Мина Кутева: 
Ще ви разкажа една история за истината. Това е и историята на една снимка.
Днес изгониха 14 членове на БСП. За някои те са просто число. За други са политическа глупост, за трети пък са проста несправедливост.
Тъй като обещах, че това все пак е история за истината, ще ви разкажа моята истина. Една голяма част от тях са мои приятели. Petko Dimitrov и Lenko Petkanin са хората, които преди години ме приеха в МО в БСП – София. Бях секретар и зам.-председател на Nikolay Berievski, когато той беше председател на младежката ни структура. С Мартин Жлябинков сме колеги в МО в БСП от 6 години. С Atanas Atanasov сме приятели от вече 10 години. Петя Михалевска, Петър Витанов, Ралица Андреева, Ани Пиринска, Костадин Дурчов – всички бивши и настоящи членове на МО в БСП. Всички те, заедно с другите изключени членове на БСП, са хора, с които рано или късно сме били заедно в една или друга битка.
За една шепа хора, представящи се за мнозинство, те обаче са вредни. Защо? Аз поне мога да намеря само една истина – страхуват се. Лудостта на едно уж демократично малцинство на страха и малодушието днес изключи няколко млади хора, които имат един грях – смелостта. Разбирам тези самопровъзласили се „съдници“ – смелостта е най-големият бич за малодушието.
Друга важна истина – хората около една клинично нетърпяща различията жена не са само лоши. Една част от тях са хора с бизнеси, постижения и смисъл. Тук обаче истината рязко става неясна – защо такива хора ще се съгласят на тази глупост? Това ще го покаже историята, надявам се.
Сега историята за публичността. Аз по професия и образование съм специалист по връзките с обществеността. След изключването на тези млади хора, които дръзнаха да се опълчат на глупостта на един лидер, казах на няколко от тях, че няма по-голяма публична глупост от това, което направиха. Историята, която те създадоха, е историята на едно отиващо си страхливо поколение в борбата му срещу онези „пороци“ на младостта – смелостта, непримиримостта, нетърпимостта към разрушението. Казах им, че това е урок по кризисни комуникации, който ще научат по трудния начин. Най-страшната истина обаче е, че тази история дори няма нужда да бъде доизмисляна и разкрасявана – защото тя е по-силна от всяка красиво обрисувана картина. А истината тук е повече от гротескна.
Последно – за снимката. В частни разговори част от „палачите“ са били запитани защо точно тези хора са изключени. Отговорът е бил – по снимка. Хваната е снимка от излезлите на трибуната и тя е определила съдбата на хора, които вече с години подкрепят и работят за БСП, сред които са най-младият общински съветник в Столична община, главният секретар на Община Перник, човекът, влязъл с най-много гласове от младежите в НС на МО в БСП и още хора с много постижения. Излезлите на трибуната са наказани от „най-демократичната партия в България“. Дълбоко се надявам това да не е така и да е просто злободневен слух. До трибуната, междудругото, в един момент бях и аз, с още немалко хора. Сигурно са ни пропуснали. Този път. Няма страшно, другият път няма да ни пропуснат.
Всъщност обаче това няма никакво значение. По коя снимка, видео, очна ставка или враческо усещане са изгонени тези хора няма абсолютно. никакво. значение.
Значение има само истината. А тя е, че БСП днес уби своето бъдеще и повече никога няма да има правото да говори за своите младежи. Това е така, просто защото вече те са отвратени от „демократичното“ й малцинство. Казвам го като четвърто поколение социалист и зам.-председател на Младежко обединение в БСП.
Това е.
Каква е вашата реакция?
