Свалено ПРАВИТЕЛСТВО и неуспешен опит за кабинет с първи мандат в 48-то НС са акцентите на политическата 2022 г.

Правителство, свалено с вот на недоверие в 47-ия парламент и неуспешен опит за кабинет с първи мандат в 48-то НС са акцентите на политическата 2022 г. Правителство, свалено с вот на недоверие в 47-ия парламент и неуспешен опит за кабинет с първи мандат в 48-то НС са акцентите на политическата 2022 г.

 

Четирийсет и седмият парламент работи при редовно правителство малко повече от седем месеца, прие решение относно присъединяването на Република Северна Македония (РСМ) към Европейския съюз (ЕС), декларация за военния конфликт в Украйна и създаде временна комисия за спрените газови доставки от Русия.

В 48-то Народно събрание, поради липса на управляващо мнозинство, законопроектите и решенията се гласуваха от тематични коалиции, някои от тях получиха и поименни етикети – „коалиция на войната“, „Лукойл коалиция“, „коалиция на хартиената бюлетина“, „коалиция Вежди Рашидов“.

В 47-то Народно събрание станахме свидетели на първия свален с вот на недоверие кабинет от началото на демократичните промени у нас. Правителството на Кирил Петков, управлявало първоначално в четворен формат („Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“), а по-късно и в троен формат – след излизането от властта на партията на Слави Трифонов, бе избрано в средата на декември миналата година и бе свалено с вот на недоверие на 22 юни т.г.

Разделителните линии в управляващата коалиция се оказаха искането за военна помощ за Украйна, решението за начало на преговорите на Република Северна Македония (РСМ) за членство в Европейския съюз, експулсирането на руски дипломати и служители, изборът на управител на БНБ, както и парите за пътностроителните фирми.

Два дни след вота на недоверие парламентът прие решение във връзка с евроинтеграцията на РСМ. Това бе и една от причините в началото на юни лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов да обяви във видеообръщение, че неговата партия излиза от коалицията. След това решение шестима депутати от ИТН напуснаха парламентарната група и партията. Министърът на спорта Радостин Василев също се отцепи от ИТН. По-късно той и бившите депутати на ИТН участваха в преговорите за съставяне на ново правителство в рамките на 47-то НС.

Освен много млад състав, 47-ят парламент имаше и най-младия в новата демократична история на страната председател – 34-годишния Никола Минчев от „Продължаваме Промяната“. А едно от първите решения на депутатите беше мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март.

Четирийсет и седмото Народното събрание успя със закъснение да гласува бюджета за тази година и няколко месеца по-късно да го актуализира, както и да закрие специализираното правосъдие. През юни председателят на парламента Никола Минчев бе свален от поста и се върна като редови народен представител от „Продължаваме Промяната“. Мандатът, като изпълняващ длъжността, бе довършен от Мирослав Иванов, който малко преди това „оцеля“ като заместник-председател на Народното събрание. Така и не се стигна до избор на нов титуляр на поста.

Преговорите за нов кабинет – без резултат

Въпреки опитите и изработената управленска и законодателна програма, от „Продължаваме промяната“ (ПП) не успяха да съберат необходимия брой от поне 121 народни представители в подкрепа и не предложиха проектокабинет, а номинираният за премиер Асен Василев върна на президента Румен Радев неизпълнен първия проучвателен мандат. ГЕРБ-СДС отказаха да вземат втория мандат.

Последният, трети мандат държавният глава връчи на „БСП за България“. Левицата и „Демократична България“(ДБ) бяха на мнение, че кандидат-премиерът трябва да е отново от ПП и предложиха Асен Василев. ПП постави условие за приемането в пленарната зала на законопроекта за противодействие на корупцията и за избора на Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ. Впоследствие времето стигна законопроектът да бъде одобрен само на първо четене в ресорната парламентарна комисия, но не и в пленарната зала. По покана на „БСП за България“ в преговорите за кабинет се включиха и бившите им партньори в управлението от ИТН, както и тези, нечленуващи в парламентарна група. Видео от среща на ПГ на ДБ в парламента, излъчена на живо, стана повод за нов разлом между доскорошните партньори. В ново видеообръщение Слави Трифонов обяви, че партията му се оттегля от преговорите за нов кабинет. Няколко дни по-късно социалистите върнаха неизпълнен проучвателния мандат. Президентът Радев коментира, че коалицията завещава на бъдещия служебен кабинет хаос в енергетиката. По-късно пред журналисти лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че държавният глава е „част от тази група, която свали действащото правителство“.

