Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Режисьорът и пиарката Велислава Кръстева продължават да съжителстват в Народния театър
Морфов надраска и вратата на директора: „Офис на ДПС“
Режисьорът и пиарката Велислава Кръстева продължават да съжителстват в Народния театър
Велислава Кръстева и Александър Морфов все още заемат постовете си в Народния въпреки взаимната нетърпимост.
Два месеца след началото на скандала в Народния театър, започнал с „графитите“ на Александър Морфов по вратата на пиарката Велислава Кръстева, и ескалирането му до ниво министър и Комисия по културата и медиите в парламента, режисьорът продължава да изразява позицията си по същия начин. В събота вечерта, след спектакъла си „Животът е прекрасен“ на голяма сцена, той отново е драскал по вратите – този път не само на Кръстева, но и на директора Васил Василев.
„Офис на ДПС“ е написал Морфов пред кабинета на директора, който назначи и двамата през 2022 г., но зае плътно страната на Кръстева в конфликта. „Приемна на ДПС“ пък пише на нейната врата, съобщи първи сайтът Медиапул.(link is external)
Няколко часа по-късно Площад Славейков(link is external) се e сдобил с потвърждение от самия Александър Морфов, че той е авторът на надписите.
Много актьори и режисьори в театъра не знаят за случилото си (или не желаят да коментират), дори такива, които са били на работа през уикенда, показа проверка на „Сега“. Липсва и официална позиция от страна на Народния театър или на засегнатите Васил Василев и Велислава Кръстева.
Припомняме накратко хронологията на събитията:
Скандалът в Народния театър „Иван Вазов“ започна на 29 октомври, когато след представление на „Хъшове“ главният режисьор Александър Морфов надраска вратата на кабинета и изкърти табелката с името на Велислава Кръстева – завеждащ „Връзки с обществеността“ в театъра от лятото насам, а преди това дългогодишен пиар на ДПС, двукратно депутат от партията и приближена до нейния почетен председател. Конкретният повод за гнева му бе видео от изборите на 2 октомври, в което тя придружава Ахмед Доган до избирателната секция.
Последва остра размяна на реплики между засегнатите в социалните мрежи и медиите, както и оставка на Захари Карабашлиев – също назначен в екипа на театъра от избрания през април с конкурс нов директор Васил Василев. Предизвестие за напускане депозира и Явор Гърдев – един от режисьорския триумвират, поканен от директора (другите двама са Морфов и Диана Добрева), но той все още не е освободен административно. Напуснали или „напуснати“ са още десетина души от екипа на театъра – като дългогодишната инспекторка салон Златина Банева, чиято врата е била разбита от Кръстева, и нейната колежка Йоана Петкова.
Започналото срещу Александър Морфов вътрешно разследване е приключило с предупреждение, обяви в края на годината Васил Василев. Засега именитият режисьор и завеждащата „Връзки с обществеността“ продължават да съжителстват в театъра, водейки окопна война.
Директорът и служебният министър на културата, който зае ясна позиция по скандала, взаимно се обвиниха в политически натиск и опити за кадруване в Народния. В края на декември Василев заяви, че подава жалба пред Комисията за защита от дискриминация срещу Минеков. Министърът пък го нарече „зависим от двете госпожи“, визирайки Кръстева и главния секретар на театъра Красимира Стефова, и заплаши да „пресуши блатото“.
Сформираха се и лагери в актьорския състав, както и подписки. Валери Йорданов и Албена Колева бяха инициатори на подписката в подкрепа на Морфов, която събра подкрепата на няколко хиляди души онлайн и офлайн. Актьорът от „Хъшове“ поиска и оставката на директора, като целият шум и натиск около събитията го доведоха до диабетна криза и влизане в болница.
По-голямата част от екипа (около две трети), сред които Деян Донков, Владимир Карамазов, Радина Кърджилова, Дарин и Деян Ангелови, Бойка Велкова, Георги Мамалев, Антон Радичев, Параскева Джукелова, Стефания Колева, Снежина Петрова и др. се обявиха в защита на директора, като дори се явиха на килимчето през президента Румен Радев с молба да освободи назначения от него служебен министър Велислав Минеков.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание