В българския народен календар денят след Ивановден са отрежда на празника на „бабата“ – селската акушерка, на децата и родилките.
На този ден традицията повелява да се засвидетелства уважение към жените, които „бабуват“ на родилките.
В миналото, когато децата са се раждали в дома, около родилката са били само бабите – по възрастни жени от селото, които с умение, придобито от личен опит, израждали бебето в домашни условия. Те помагали не само по време на самото раждане, но и преди и след него.
Преди изгрев слънце на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат прясна вода и слагат в нея босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и отиват в дома на бабата да й „полеят“.
Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника (за да се пресече всичко лошо) или отпред на стълбите.
Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите да са плодовити и лесно да раждат.
Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец. При миенето бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.
Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. На трапезата всяка оставя своя дар – погача, кокошка, баница, вино и др.
Пеят се песни за семейството, любовта, честитите майки с много деца. Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка, което се нарича „влечугане“.
Както тя е къпала децата на присъстващите, така и те нея къпят. Изнасят я навън, слагат я в двуколка, шейна или голям плетен кош и я влачат към реката. Мъжете са маскирани като волове, с кожени маски и рога. По пътя невестите, ако срещнат някой мъж се опитват да го разсъблекат и искат откуп. Накрая изкъпват бабата в реката или изсипват на главата й вода.
Вечерта на селския мегдан всички играят хоро като празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове в знак на благодарност и обич към нея.
До 1968 г. народният празник Бабинден се е отбелязвал на 21 януари. С календарната реформа на Българската православна църква от същата година датата на честването на Бабинден се измества – от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ.
Честит празник на всички баби!!!
Каква е вашата реакция?