Експулсирането на 70 руски дипломати и служители също беше разломна линия в коалицията – вицепремиерът в оставка Корнелия Нинова поиска Народното събрание да приеме решение министърът на външните работи да отмени нотата за експулсирането им. В началото на юли служителите на посолството на Руската федерация напуснаха страната ни.

В първия ден на военната интервенция в Украйна българското НС излезе с декларация, в която осъди грубото нарушение на международното право от страна на Русия и посегателството срещу териториалната цялост на Украйна. Парламентът подкрепи партньорите и съюзниците ни в EC и HATO при обсъждането на пакет от мерки, включително санкции, с цел деескалация на конфликта. През април при посещението на министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в България се заговори активно за предоставяне на военна помощ за Киев. От БСП заплашиха да напуснат управлението, ако правителството вземе решение за износ на оръжие и боеприпаси за Украйна. В края на април българска делегация, ръководена от премиера Кирил Петков, посети Киев и се срещна с президента Володимир Зеленски. БСП не изпрати човек в делегацията, в нея имаше представители на другите три политически сили от управляващата коалиция – ПП, ДБ и ИТН. На 4 май, след над петчасови разисквания, парламентът одобри оказването на хуманитарна, финансова и военнотехническа помощ на Украйна, съобразно възможностите на България.

В края на февруари премиерът Кирил Петков обяви, че иска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев с аргумента, че негов военен министър не може да използва „операция“ вместо „война“ по повод на военните действия в Украйна и „няма право на собствена външна политика, особено по Фейсбук“. По-късно Янев създаде свой политически проект – „Български възход“, който стана част от 48-я парламент.

Скандал имаше и около избора на нов председател на КЕВР – Станислав Тодоров, предложен от „Продължаваме Промяната“. Той остана на поста за около шест месеца, след което в регулатора беше върнат предишният му ръководител – Иван Иванов. Причината беше, че на 27 юли Конституционният съд обяви избора на Тодоров за противоконституционен. Съдът бе сезиран от ГЕРБ-СДС. Така Комисията остана без ръководител, а битовите потребители и бизнесът се оказаха пред реалната опасност да няма утвърдени цени на тока, парното и ВиК от август. Заради казуса между ИТН и ПП прехвърчаха поредните искри и обвинения за натиск.

Изборът на управител на БНБ и казусът с пътностроителните фирми бяха друг повод за раздор сред управляващите формации. В резултат не беше избран нов гуверньор на Централната банка, след като двама от коалиционните партньори предложиха свой кандидат за поста. В битката влязоха Андрей Гюров, председател на ПГ „Продължаваме Промяната“, и Любомир Каримански, председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси – от „Има такъв народ“. Впоследствие Каримански остана единствената кандидатура, но бе подкрепен единствено от ИТН и ДПС. След неуспешната процедура за избор на управител на БНБ, парламентът все пак реши на пътните фирми да бъде отпусната половината от сумата за ремонт и поддръжка на пътищата, или около 600 млн. лева.

Бюджет 2022 г.

В края на февруари тази година, вместо в края на предходната, Народното събрание прие Закона за държавния бюджет за 2022 г, както и тези на НЗОК и ДОО, след поредица от удължени заседания. Сред решенията са от 1 април детските градини да станат безплатни, да бъде увеличен размерът на обезпечението за отглеждане на дете до навършване на две години и ръст на минималната работна заплата на 710 лв. Още при приемането на бюджета управляващото мнозинство заговори за актуализацията му в средата на годината. В края на юни тя стана факт и включваше спешен пакет от антикризисни мерки, с който да се намалят негативните последствия от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса. От 1 юли минималната пенсия стана 467 лв., в нея влезе и COVID добавката в размер на 60 лева.

Закриването на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури стана окончателно факт през април след приети промени в Закона за съдебната власт.

