Служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов определи информационната кампанията за иницииране на референдум срещу въвеждането на еврото като лъскава и добре подготвена. „Навсякъде лансират един куп митове и според мен неверни факти, например, че ще се откажем от паричната си политика. Ние сме се отказали от нея през 1997 г. с влизането във Валутния борд“, коментира Атанас Пеканов в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия. Това донесе стабилност на българския лев, трябва да направим следващата крачка на интеграция, за да можем да участваме в решения, които в момента само асимилираме, добави той.
„Ще повишим участието си в процесите, ще имаме възможност да използваме всички европейски инструменти по време на кризи, банковият ни надзор и банковата ни система ще бъдат по-силни“, обясни вицепремиерът.
Според него ще се повиши и кредитният ни рейтинг. Това по думите му ще доведе до намаляване на лихвите по кредитите, а влизаме в един цикъл, в който лихвите ще се покачват.
„В първите дни на въвеждане на еврото в Хърватия видяхме някои спекулативни дейности в търговски обекти – чиста злоупотреба. Това е сериозен проблем, който ние трябва да адресираме, това е основният проблем – отделни търговски субекти да спекулират и да използват тази възможност, за да повишават цените“, каза още вицепремиерът.
Той посочи, че ще трябват много ясни действия и този проблем не трябва да се неглижира. „Това означава активиране и много ясни политики на различните регулатори, например Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията. Те ще трябва да развиват много сериозна дейност още в периода преди влизането в еврозоната, за да защитят крайния потребител“, отбеляза Атанас Пеканов.
Той посочи, че в Хърватия поради тази причина се налагат доста сериозни глоби. Налагането на тези глоби ще доведе до това някои от търговските обекти вече да не си позволяват такива практики, каза вицепремиерът.
Атанас Пеканов каза още, че дата за влизането ни в еврозоната остава реалистична, но има критерии, които трябва да бъдат изпълнени. Той посочи, че инфлацията продължава да бъде прекалено висока и има още три закона, които трябва да бъдат приети от парламента. Обикновено решението от страна на Съвета на ЕС за влизане се взема през юли. След това, ако бъде одобрено членството на България в еврозоната, през август трябва да се случи въвеждането на цени в лева и в евро, обясни той.
Със свое решение от 27 октомври 2022 г. Народното събрание възложи на правителството да ускори процеса на приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г.
Източник БТА
Каква е вашата реакция?
