Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Доц. Трендафил Кръстанов
Послучай 14 февруари –Успението на св. Кирил През януари 1982 г. открих в гръцки Ватикански кодекс 2502 палимпсест (първоначалният текст е изчегъртан или измит и отгоре е написан друг текст), в който гръцкият текст от XII и XIII в. е отгоре, а под него е изтритият още по-древен текст на кирилица, който ми предстоеше да разчета и идентифицирам. Първите думи, които с помощтта на специална лампа успях да разчета: ВОДА ЖИВА…ЖЕНА и по-едри инициални букви В, Р и други показват, че кирилическият текст е част от Изборно евангелие, а не Четвероевангелие. След продължителни взирания в изгасналия текст и многобройни справки с подобни текстове, успях да идентифицирам и отчасти разчета 186 страници на старобългарския текст. Оказа се, че това е най-старият препис на първия превод от Константин Философ преди Моравската мисия от 863 г. и най-близък по структура и състав с друг подобен препис от български първообраз – знаменитото Остромирово евангелие, преписано в Новгород през 1056-1057 г., който преди се е приемал за най- близък до първоначалния Кирилов превод на Светото писание. През 1984 г. проф. Боню Ст. Ангелов публикува съобщение, че Йоан Екзарх бил „работил в Рим“ и че той бил преводач на тълковно евангелие? Оказа се, че това е превод от латински на български език на 40 Беседи за евангелието на папа Григорий Двоеслов, защото в него има около 70 лексеми, които не се намират в Чешки речник на старословенски / Slovnik iazika staroslovenskeho/, a тези 70 думи са в езика на Йоан Екзарх Български. Но какво е работил той в Рим? Направих идентификация на боил Йоан, който е в българското посолство в Рим от 866 г., станал черноризец и дякон на Римската църква, приятел на Анастасий Библиотекар, с когото са посрещнали в Рим в края на 867 г. Константин Философ, Методий и техните ученици. С тях той се е запознал, беседвал и участвал в богослуженията в римски храмове до началото на 869 г., когато, вече болен, Константин е казал наизуст своето предсмъртно Написание за правата вяра. След 14 февруари 869 г. Йоан като дякон на Римската църква е присъствал на погребението на блажения Кирил, а наскоро след това е написал Пространното Житие Кирилово преди 872 г. Какъв е езикът на св. Кирил и на св. Йоан Екзарх Български? Още през 1896 г. чешкият учен Вацлав Вондрак е публикувал своето изследване за езика на Йоан Екзарх, като заключава, че неговият език е идентичен с езика на преводите на св. св. Кирил и Методий, т.е. това е словѣнски или български на европейските мизи или българи. Разчитането на Ватиканския палимпсест възкреси след много векове изстърганата българска ръкописна книга от времето на княз Симеон от началото на Х век, най-древният препис на първия превод на Константин Философ преди 863 г., която се явява не само най-старата книга на старобългарски, но и изобщо най-старата славянска книга. Ранният култ на блажения Кирил започва наскоро след неговото Успение – преди 872 г., който е пренесен веднага в България от българските посланици в Рим. Този факт показва, че делото и култът му възниква в Рим с присъствие и участието на словѣни или българи, а не е „българизиран“ след векове /чак в XIV в.!/, както твърдят някои български слуги на чужди митове и легенди.
14.02.2023 г., София
Подробни факти и библиография в:
Трендафил Кръстанов. Кирило-Методиевска традиция и култ от Рим през
България до Киевска Русь Български дипломати и книжовници от ІХ век: Петър
Черноризец и Йоан Екзарх. Ел. списание Дзяло – Сайт за хуманитаристика и извори бр.
XXIV , 2022,
https://www.abcdar.com/magazine/XXIV/Dzl_2022_br24_05_Trendafil_Krustanov_Bg_dipl
omati_ot_IX_vek.pdf
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание
Поздравления! Интересно би било, да се направят изследвания за датирането на пергамента от Ватиканския палимпсест. Ако това не стане, винаги ще има няколко мнения и хипотези за неговата поява. Разликата от 869 г. до началото на Х век е от съществено значение.