Гледах гостуването на Александър Морфов по BTV и не мога да се сдържа да не кажа няколко думи. Думи, които навярно не бих могъл да изрека на глас толкова ясно, колкото би могъл да ги напиша. В последна сметка – може би затова съм писател. Все едно. Отвътре всичко ми ври. От дни чувството ми за справедливост е препарирано. Последните събития в Народния театър дотолкова ме шокираха, че замлъкнах. Но… Виждайки Александър Морфов – със цялото му царствено достолепие на артист, който не дължи нищо на никого, на свой ред се вдъхнових да създам този текст. Текст, подчинен само на едно – на представата ми за свободна воля.
И ето – волята ми да бъда и аз поне малко дотолкова смел, колкото е Александър Морфов, ме води към моето първо разсъждение. То е следното: Тия, които твърдят, че това е междуличностен кофликт между един режисьор и един директор – грешат. Това е така на повърхността, но не е така на дъното. А не е ли целта да стигнем до дъното, до корена на проблема, до същината му. Същината на тоя конфликт не е между имената Морфов и Василев. Той е между Свободата и Властта. Нарочно изписвам и двете понятия с главна буква. Нарочно правя грешка. Грешката ми не е граматическа. Друга е и аз ще ви я посоча веднага: Тя е, че властта следва да се изписва с малка буква, а свободата – неизменно и винаги – с главна!
Свободата! Тая свобода, за която са се борили героите на България! Неслучайно именно Александър Морфов е режисьор на „Хъшове”. Той единствен е в състояние да постави тая класика достойно на сцена. Защо ли? Защото той е такъв в живота. Той е истински хъш. Действителен до безмилостност! Повярвайте ми – не е вандал. Не е хлапе, което драска по вратите без причина. Ако това е начинът да се обърне внимание на пробойните в една значима за държавата ни институция, каквато е Народния театър, то нямаме право да негодуваме. Напротив – трябва да сме щастливи, че на някой все още му пука за изконното човешко право да не бъдеш слуга никому. Най-малко на властта.
Властта създава роби. Роби – сиреч – послушни кучета. Такива, които редовно биват смилани от бой от своите стопани. Защото ги е страх да се защитят. Затова. Робите са готови да бъдат смазвани от властта, те имат нужда от нея, за да съществуват. Срещу им са свободните. Независимите. Хора, докоснати от Господ. Такива, които са родени да създават честно изкуство. Онова, което не е честно – не е изкуство. Дори да е добра имитация или лъскав фалш – не е изкуство. Изкуство се прави от инакомслещите. То е от и за тях. Така е било. Така ще бъде завинаги.
За финал ще бъда краен, защото такава е природата ми и ще напиша това: не са важни прашинките по завесата в театъра. Важна е тя самата. В тоя смисъл – няма никаква драма в уволнението на Морфов. Той остава себе си и без който и да било театър. Но театърът как ще живее? Как ще диша? Сред такава воня. Човешката воня на боязън. Някой спешно трябва да отвори прозореца. За да влезе въздух. За да се диша свободно. Сашо Морфов бе отворил всички прозорци. Вие не му го простихте. Живейте сега сред вонята. Ще дойде и ден за разплата. И тогава – ще пребъде Свободата…
Росен Карамфилов е поет, писател и журналист. Завършва в ПУ „Паисий Хилендарски”. Автор е на седем книги. Основният пламък в живота му е изкуството – изявява се като всестранен артист. Рисува. Фронтмен и вокалист е на групата Erase The Poems. Меломан. Естет. Търсач. Непримирим, свободен дух. Бунтовник с кауза, що се отнася до всякакви социални неправди. Той е тук със своята рубрика „Революция” , за да не ни спести неудобната истина.
Facebook:
https://www.facebook.com/rosenkaramfiloff
Instagram:
https://www.instagram.com/rossen.karamfilov/
Youtube:
https://www.youtube.com/channel/UCPaOk3Er6y55cLF_4V6LVgA
Tiktok:
https://www.tiktok.com/@rosenkaramfilov
Каква е вашата реакция?
