Корнелия Нинова: България беше спасена от Истанбулската конвенция, благодарение на депутатите на БСП

Първо, искам да декларирам две неща. Няма нищо по-отвратително от насилие над дете, жена, мъж, човек в слабо състояние и всяко живо същество. Няма нищо по-отвратително. И второ, всеки български гражданин е свободен след 18 години да определя как и с кого да живее. И българската Конституция казва, че не може да има дискриминация по полов, расов и т.н. принцип. Декларирам тези две неща като абсолютно изконни ценности за БСП.

Оттук нататък обаче, много се преплетоха темите за Истанбулската конвенция и Закона за защита от домашното насилие, и има защо. Ето това е Решение №17 от 11 януари 2018 г., когато правителството на ГЕРБ внесе в НС ратификацията на Истанбулската конвенция. Тогава нито „Продължаваме промяната“ бяха в парламента, нито „Възраждане“, така че ако обичате – нито ни пришивайте към едните, нито ни противопоставяйте на другите. Тогава, през 2018 г., България беше спасена от Истанбулската конвенция, благодарение на депутатите на БСП.

И в красивите думи в Истанбулската конвенция срещу домашното насилие, и в красивите думи на закона, внесен от „Демократична България“ – зад тях се крият нелицеприятни неща, като в онези договори, където отдолу с малките букви е записано нещо, което трудно се чете и което подвежда хората. Тихомълком Истанбулската конвенция и джендър идеологията пълзи в света, в Европа и вече в България. В едни такива благоприятни закони, с едни такива малки букви.

Искаме да знаем какво означава „домашно насилие с бездействие“, някой може ли да каже от вносителите? Когато от БСП поискахме дефиниция на това понятие по време на социална комисия, Надежда Йорданова от ДБ даде отговор, че ако някой иска да му дадете да яде – и непредоставянето на храна е домашно насилие чрез бездействие.

Представете си, уважаеми колеги, че нямате възможност да помогнете на някой гладен, да го нахраните – значи Вие сте насилник чрез бездействие. А я си представете, че детето Ви иска да изяде три шоколада и Вие казвате: „Не, опасно е за здравето ти“, ами ти си родител домашен насилник чрез бездействие, защото не искаш да му дадеш да яде трети шоколад.

Още нещо, с което не сме съгласни – всяко дете от момента, в който проговори, може да се оплаче от родителите си. Тогава му се назначава служебен адвокат, тогава го поемат социалните служби, и тогава някое НПО, регистрирано по този закон, започва да го обучава. И представете си, дори детето да преосмисли, да реши, че е сгрешило и да иска да си оттегли жалбата срещу собствените си родители, не може по силата на този закон. Делото продължава и без негово съгласие и съдът няма право да изисква между него и родителите разговор, медиация. Нали приехме Закон за медиацията? Нищо подобно, веднъж станало ли е – детето – настрана, то води дело срещу родителите, служебен адвокат, социални служби и НПО, което да го обучава – така пише в закона.

Според Гражданския процесуален кодекс и Закона за лицата и семейството, с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават, а лицата, които не са навършили 14-годишна възраст са малолетни – и вместо тях и от тяхно име, правни действия извършват техните законни представители. Значи, по всички български закони едно дете до 14 години е малолетно, след 18 – има всички права, само по този закон 3-годишно дете, което току-що е проговорило, може да се оплаче от родителите си, че не му дават да яде нещо, което иска, но което би било вредно за здравето му – и този родител става домашен насилник чрез бездействие?

Уважаеми колеги, малко ли са разделителните линии в българското общество, че искате да противопоставим и деца на родители? В най-святата човешка единица – семейството. И тази разделителна линия ли искате да се сложи?

Според предложения от ДБ законопроект, неправителствени организации могат да бъдат юридически лица, които работят за превенция и защита – на лицата, на децата и т.н., които са се регистрирали. Вижте какви права им даваме по закон на тези неправителствени организации – подготовка и одобряване на програмите в учебните заведения, четох ли Ви един път от тази трибуна какво пише в българските учебници? Четох Ви, нали? Тези хора ще правят подготовка на програмите в учебните заведения, които и да са те – западни, източни, наши, балкански, европейски, но някое юридическо лице, регистрирано по този закон ще пише учебните програми за българските деца. Е, няма как да го позволим това. Поне училището трябва да е държавна грижа. И там трябва да се учи българска история, български класици, българско родолюбие и българско съзнание.