Арест на бившия премиер Бойко Борисов

На 17 март малко след 21:00 ч. МВР обяви, че в страната тече мащабна операция заради обявените от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши 120 сигнала за престъпления в България. В рамките на акцията бяха задържани лидерът на най-голямата опозиционна партия в парламента и бивш премиер Бойко Борисов, финансовият министър в два от кабинетите на ГЕРБ Владислав Горанов и пиарът на партията Севделина Арнаудова. Тримата бяха освободени на следващия ден, без да им бъде повдигнато обвинение. През април Софийският районен съд постанови, че експремиерът е задържан незаконосъобразно и в момента на задържането му не са били събрани никакви доказателства да е извършил престъпление. От ГД „Национална полиция“ обявиха, че ще обжалват решението на Софийския районен съд.

Властта „зад решетки“ също стана повод за скандал в пленарната зала. В средата на май от вътрешната страна на вратите на официалния вход на Народното събрание бяха поставени метални решетки. Те бяха монтирани след пробив в линията, която полицаите бяха оформили при протеста на „Възраждане“ през януари срещу ограничителните мерки заради COVID-19.

Последният работен ден на 47-ото Народно събрание завърши с декларации от парламентарната трибуна на всички политически сили без „БСП за България“ и ДПС, и без обща снимка пред сградата.

Извънредни парламентарни избори 2 октомври

На 2 октомври масово българските граждани не упражниха правото си на глас. По данни на Централната избирателна комисия избирателната активност бе едва 39,40 %. Във всички избирателни секции, с изключение на тези с под триста избиратели, изборите бяха с машини. След изборите в 48-ото Народно събрание влязоха седем политически формации. ГЕРБ-СДС бяха първа политическа сила с 67 депутатски места, „Продължаваме Промяната“ останаха втори с 53-ма депутати, Движение за права и свободи (ДПС) – с 36 народни представители, „Възраждане“ – 27, „БСП за България“ – 25, „Демократична България“ – 20 и „Български възход“ – с 12.

Машинното гласуване бе прието в рамките на 46-ото Народно събрание по предложение на „Има такъв народ“. След изборите на 2 октомври именно формацията на Трифонов не успя да премине четирипроцентната бариера и да влезе в новия парламент. 48-ото Народно събрание трудно избра председател, прие така наречения удължителен закон за държавния бюджет и намери мнозинство за отпускането на военна и военнотехническата помощ за Украйна и за промени в Изборния кодекс. Именно промяната в Изборния кодекс стана причина в 48-ото Народно събрание да бъдат отправени упреци за „хартиена коалиция“. Промените бяха приети на 2 декември 2022 г. Държавният глава наложи вето върху разпоредби от тях, но в последния пленарен ден преди коледната си ваканция депутатите го отхвърлиха и гласуваха за промените със 125 „за“ и 101 „против“, без въздържал се.

Трудно начало за 48-то Народно събрание

Първото заседание на новоизбрания парламент бе свикано на 19 октомври – ден, в който Българската православната църква почита Св. Иван Рилски – покровител на българския народ. По традиция то бе открито от най-възрастния депутат – Вежди Рашидов (ГЕРБ-СДС). Безпрецедентно на първото си заседание депутатите не успяха да изберат председател на парламента. Казусът с конституирането на 48-ото НС продължи три дни – време, в което часовникът на парламента бе спрян, а първото заседание продължи да тече. Проверка на „Справочна информация“ в БТА показа, че няма случай от промените през 1989 г. насам, при който да не е бил избиран председател на парламента при първото му заседание. Първоначално от ГЕРБ-СДС предложиха Росен Желязков, но неговата номинация не събра необходимите гласове. Драматичен обрат настъпи с номинацията на най-възрастния депутат, който след като си направи самоотвод впоследствие бе отново предложен – този път кандидатурата му обяви лидерът на левицата Корнелия Нинова от името на четири от парламентарно представените политически сили. Така с подкрепата на „БСП за България“, „Български възход“ и „Възраждане“ кандидатурата на Вежди Рашидов от ГЕРБ-СДС бе гласувана.

