Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В съвременността Коледа остава един от празниците, които събират семействата. Наблюдаваме една тенденция, независимо от глобалните процеси в развитието на обществото, а именно желание на човека да се върне в дома си. Особено Бъдни вечерната трапеза е задължителна за всички християнски общества, независимо къде се намират те. Това заяви в интервю пред БГНЕС проф. д-р Мира Маркова, декан на Историческия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Бих казала, че има едно развитие на традициите, но и едно връщане. Може да се наблюдава една специфична локалност в отделните региони, в наименованието на храните, в броя на храните, знаем, че те са нечетен брой, но задължително са постни. Регионалните особености само допринасят за идеята на споделеното празнуване в рамките на семейството.
Проф. д-р Маркова обясни, че това е затворен празник. „Не е публичен като Нова година, който изкарва обществото извън дома“, каза тя. Деканът на Исторически разказа и за появата на коледните елхи. „За разлика от Коледата, в традицията не познаваме елхите“, отбеляза тя. По думите й това е една иновация, която се появява в българската култура със западните влияния. „Княгиня Клементина, майката на Фердинанд е първата, която прави коледна елха в двореца, макар, че има данни, че и самият княз Батенберг още през 1880 г. прави първата елха в двореца, но тя е по-скоро за частна употреба. Публичната украса на коледна елха е свързана с княгиня Клементина, която е поканила софийските ученици да се насладят на елхата“, обясни тя.
Проф. Маркова посочи: „В традицията имаме бъдника. Нямаме елха, а имаме бъдник, което е специфично миросано дърво, символ на берекета, на добруването на дома. Има специални изисквания за отсичане на такова дърво, което е дъб или круша на места. То трябва да бъде миросано – това става с пробиване на дупка в дебелия край на дървото, поставяне на зехтин и тамян и затваряне с дрянов чеп. Това дърво се поставя в огнището и то гори цялата нощ. Пепелта се събира, не се изхвърля и после се дава за лек на човека и на животните“, обясни проф. д-р Маркова.
„Днес битът е променен, нямаме отворени огнища, в които да поставяме бъдник, затова пък красим елхата. Символът на двата елемента е един и същи – вечният живот. Бъдни вечер и Коледа продължават да бъдат семейни празници“, категорична е тя.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание