Работата по изграждането на 100 мегаватовия фотоволтаичен парк на територията на ТЕЦ „Бобов дол“ в с. Големо село, община Бобов дол, продължава, каза в интервю изпълнителният директор на централата инж. Любомир Спасов. Соларният парк трябва да бъде въведен в експлоатация до 13 декември 2023 г. Той е част от проекта на топлоцентралата за поетапна енергийна трансформация.
В момента на бившия сгуроотвал се поставят подпорите, които ще носят соларните панели. „Фирмата работи, вижда се на терен. Паркът ще бъде разположен на площ от около 1300 дка. Няма да успеем да ги усвоим напълно, защото има две дерета, но те ще бъдат ползвани също по проекта с друго предназначение. Предвидили сме терени за подстанция, заделили сме терен и за възможност за направа на отбивки от пътя, където имаме намерение да създадем зелена станция за зареждане на електромобили“, каза инж. Спасов.
Той посочи, че ТЕЦ-ът е само на 2 км от магистрала „Струма“, а така всеки, който преминава може да слезе от магистралата, да зареди автомобила си и да продължи към Гърция, или София. „Това са наши идеи, които предстои да реализираме, но първия етап и най-важният е да направим парка“, посочи изпълнителният директор на централата.
Преди дни представители на Европейската комисия посетиха ТЕЦ „Бобов дол“ като част от обиколката им в Югозападния въгледобивен район, за да се запознаят с направените до момента инвестиции в посока трансформацията на енергийните дружества към производство на по-чиста и зелена енергия.
„Целта на посещението им беше да се запознаят на място с евентуалните бенефициенти на плащания по зелената сделка и по механизма. Те бяха много приятно изненадани, виждайки, че тук вече се работи. Видяха мястото на фотоволтаичния парк, тогава все още не бяхме започнали да работим реално“, каза инж. Спасов.
Соларният парк няма да замени напълно производството на централата, а ще бъде добавка към него. „В пикови моменти трябва да произвеждаме 95-100 мегавата електроенергия на час. Когато слънцето е най-силно – очакваме такава мощност. В момента топлоцентралата произвежда около 300 мегавата, т.е. това е една трета от сегашния й капацитет. При започване на функционирането на фотоволтаичния парк, производството на централата би трябвало да се вдигне с около 30 процента, уточниха още от там.
С трансформацията на ТЕЦ-а се предвижда въглищата постепенно да намаляват в производствения процес и да се добавят други мощности. „Предстои това да се случи в най-скоро време, след като газта дойде до нас, в рамките на тази година“, уточни инж. Спасов. Предстои централата да се присъедини към националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД.
„Всички документи по промяната на подробните устройствени планове (ПУП) на терените са готови, внесени са в областната администрация за одобрение. След това ще пристъпим към издаване на разрешение за строеж по проектите, които са готови отдавна. Надявам се, че в рамките на два-три месеца, след процедурите, нещата ще тръгнат“, коментира изпълнителният директор.
Той разказа, че вече е правен ПУП, но точно преди приемането му, при съгласуването с „Басейнова дирекция“ се оказало, че в представеното заснемане и кадастралните карти, не е било отразено промененото корито на малка река. Това наложило документите да бъдат изготвени отново и върнало движението на проекта с половин година назад. „Сега всичко е направено и се надяваме, че процедурите ще вървят по-бързо, а през лятото ще имаме възможност да строим реално“, коментира още Спасов. Дружеството вече има одобрение от страна на РИОСВ, че не е необходима оценка по ОВОС.
Според него анализите, направени от дружеството и ситуацията през последните месеци показва, че обстановката с газта се нормализира. „Не знам дали ще стигнем нивата от преди войната в Украйна, вероятно цените ще са по-високи, но смятаме, че те ще се стабилизират. Природен газ в света има, а въпросът е при разпределението и доставките“, коментира още Спасов.
В момента произведената от централата електроенергия е на стойност от около 240 лв. за мегаватчас. „При сегашните цени на природния газ мисля, че не би трябвало да има някакво оскъпяване на цената на тока“, посочи Спасов. Дружеството не продава енергия за бита за регулиран пазар, където участват „Мариците“ и „Козлодуй“. При тях е и най-ниската цена на електроенергията, след което по показатели се нарежда ТЕЦ „Бобов дол“.
След „влизането“ на природния газ в централата, ще бъдат монтирани пет газови генератора – газобутални двигатели, които произвеждат ток и топлина и са с мощност около 42 мегавата. „Имаме друго решение на РИОСВ, че няма да се прави ОВОС за една малка биоцентрала от около 6 мегавата, на наш терен. Следващият етап предвижда навлизането на модерните газови турбини, за които все още нямаме яснота за финансирането“, коментира той.
Предвижда се биоцентралата да произвежда биогаз от биомаса. Идеята е газът да бъде изгарян в газобутални двигатели и да произвежда електроенергия изцяло от зелени отпадъци, слама, силажна царевица, дребни стърготини, бързовъзобновяеми растения, за да има всяка година добив на такава маса.
Централата има намерение да реализира и производство на зелен водород. Идеята за реализацията на този проект ще започне след стартирането на работата на соларния парк и когато има яснота по отношение на реализирането на идеята за газовите турбини.
„Според нашите намерения, зеленият водород ще бъде произвеждан от електроенергията, добита от слънцето и след това ще бъде употребяван в газовите турбини като допълнително гориво, защото те ще бъдат с възможност да работят със смес от водород и природен газ. Идеята е производството, което ще прави електроенергия да произвежда толкова водород, колкото ще е нужен да захранва турбините. Целта е всичко да бъде организирано в цикъл, но това е въпрос на пазарни конюнктури, цени. Ако водородът е по-скъп, няма да го ползваме, за да правим електричество, ще го продаваме като водород. Ако пък е твърде скъп за добив, няма да го произвеждаме. То е планувано като идея, инвестиционно намерение и част от микса, който ще произвеждаме след 4-5 години“, коментира изпълнителният директор.
Цялата тази трансформация е изключително скъпа и трябва да се случва поетапно. Затова ако срокът за извеждането на въглищните централи е 2026 година, няма как да се случи, освен ако не се „изсипят“ купища пари и фирмите да работят само за тази индустрия, смята той. „Нашата 300 мегаватова централа на въглища, няма как в следващите две години да започне да произвежда такова количество от алтернативни източници. Не може централа да се построи за две години. На практика остават единствено административната сграда и кабелните линии, всичко останало трябва да се изгради наново. Изплащането на инвестициите в енергетиката е в дълги срокове. Ако за един нормален бизнес инвестицията се връща в порядъка от 3-5-10 години, ние сме над 10 години. Затова и енергетиката е отрасъл, в който се мисли поне за десет години напред, а животът на съоръженията се проектира да бъде поне с 50-годишна давност“, уточни той.
Спасов посочи още, че по-кратки са единствено сроковете за фотоволтаиците, които имат 25-годишен срок на живот и които вече поевтиняват като инвестиция. „Те имат показатели, които не отговарят на изискванията за подобряване на енергийната система. Това е доста нестабилна работа в рамките на деня, защото не се знае какъв товар поддържа, понеже всеки облак променя
моментално мощността. В същото време през нощта няма никакво производство. Затова не мисля, че това ще бъде панацеята на енергетиката“, коментира още Спасов.
Според изпълнителният директор на централата през миналата година са били обещани 1,2 млрд. за компенсация на засегнатите от енергийния преход райони, а въглищните централи са изкарали 3,2 млрд. за същия период. „Финансирането също не се получава. Няма банка, в която аз като директор кажа, че искам кредит за зелени проекти, да получа кредитиране. От банките директно ми заявяват – „щом сте въглищна централа, не искаме въобще да говорим с вас“. Дори „Уникредит“ ни закриха сметките, защото сме във въглищния бизнес“, разказа Спасов.
Той уточни, че предвидените в зелената сделка средства за компенсация за Кюстендилска област са 140 милиона. „Оказва се обаче, че ние, като едно от най-големите предприятия, които трябва да се трансформират, не сме бенефициент на тези пари. В зелената сделка е залегнало, че бенефициенти са малки и средни предприятия, т.е. със до 50 служители. Няма такова предприятие, което ще се трансформира в зелено с 50 човека персонал – какво прави това предприятие, какви емисии излъчва, те вероятно не са и в европейската система за търговия с емисии, докато ние плащаме огромни суми – емисиите в момента са около 90 евро на тон“, разказа Спасов.
Той уточни, че централата в момента работи по много различни направления, за да има стабилност, а за всички нови дейности, които смятат да развиват, ще трябват хора. „Целта ни е да не се стига до масово съкращаване на персонал“. В топлоцентралата в момента работят около 1000 човека, които вероятно ще запазят работните си места и след трансформацията. В мините в Бобов дол обаче, хората, заети с добива (също около 1000 човека) вероятно ще останат на улицата. А мината по този показател също не попада в бенефициентите за финансиране за рекултивиране на терените.
„Имаме въглищни запаси по рудниците и мините до 2030-2035 година. Ако наистина работим дотогава и по естествен път се случи спирането на въглищните мощности, и преминаването към други, би било най-добре. Винаги еволюцията е по-добре от революцията, защото революцията идва с разрушаване, а еволюцията винаги е надграждане“, коментира Спасов. Според него нищо катастрофално или фатално не се е случило до момента, за да вървим към по-радикални мерки.
Той е категоричен, че в централата в момента не се горят боклуци. „Има подвижни станции, въздуха се замерва периодично. Нямаме сериозни нарушения. Имали сме отклонения, вярно е, но пак е въпрос на тълкуване от къде идва това замърсяване, защото през лятото то не се случва, а само през зимата, когато са и много възможните източници. Работим много по опазване на следата около нас. Казвал съм го и на природозащитници, и на МОСВ – не сме луди и ние, все пак живеем и работим тук, сами да се тровим“, каза още Спасов.
ТЕЦ „Бобов дол през тази година празнува и 50-ти юбилей. През декември 1973 година в експлоатация е пуснат първият блок, а централата е заработила изцяло на етапи до 1975 година.
Каква е вашата реакция?