Следващо, което ще правят – обучение на лицата, провеждани на семинари и конференции, издания и публикации, специализирани услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лицата. Национална телефонна линия ще поддържат с нашите, с на данъкоплатците пари, на която ще събират лични данни, а как ще ги използват? Някой ще ни каже ли? Ето това ще става от тези НПО-та.

Съдът в Страсбург се произнесе преди няколко дни и се произнесе така: „ЛГБТ тематиката не вреди на децата в училище, лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и т.н. обучения не вредят на децата в училище. Навръзвате ли нещата? Даваме права на НПО-та да пишат програмите в училище, да изнасят семинари и конференции, а съдът им дава право да преподават ЛГБТ идеология в българските училища на 3, 4, 5, 6-годишни деца. В Литва правителството е забранило детска книжка, която се казва „Сърцето на Амбър“, защото обучава децата в училище и в детски градини на хомосексуалност, но Съдът в Страсбург отменя правителственото решение и позволява разпространението на книгата. Това ли искате с този закон?

След 18 години правете каквото искате, уважаеми български граждани, но наистина не трябва да пипате децата, защото нашата битка е за душите на децата, не е за различните по сексуална ориентация – те са свободни хора да правят каквото искат, когато са пълнолетни. Не пипайте децата, не им тровете главите още в училищата с тези обучения, образования в ЛГБТ. Срещу това са Асоциация „Общество и ценности“ , Движение „Българско семейство“, „Свобода за всеки“, „РОД интернешънъл“, „Български родителски централен комитет“ и редица други граждански, семейни, загрижени за децата организации и асоциации.

Някой ме призова за лидерство, като лидерството било да убеждаващ хората, които са те избрали, в обратното на това, за което са те избрали и в което вярват. Уважаема колега от ДБ, думите Ви „Призовавам госпожа Нинова, ако е истински лидер да убеди социалистите, и други извън социалистите, които не искат това, че това е добро за тях“ – толкова ми приличат едно към едно на една среща, при която ми бяха изпратили делегация от Европа. Тази делегация дойде в централата, тежка европейска делегация – и когато им обясних, че ние няма да подкрепим това, защото българският народ не го иска, защото българската народопсихология не го иска, защото българската църква не го иска, те ми казаха: „Ами значи тези хора са неграмотни, значи те не разбират модерното и съвременното и Вие трябва да ги убедите, ако сте истински лидер. Знаете ли какво им казах? И сега ще го кажа: „Или веднага се извинете на българския народ, или веднага ми напуснете кабинета“.

Значи българският народ е глупав, ретрограден и остарял, защото иска децата му да са момчета и момичета и да има българско семейство с майка и баща – това ли искате да ми кажете? Днес някои от полиците използват случая, за да си играят с думи и с популизъм.

Позволете ми за пръв път от тази трибуна да кажа нещо за себе си, да използвам първо лице, единствено число, знаете, че никога не го правя – говоря от името на групата и на тези българите, които са ни избрали. Сега ще го кажа от свое име. Няма в тази зала и в България политик, който да е поставен на по-огромен натиск да приемем Истанбулската конвенция и джендър идеологията в училищата. Представа си нямате за какво става дума. Някой тук може би да гадаят, че НПО-тата оказват натиск, че различни организации оказват натиск, аз Ви го казвам от личен опит – оказва се жесток натиск, върху мен персонално, поне от 5 години това нещо да се приеме в българския парламент. 5 години съм устояла, 5 години съм понесла всички удари, на които се сетите, 5 преврата в БСП съм преживяла заради това и няма шестия път да Ви натисна бутона и да подкрепя решение, което ще съсипе най-ценното, което ни е останало като общество – семейството. Разкъсахте всички връзки на това общество, остана ни едно – семейството и децата, за тях ще се боря докрай.