Столичани и община се оказаха на нож, след като в опита си за реформи общинарите оскъпиха пътуването поне на половината от тях, а други докараха почти до истерия заради изискването за задължително валидиране. С което управниците на София доказаха две неща – че всяка реформа, която се опитват да направят, е обречена и скоро ще изисква ремонт, и второ – че май никога не са ползвали градски транспорт.
На теория онова, което те приемат, е облекчение за пътниците. Само дето значителна част от тях са възрастни хора, които се страхуват от новото, особено когато е свързано с електроника. Валидирането с непознато устройство, което често се бъгва, допълнено с това, че почти никой не знае под какъв ъгъл се поставя електронният билет, докара притеснение на значителна част от основния контингент на градския транспорт. Общинарите карат хора, които се притесняват да гласуват машинно и заради които бе върната хартиената бюлетина, да се чекират всеки път в тролея, да броят колко минути ще трае пътуването им, за да купят правилния билет. И за капак – да им налагат глоби, ако не го направят. А какво става в час пик, когато хората са буквално един върху друг? А какво става, ако вандали повредят апарата? Или ако той просто се бъгне, както стана с машините за гласуване? Кой ще компенсира тези хора за притесненията им?
Отделно от това общината принуждава десетки хора да си купуват билети или годишна карта за цялата мрежа, дори ако те ползват една-единствена линия на метрото до работа. Ако всеки ден пътувам три спирки по линия 1, за мен няма никакво значение, че целогодишната карта ще ми позволи да пътувам до Горна баня. Да не говорим за 60-минутния билет, с който уж можело да се прекачваме на друго превозно средство. В някои квартали само за пристигането на въпросното средство се чака 60 минути.
С две думи, скъпи общинари, някъде при вас има бъг. И чакаме ремонт на ремонта на наредбата, преди всички да сме започнали да пътуваме без билет в знак на протест.
Стела Стоянова, Любословие. БГ
