Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Режисьорът Костадин Бонев ще води журито в балканския конкурс на 27-ия „София филм фест“ (СФФ), съобщават от „Арт фест“. Общо 12 са филмите в конкурса. България ще бъде представяна с носителя на „Златна роза“ за най-добър филм – „Майка“, на Зорница София.
През 2020 година филмът на Емин Алпер „Три сестри“ спечели наградата за най-добър филм в Балканския конкурс на СФФ. Три години по-късно фестивалът представя новия му разказ „Изпепеляващи дни“ – притча за корупцията в задушаващата, патриархална среда в глухата провинция. Филмът е копродукция между Турция, Франция, Германия, Нидерландия, Гърция и Хърватия. Историята проследява драматичната съдба на млад прокурор, наскоро назначен в малко турско градче, който е въвлечен в политически конфликт по време на първото си разследване на убийство. Филмът е с номинации за Queer Palm и за голямата награда в конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан.
Действието в дебютния филм на хърватския сценарист и режисьор Юрай Леротич „Сигурно място“ се развива в рамките на 24 часа. Замислен като своеобразна възстановка с автобиографични елементи, това е филм „за невидимата война в самите нас“, като главно действащо лице в него е Дамир – изпаднал в сериозна депресия. Той прави опит да посегне на живота си, а негови спасители се оказват майка му и неговият брат. Филмът пристига у нас с три награди от Локарно – за най-добри дебют, изгряващ режисьор и актьор и с две награди от Сараево – за най-добър филм и актьор.
След три пълнометражни филма, създадени по негови собствени сценарии, румънският режисьор Пол Негоеску решава да се довери на авторите Раду Романюк и Оана Тудор за своя четвърти филм – копродукцията между Румъния и България „Мъже на делата“. Представена на фестивалите в Сараево и Варшава, историята проследява терзанията на началника на полицията в село в Северна Румъния, който се включва в незаконни машинации заедно с кмета, но след като в селото се случва убийство – представителят на властта трябва да вземе трудни решения, за да спре натрупването на напрежение в малката общност.
Най-новият филм на сценариста и режисьор Пиер Жалица – „Ден на труда„, е съвместна продукция между Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора, и бе удостоен с голямата награда на фестивала във Варшава. Сюжетът пресъздава шока на един емигрант, завърнал се в Босна, който открива, че баща му е арестуван по подозрения във военно престъпление, извършено през 90-те години.
След „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ на Теона Стругар Митевска – с две награди на „Берлинале“ (2019) и номинация за „Златна мечка“, с наградата LUX на Европейския парламент, следващият проект на режисьорката е кородукция между Северна Македония, Босна и Херцеговина, Белгия, Хърватия, Дания и Словения. Филмът дебютира в програма „Хоризонти“ на Венеция, а съавтор на сценария, заедно с Митевска, е Елма Татараджич, дългогодишен селекционер на фестивала в Сараево. Историята в „Най-щастливият човек на света“ е свързана със спомените от войната, разтърсила бивша Югославия през 90-те години на ХХ век, в опит да открие така мечтаната романтична любов, една жена на средна възраст се сближава със свой връстник, с когото преди години са били от двете страни на огневата линия в Сараево и най-важното в неговия живот е да получи опрощение.
Дебютният филм на Йозкан Алпер, „Есен“, получи наградата за най-добър режисьор в международния конкурс на СФФ през 2009 година, а 14 години по-късно, балканският конкурс на фестивала представя неговия шести пълнометражен филм „Черна нощ“, удостоен с наградите за най-добър филм и най-добър сценарий на фестивала в Анталия. Филмът разказва за бурните страсти, които владеят сърцето на един жител на малко планинско градче и за необратимите последици от изчезването на един офицер, които отекват години след случилото се в една непрогледна черна нощ…
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание