Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Социалната мрежа „ТикТок“ (TikTok), чиято популярност нараства лавинообразно, става все по-предпочитана от тийнейджърите в много страни по света в сравнение с други онлайн платформи.
Наскоро обаче Европейската комисия и Европейският парламент поискаха от всички, които работят за тези важни органи на Европейския съюз, да премахнат от служебните си мобилни телефони китайското приложение за видео обмен. Почти по същото време в края на февруари администрацията на американския президент Джо Байдън даде на правителствените агенции в САЩ срок от 30 дни, за да гарантират, че служителите им не употребяват приложението на федерални устройства и системи. Канада също обяви, че забранява употребата на „ТикТок“ на всички правителствени мобилни устройства.
На този фон трябва да се запитаме, доколко трябва да се притесняваме за младите хора, които използват социалната мрежа, която е собственост на китайската корпорация „БайтДенс“ (ByteDance)?
Всъщност, служителите в ЕК и в правителствените агенции в САЩ и Канада вероятно не са потребителската група, към която са се насочили собствениците на социалната мрежа.
Със своите кратки и често провокативни видеоклипове, към които редица от по-младите потребители се пристрастяват, както и със своя самообучаващ се алгоритъм, китайското приложение е популярно преди всичко сред тийнейджърите, които едва ли са толкова загрижени за геополитическите проблеми и за националната сигурност на страната, в която живеят, отбелязва ДПА.
На фона на ограниченията, които ЕС, САЩ и Канада започнаха да налагат на своите служители, изглежда, че в западните страни на дневен ред излиза въпросът за пълнага забрана на „ТикТок“.
„ТикТок“ предоставя данни на потребителите си на властите в Китай. Вярно или не?
Смята се, че около 70 на сто от младите хора в САЩ вече използват „ТикТок“. С все по-широкото му навлизане в ежедневието ни се засилват и опасенията, че данните на потребителите на приложението се изпращат до компютърни системи, контролирани от властите в Китай.
Още през юни 2021 г. германският Федерален комисар по защита на личните данни и свободата на информацията препоръча служителите в администрацията в Германия да не използват „ТикТок“ на служебни устройства.
Рюдигер Трост от компанията за решения в областта на киберсигурността „УидСекюър“ (WithSecure) смята, че това онлайн приложение „определено е много опасно“.
„Алгоритъмът на „ТикТок“ поставя в по-неблагоприятно положение хората, които се нуждаят от специална закрила. Например видеоклиповете с хора с увреждания нарочно се излъчват по-рядко в това приложение“, отбелязва експертът.
Събитията, които не се одобряват от управляващите в Китай, се цензурират в „ТикТок“, твърди Рюдигер Трост. Той е убеден, че китайските власти контролират компанията, която управлява онлайн платформата.
Голяма част от принципите, върху които е изградена тази социална мрежа, не може да бъдат съотнесени към западните ценности и разбирания за човешко достойнство, равенство, свобода на изразяване и защита на малцинствата, отбелязва специалистът по въпросите на киберсигурността.
„Рискът от целенасочено въздействие върху общественото мнение в западните общества е толкова значителен, колкото и опасността от шпионаж. Той е особено сериозен в навечерието на избори (в някоя от западните страни – бел. ред.)“, смята Трост.
„ТикТок“ отхвърля подобни обвинения
Собствениците на „ТикТок“ не приемат обвиненията, които се отправят към социалната мрежа. Говорители на компанията, която управлява онлайн платформата, многократно обявяваха, че данните на американските потребители на приложението се обработват в САЩ, а бекъп компютърните сървъри се намират в Сингапур. Те твърдят, че социалната мрежа не зависи от базираната в Пекин корпорация „БайтДенс“.
Тези уверения обаче не правят особено впечатление на политическия елит във Вашингтон, отбелязва ДПА. Представители на Републиканската партия, която разполага с мнозинство в долната камара на Конгреса на САЩ (Камарата на представителите) практически третират „ТикТок“ като служба на Китайската комунистическа партия.
Двама сенатори от Републиканската партия, Джош Хоули от щата Мисури и Кен Бък от щата Колорадо, включиха в закон, който е свързан с формирането на държавния бюджет, забрана за използването на приложението на служебните мобилни телефони на държавните служители.
Сенаторите, които се стремят към пълната забрана на „ТикТок“ в САЩ, се ползват с подкрепата и на представители на Демократическата партия, от която е и президентът Байдън.
Известният американски специалист по въпросите на киберсигурността Брус Шнайер обаче смята, че плановете за забрана на „ТикТок“ са „ужасна идея, чийто странични ефекти биха били непоносими“.
„Това би довело до нарушаване на свободата в интернет, такава каквато я познаваме“, написа наскоро Шнайер в своя блог.
Той обаче признава, че социалната мрежа „ТикТок“ и компанията „БайтДенс“, която я притежава, са „сенчести“ структури. „Те, както повечето големи корпорации в Китай, развиват своята дейност в угода на китайското правителство“, пише активистът за „свободен“ интернет.
„ТикТок“ обаче не е единствената социална мрежа, която събира данни за своите потребители. И други приложения правят същото. Сред тях са и „Фейсбук“ (Facebook), и „Инстаграм“ (Instagram) „, твърди Шнайер.
„ТикТок“ планира нови центрове за данни в Европа, за да защити правата на потребителите
На този фон „ТикТок“ планира да създаде два нови центъра за обработка и съхранение на данни в Европа, съобщи в средата на февруари високопоставен представител на компанията, която управлява социалната мрежа, предаде Ройтерс.
Онлайн платформата се стреми да разшири своя капацитет за съхранение на данни в Европа, обяви главният мениджър на „ТикТок“ за Европа Рич Уотъруърт.
„Ние сме в напреднала фаза на реализация на нашия план за изграждането на втори център за данни в Ирландия, съвместно с друг доставчик на услуги, в допълнение към обекта, за чието създаване съобщихме през миналата година“, допълва Уотъруърт.
Тази инициатива би могла да смекчи опасенията относно защитата на личните данни на потребителите на „ТикТок“ и да облекчи регулаторния натиск върху китайската компания, отбелязва Ройтерс.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание