Не съм утихнала, за да се скрия,
примиреността не е моята стихия.
Но умората от дните сякаш надделява,
а енергията и познанията ми – все по необходими стават.
Идва време, в което животът те замисля,
да остаряваш тихо или да поемеш друго начало.
Мисля си, че неслучайно това утихване се появява –
заради тъй жадуваният покой или вероятната слава.
Със сигурност зная, че в съня си ще утихна,
но преди да заспя – дали да го направя?!
И този миг налудничаво е обзет от мисли за утрешния ден, с какво ще съм необходима.
Ек.Станчева
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
2
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
1
Развълнувах се
1
