Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Българската православна църква отбелязва на 18 януари деня на Свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. На 23-годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято” Затова и празникът е известен като “Среди зима“.
Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и за умилостивяване чумата и шарката. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
Денят е наричан също и “Втора Коледа” – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. “Дебел сняг – дебел комат” – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала “побратимяване“, които се изпълнява и на Ивановден.
Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Атанасия, Наса, Наска, Наско, Насо, Танас, Танаска, Тано, Таньо, Тана, Тасе, Таско, Таска, Ташо, Тина, Тинка, Траян, Траяна.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание