До три процента сред пострадалите от бедствие и сред спасителите развиват напълно изразено посттравматично разстройство. Това каза в интервю за БТА полк. доц. Данчо Дилков, началник на Клиника по психиатрия и военна психология към ВМА. Между пет и 15 процента развиват някакъв симптом на посттравматичен стрес.
По думите му, обикновено спасяващите са обучавани за работа на терен след бедствие и при тях рискът за поява на посттравматично разстройство е по-малък, но и те не са напълно защитени. Това зависи от индивидуалния праг на чувствителност, обясни лекарят.
В предварителния тренинг на медиците от ВМА, които заминават на мисия, е включенситуационен център, който до голяма степен пресъздава условията в ситуация на криза – бойна или природно бедствие, където условията в максимална степен се доближават до действителните и многократно се тренират индивидуалните задачи. След това се извършва анализ, като целта е те да могат да се справят бързо, да се оптимизира работата им, както и когато попаднат в истинска ситуация, да имат усещането, че това им е познато до голяма степен и знаят какво да правят. Така ще се избегне първоначалният шок, който се получава при първите впечатления, когато има бедствие.
Симптомите на посттравматичния стрес не се появяват непосредствено след стресогенното събитие, а обикновено до шест месеца след него. Често се появяват между втория и третия месец и се изразяват в сънуване на кошмари, които до голяма степен са свързани с травмата. През деня може да се появяват „оживели сцени“ на подобни събития, които пострадалият вижда и преживява отново. Така у човек се появява напрежение, агресия, склонност към употреба на алкохол или наркотик с цел да облекчи страданието си. Това е много мъчително за тези хора и ако не се вземат мерки навреме, състоянието хронифицира и води буквално до инвалидизация. В България няма такива случаи, но има публикувана информация за военни от чужди армии, участвали в мисии. Тези военнослужещи след това се откъсват от обществото, самоизолират се и завършват живота си или със самоубийство, или със зависимост към алкохол или кокаин, или хероин.
Няма никакви категорични данни засега дали мъжете или жените реагират по-спокойно в бедствена ситуация, посочи още лекарят. Трябва да се вземе предвид, че жените имат по-различна роля в обществото – като майки, и те са по-жалостиви и състрадателни към човешката мъка, така че би могло да се очаква, че при жените е възможно да се появи по-лесно посттравматично разстройство, допълни доц. Дилков.
При спасяване на хора след земетресение трябва вътрешно да си убеден и мотивиран, че ще има позитивен край. Целта е намаляване на щетите и спасяване на хора, добави доц. Дилков. В отговор на въпрос кога спасителен екип може отново да се изпрати на терен, доц. Дилков посочи, че е най-добре това да стане след една година.