Плаващи мнозинства, опити за саботиране на заседанията на парламента, процедурни хватки и остра размяна на реплики за „хартиена коалиция“, „политическа импотентност“ и „коалиция на войната“ белязаха първата сесия от началото на 48-ото НС. От началото на мандата си то е приело 22 закона, 58 решения и декларация относно присъединяването на България към Шенгенското пространство.

Дали 48-ото НС ще успее да излъчи редовно правителство ще стане ясно след Нова година, когато се очаква президентът Румен Радев да продължи конституционната процедура по връчването на втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на „Продължаваме Промяната“. Оттам вече номинираха за министър-председател Николай Денков, който бе служебен министър на образованието. Денков предложи парламентарно представените политически сили да изпратят своите приоритети за развитието на държавата, които да бъдат обединени в общ проект на програмна декларация. Ако пленарната зала подкрепи документа, от ПП ще върнат изпълнен мандата на президента. Ако това не се случи, се очаква връчването на третия мандат. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е оптимист за кабинет с трети мандат – особено ако отиде в „Демократична България“, тогава има голям шанс да се направи правителство на базата на евроатлантическите мнозинства в парламента.

Първият опит за излъчване на кабинет от коалиция ГЕРБ-СДС се провали, след като предложеният за премиер Николай Габровски не бе одобрен при вота в пленарната зала. „За“ неговата номинация бяха 113 депутати, „против“ – 125, без „въздържал се“.

Войната в Украйна

Военната подкрепа за Украйна продължи да бъде разделителна линия и в 48-я парламент. В 47-то НС тя доведе до противоречия в управляващата тогава четворна коалиция.

Още в първия ден на военната интервенция 47-ото Народно събрание излезе с декларация, в която осъди грубото нарушение на международното право от страна на Руската федерация и посегателството срещу териториалната цялост на Украйна, но изпращането на оръжие стана възможно в 48-ото НС, след като то взе решение, с което да задължи Министерския съвет в срок от един месец да изготви списък с наличното въоръжение, което би могло да бъде преотстъпено за нуждите на украинската армия. По време на гласуването от „БСП за България“ издигнаха призив, написан на листове – „Не на оръжията! Мир!“. Противниците на изпращането на оръжие „обединиха“ политическите сили, привърженици на военната подкрепа, в „коалиция на войната“.

Месец по-късно парламентът реши България да изпрати военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, предложена от Министерския съвет. „За“ гласуваха 148 депутати, 46 бяха „против“, а един се въздържа. Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ подкрепиха единодушно решението. От ПГ на „Продължаваме Промяната“ гласуваха „за“, а един депутат се въздържа. От „Възраждане“ и „БСП за България“ бяха категорично „против.“ Явор Божанков дори бе изключен от парламентарната група на левицата, след като гласува за изпращането на военна подкрепа и заяви от трибуната, че Русия ще загуби войната.

В началото на дебатите заседанието беше закрито, но по-късно отново стана публично, а по време на закритата част народни представители от „БСП за България“ излъчваха на живо в социалните мрежи случващото се в пленарната зала. Обемът и видът на въоръжението, което България ще предостави на Украйна, са засекретени. От левицата поискаха списъкът да бъде разсекретен и публикуван, но предложението не получи подкрепа от мнозинството. „Това, което изпращаме е в топ три на приоритетите на Украйна като искано от нас въоръжение“, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов. „Списъците са съгласувани с украинската страна и аз мисля, че колегите от Украйна ще останат доволни“, каза той. Министър Стоянов изрично подчерта, че в списъците не са включени зенитноракетни комплекси С 300, както и самолети МиГ-29 и Су-25. „Предложението засяга основно Сухопътни войски“, каза той. Служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов заяви, че България ще предостави на Украйна леко стрелково оръжие и някои боеприпаси. Той изтъкна, че помощта, която ще даде страната ни на Украйна, няма по никакъв начин да засегне боеспособността на Българската армия.

С решението, прието от парламента, се позволява пребиваването на до 60 лица от въоръжените сили на Украйна годишно за участие в модули за подготовка на бойни санитари на територията на България във връзка с провеждане на Мисията на Европейския съюз за подпомагане на Украйна.

Предвижда се още участието на до 50 български военнослужещи за обучение за използването на предоставено в рамките на Мисията на Европейския съюз за подпомагане на Украйна въоръжение и техника, на територията на държави членки на ЕС и/или в България, както и участието на до петима български военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на ЕС за общовойсково обучение в Полша и/или Многонационалното командване за специализирана подготовка в Германия.

Седмица след решението за оказване на военна подкрепа на Украйна, българският парламент ратифицира и споразумението между министерствата на отбраната на двете страни относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси.

Очевидно е, че в залата има „коалиция на войната“, която ратифицира договора за предоставяне на оръжия за Украйна, заяви след гласуването председателят на ПГ на „БСП за България“ Корнелия Нинова и призова президента Румен Радев да наложи вето на закона за ратифициране на споразумението. Тя отбеляза, че това, което е гласувано, намалява правомощията на Народното събрание и противоречи на Конституцията, тъй като министърът е подписал договор, че анексите към него не подлежат на ратификация в парламента. БСП и „Възраждане“ се поканиха взаимно да се включат в подписките си, след което заедно събраха необходимия брой за сезиране на Конституционния съд за оръжието за Украйна.

48-ото Народно събрание удължи Бюджет 2022 г.

В края на февруари тази година, вместо в края на предходната, Народното събрание прие Закона за държавния бюджет за 2022 г., след поредица от удължени заседания, от които едно среднощно. В края на юни беше приета актуализацията на бюджета, включваща спешен пакет от антикризисни мерки, с които да се намалят негативните последствия от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса. Служебният кабинет на Гълъб Донев внесе в 48-ото НС удължителен закон за бюджета. Аргументът на служебното правителство бе, че в противен случай държавният бюджет ще се използва от парламентарно представените политически сили за „предизборно наддаване“. От „Продължаваме Промяната“ проведоха серия от консултации във връзка с бюджетната процедура с парламентарно представените партии, синдикати и работодателски организации за внасянето на нов бюджет за 2023 г. От партията на Кирил Петков и Асен Василев предложиха проект на декларация, с която парламентът настоява Министерският съвет да предложи нов бюджет за догодина. Въпреки че декларацията бе разисквана в пленарна зала, не бе приета.

Така на 1 ноември служебният кабинет внесе в парламента Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г., Закона за Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за т.г. Окончателно промените бяха гласувани в последния пленарен ден преди депутатите да излязат във ваканция за коледно-новогодишните празници – 23 декември. С приетите текстове бяха запазени действащите данъчни облекчения и намалени данъчни ставки за периода, а заплатите, пенсиите, социалните плащания се финансират на достигнатите нива към декември 2022 г. Не бе прието предложението на Асен Василев от „Продължаваме Промяната“ за трайно увеличаване на размера на данъчното облекчение за млади семейства с деца до 18 години, както и за деца с увреждания, на 900 лв. вместо досегашните 600 лв. Най-голям спор предизвика предложението на левицата за механизъм, с който да се определя размерът на минималната работна заплата в страната. Предложението й той да е в размер не по-малък от 50 на сто от средната работна заплата за страната или 850 лв. от 1 януари не бе прието. Паралелно, освен в парламента, спор за размера на минималното трудово възнаграждение имаше и между социалните партньори. Двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ обявиха, че свикват стачните си комитети през януари.

Друга мярка, въведена от кабинета на Кирил Петков в предходния парламент, свързана с отстъпката за литър гориво в размер на 0,25 лв. за литър, бе решено да действа до 31 декември тази година.

В така наречения удължителен закон за бюджета е записано, че Министерският съвет внася в парламента законопроектите за държавния бюджет за 2023 г., бюджетите на НЗОК и ДОО в срок до 4 месеца от изтичането на срока от Закона за публичните финанси, който е до 31 октомври на настоящата година. Четиримесечният срок спира да тече от деня на разпускане на Народното събрание до деня на конституиране на следващото НС. Запазени бяха ваучерите за храна, за заплащане на ползвани за битови нужди ток и топлинна енергия, природен газ и вода, за дейности, осъществявани от културни организации. Няма да се облагат с данъци ваучери до 200 лв. месечно при определени условия, реши още парламентът.

Промените в Изборния кодекс

Парламентът отхвърли президентското вето върху промените в Изборния кодекс с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и „БСП за България“ . От „Продължаваме Промяната“ определиха действията на трите политически сили като действия на „хартиената коалиция“ и настояха за запазване на протокола от машинното гласуване. Промените в Изборния кодекс бяха гласувани на продължило близо 18 часа заседание на комисията по правни въпроси. След промените, предвиждащи увеличаване на броя на заявленията за разкриване на избирателна секция в чужбина и закриването на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК) се намеси лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов. Той обеща, че парламентарната група ще оттегли спорните промени и дори изрази готовност групата на ГЕРБ-СДС да подкрепи ветото на президента. В крайна сметка 48-ото НС подкрепи промените, с които бе върната възможността да се гласува по избор – с хартиена или с машинна бюлетина.

Прието бе гласуването да е зад паравани, а не в „тъмни стаички“. Бюлетините от машинното гласуване ще се броят от секционните избирателни комисии, заедно с хартиените бюлетините, а протоколът от машината няма да се прилага към този на комисията. По предложение на „Продължаваме Промяната“ бе увеличено заплащането на членовете на секционните комисии, като то не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Броят на мандатите ще се определя на база последното преброяване на НСИ, а не на база ГРАО. Депутатите запазиха записа на район „Чужбина“, но по предложение на ГЕРБ-СДС решиха да се прилага от 1 януари 2025 г. Остана изискването за подадени 40 заявления, за да бъде създадена секция зад граница, а не предложените от ГЕРБ-СДС първоначално 100 заявления. Централната избирателна комисия (ЦИК), подпомагана от министъра на електронното управление, предоставя достъп до изходния код и документацията на електронната система за машинно гласуване, както и всички други софтуерни инструменти, приложими в изборния процес. Решено бе ЦИК да проведе експеримент със защитена хартия за бюлетини за машинно гласуване в срок до три седмици след приемането на Изборния кодекс. Отменено беше експерименталното електронно гласуване.

Един от големите скандали в 48-то Народно събрание – за договора с „Gemcorp“, доведе и до създаването на временна комисия

Със 197 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ депутатите създадоха Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с подписването и прекратяването на меморандума за 1 млрд. долара с Gemcorp Holdings Limited и IP3 Corporation от правителството с премиер Кирил Петков. Това стана по предложение на ГЕРБ-СДС. Комисията е от 14 народни представители на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група и трябва да изготви доклад какви факти и обстоятелства е установила. Десислава Трифонова от ГЕРБ-СДС бе избрана за неин председател.

Меморандумът с Gemcorp и IP3 Corporation е неангажиращ, коментира бившият министър на енергетиката Александър Николов след края на изслушването на служебния енергиен министър Росен Христов във временната комисия.

На 25 ноември депутати от ГЕРБ-СДС внесоха сигнал до ДАНС и МВР за меморандума с „Gemcorp“. Те настояват да се направи проверки за извършени закононарушения и дали, ако има такива, те са неправомерни деяния по силата на Наказателния кодекс.

Реформите по Плана за възстановяване и устойчивост

47-ото НС прие промени в Закона за съдебната власт, с които бяха закрити специализираните съдилища. Това стана през април. На дневен ред са промените в Закона за КПКОНПИ и правомощията на главния прокурор.

Членството на България в Шенген – декларация на 48-ото НС

Парламентът прие декларация относно присъединяването на България към Шенгенското пространство. Тя беше подкрепена от 106 народни представители, 18 бяха „против“. От „Продължаваме Промяната“ (ПП) и „Демократична България“ не участваха в гласуването, защото не бяха в залата заради несъгласия с приети от правната комисия промени в Изборния кодекс. В декларацията Народното събрание заявява пълна подкрепа за усилията на българското правителство да постигне решение на Съвета на ЕС за членство на България в Шенген до края на 2022 г. С решение от 8 декември Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи отхвърли предложението България и Румъния да се присъединят към Шенген.

(По материала работиха: Десислава Антова , Нелли Желева, Теодора Цанева, Никол Николова ЕКИП БТА