първият български архиерей назначен от Цариградската патриаршия.
В продължение на години Софроний обикаля българските земи. Тези свои обиколки той гописва в автобиографията си “Житие и страдания грешнаго Софрония”. Нямало е място, където да не го познават. Висшата му църковна позиция и разпознаваемостта му сред българското население го превръща в Софроний архиерей български.
За 12 години Софроний Врачански се опитва на два пъти да възстанови Българската държава
В периода 1800 – 1803 г. живее в град Видин при отцепилия се владетел Осман Пазвантоглу. Софроний Врачански използва своя препис на “История славянобългарска” (през 1781 г. той прави втори препис за себе си) и заедно с Емануил Шишманоглу (потомък на Шишмановци) убеждават Пазвантоглу, че е от Шишмановия род и е законен наследник на България. Така пише и Г.С.Раковски „По нашите открития Пазвантоглу е бил родом българин и той имал связ с българските горски юнаци хайдути… Около Пазвантоглу имало двама българи, коим имената не са познати, които му съсредоточили мислите да съсредоточи сичките хайдушки чети и да предприеме едно общо въстание против султанская власт; тии му внушили и убеждението, че неговото родопоколение се теглило уж от българските царие и че той може да бъде един български цар в старий престолни град Видин.“
Идеята на Софроний е била отцепената територия от Пазвантоглу да бъде възродена Българската държава, която да има своите институции, независима църква, училища и.т.н.
Софроний вижда, че при Осман Пазвантоглу, няма да се реализира плановете си и отива във Влашко. В периода 1807 – 1812 г. служи на Руското командване по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г.Софроний Врачански се среща и разговаря с руските военачалници Багратион, Каменски, Кутузов. Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос.
Така се стига до юни 1811 г., когато била учредена Българската земска войска – първата българска самостойна бойна единица от 400 години насам. Софроний освещава бойното знаме и благославя воините-доброволци.
В същата година изготвя “Молба” до генерал Кутузов, в която предлага създаването на автономна българска област. Тази идея е била много модерна за времето, защото освен за църкви и училища Софроний говори и за производство.
През 1812 година Руско-турската война приключва. Руската империя решава да приключи войната с Османската империя и да пренасочи силите си срещу Наполеон. Идеите на Софроний не се осъществяват. Година по-късно той умира в Букурещ.
Софроний Врачански е една от най-значимите фигури на Възраждането. Незаслужено е поставен встрани от българската историография. За него знаем, че е направил първия препис на “История славянобългарска” и че е написал “Житие и страдания грешнаго Софрония”, откъдето си го представяме като слаб и скромен човек.
От по-горе написаното обаче виждаме, че това е един силен човек, който надгражда идеите на Паисий, стремейки се да реши завета му в по-голям мащаб.
Няма по-голямо признание от това, че Софроний Врачански е бил единственият легитимен лидер на българите, от това Руското командване да иска да работи само с него.
Проблемът на нас, българите е, че на Берлинския конгрес – 1878 е нямало такъв български политически лидер като Софроний Врачански, който да защити националните интереси.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание