Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Много православни българи от Истанбул и сънародници от България днес изпълниха до краен предел Желязната църква край Златния рог в Истанбул, за да почетат нейния патрон – свети първомъченик и архидякон Стефан, чието име носи уникалният български храм-светиня.
Тази година се навършиха 124 години от нейното построяване.
По стародавна традиция на православните българи в града край Босфора, наричани Цариградските българи, днес в храма бе отслужена света литургия за Свети Стефан, която продължи близо три часа и бе много тържествена.
Службата се изнесе от епископ Поликарп, викарий на българския патриарх Неофит, представителя на Вселенската патриаршия митрополит Максим и свещеникът на българските църкви в Истанбул архимандрит Харалампи Ничев.
Архимандрит Харалампи Ничев подчерта, че почитта към Свети Стефан е голяма. По думите му наричат Свети Стефан пръв мъченик /първомъченик/ защото е първият мъченик за християнската вяра от времето на апостол Павел насам. Затова и православната църква го чества с голяма почит и тържественост на Стефанов ден, третият ден след Христовото Рождество.
Църковният хор на общността на българите в Истанбул изпълни църковни песни.
Сред гостите на патронния празник бяха генералният консул на България в Истанбул Васил Вълчев, бившият директор на Дирекцията по религиозните въпроси Иван Желев, сънародници, дошли в Истанбул, специално за да присъстват на днешната литургия, представители на Софийската духовна семинария
И разбира се, домакините на празника – общността на българите в Истанбул начело с председателя на църковното настоятелство Васил Лязе.
Кулминацията на патронния празник на Желязната църква бе концертът на Хора на транспортните работници от София с диригент Павел Матев.
Репертоарът от църковнославянски песнопения бе подбран специално за случая, а специалната акустика на Желязната църква подсилваше ефекта от изпълненията на хористите.
“И друг път нашият хор е изнасял концерт в Желязната църква. Но винаги с радост, с огромно вълнение и почит идваме в този храм-светиня. Като българи сме горди, че го има, защото тук се съхраняват изконните български традиции. Щастлив съм, че и днес музиката, песните, които изпълняваме и които са традиционни български песни, звучат тук, защото са послания за мир и любов, независимо от вярата и народността“, каза Павел Матев.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание