Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Българските правоохранителни органи не биха могли да надзирават или разследват дейността на Nexo поради простата причина, че тя не оперира в България. Това заяви в „Денят започва“ икономистът Михаил Кръстев. Според него технологията, по която работи компанията, не е подходяща за извършване на криминална дейност като пране на пари или финансиране на терористични организации, тъй като при криптовалутите има голяма прозрачност, а всяка трансакция оставя незаличима следа. „Тя е крайно неподходяща за извършване на каквито и да е незаконни дейности и който реиши да я използва за такива, би бил един много глупав човек. Самият факт и доказателство за това е пресконференцията на прокуратурата, на която бяха посочили две трансакции от потребител на платформата към едно лице, оперативно интересно за израелските служби. Макар и те да бяха задраскали стойността на трансакциите самите адреси, които бяха посочени, са достатъчни, за да ги пуснем в която и да е безплатна търсачка и разберем всичко за тях. Тоест, тази прозрачност – тя е незаличима, неманипулируема. Не може да се вкара фалшива трансакция там. Крайно неподходяща е както за тероризъм, така и за пране на пари, защото винаги оставя следа“, каза Кръстев. Според него скандалът с Nexo има политически оттенък, а по време на дебата в анкетната парламентарна комисията са се говорили повече политически неща, отколкото такива, свързани с правния казус. „Подобни акции ни отдалечават от това да бъдем фактор в сферата на криптовалутите. Когато говорим за този сектор, има държави, които се позиционират така че да го развиват – като Дубай. Ние с публичното говорене, свързано със сектора, неминуемо се отдалечаваме“, изтъкна той. Той определи работата на комисията по казуса Nexo като прахосване на парламентарно време. „Комисията за финансов надзор, НАП и прокуратурата не са представили никаква допълнителна информация и няма нарушения, които да не са известни на обществото. И комисията Nexo можеше да бъде прессъобщение, което тези органи да публикуват”, коментира Кръстев.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание