Създадената преди 4-5 г. Комисия по академична етика към МОН може да проверява сигнали за плагиатство, само ако са в научен труд, свързан с процедура за академично израстване, т.е. за доцент или професор. Според законодателството ни обаче тя не разглежда други случаи извън тези процедури, например когато има съмнения за преписване в труд на учен, с който той не е получил научна степен доцент или професор (тези случаи са оставени за разрешаване в ръцете на самите университети – например в правилниците им – бел. ред.). „Това не е редно“, коментира проф. Ирена Василева от Нов български университет, която представи днес съвместния с Югозападния университет проект „Сериозността на академичното плагиатство в нагласите на учени, студенти и създатели на научна политика в България“.
Проф. Василева обясни, че с колегите й са се насочили към тази „чума на съвременната наука“, защото случаите на плагиатство у нас стават все повече, а малко от тях получават гласност. „Това води до ниско качество на научните изследвания в Българи – отиваме на все по-задни места. Когато разглеждам публикации на българи в чужбина, изскачат такива неща – попадала съм на докторантури на българи в Германия с много плагиатство“, коментира тя.
Различните държави се борят по различен начин с този проблем, поясни проф. Василева. В Словакия например от 2010 г. е създадена база данни със софтуер за проверка за плагиатство, през който минават всички разработки на всички университети – от бакалавърски, до такива за магистратури, докторантури и хабилитационни трудове. „Ако системата ги одобри, тогава се минава към реалната процедура. Оттогава са намалели случаите на плагиатство – след като пишещият знае, че ще му проверяват труда, не се и опитва да преписва“, коментира тя. Във Великобритания също разчитали на превенция – там се проверявала всяка дипломна или курсова работа на студентите, които подписвали декларации, че няма да плагиатстват, а при нарушение търпели наказания, вкл. и изключване от университета.
Германия пък избягвала проверки със софтуер, освен при сериозни съмнения за плагиатство, тъй като се смятало, че щом един текст се качи в система за проверка, той автоматично отива в интернет пространството. „Резултатът е, че в течение на 5-6 г. 3-ма немски министри си взеха довиждане с правителство заради плагиатство в докторските им работи, дори едната бе министър на просветата“, коментира проф. Василева. По думите й за малка страна на България по-подходящ е централизирания подход, тъй като това, което правят вузовете, е да прикриват случаи на плагиатство, защото те нарушават имиджа им.
Що е то плагиатство?
Проектът на НБУ и ЮЗУ е за 3 г. и е финансиран със 163 хил. лв. по фонд „Научни изследвания“. По него ще се направи изследване на самото понятие „плагиатство“, тъй като разбирането за него не е еднозначно сред общността на учените – не само в България, но и в световен план“, уточни д-р Мария Чанкова от НБУ. По думите й целта на проекта е да се уточни какви форми може да приема плагиатството и да се изготви списък с характеристики, които да са практически приложими.
„Там, където се открият разминавания, между това, което реално се счита за плагиатство, и това, което разбират нашите студенти и учени – да се изготвят по-подходящи правилници за академична почтеност, курсове за обучение и да се предложи промяна в законовата уредба“, коментира пред БНР и проф. Василева, според която е „крайно време“ да се направи нещо по въпроса в плагиатството у нас. По думите й в последните години навлиза интернет плагиатството – от различни източници от интернет, които могат да бъдат и на чужди езици. „Там възниква много сериозен проблем, който не е решен в световен план, т.нар. преводно плагиатство. Няма такива софтуерни продукти все още, които да откриват преводно плагиатство“, казва тя.
В рамките на проекта ще се изследват още политиките и практиките в българските институции – какви софтуерни продукти за откриване на плагиатство има, използват ли се, какво съдържат правилниците за академична почтеност и етика на вузовете и др. Ще се направят различни видове интервюта и анкети с трите целеви групи на проекта – учени, студенти и създатели на научна политика у нас.
