Нашата цел е да предоставим печелившо за всички решение, спасявайки храна от изхвърляне, като по този начин помагаме на планетата и същевременно намаляваме социално-икономическите вреди от прахосването на храна, казва Джейн Димитрова, една от създателите на „Фуудобокс“ – мобилно приложение, предлагащо кутия-изненада, която съдържа висококачествена храна на достъпна цена. Тя подчертава, че по-малко изхвърлена храна означава по-малко вредни емисии в атмосферата и по-малко разхищение на ресурси за нейното производство.
„Живях няколко години в Италия, където като студент започнах да ползвам подобно мобилно приложение. След завършването си кандидатствах за работа във въпросната компания, защото много ми харесваше като потребител да ползвам приложението. Така близо две години бях част от екипа търговски представители и отговарях за разширяването на бизнес партньорствата в цяла Италия“, споделя Димитрова за зараждането на проекта, стартирал през юни 2021 г.
Покрай ковид пандемията тя се връща в България и решава, че е хубаво да пренесе инициативата и у нас, тъй като тук няма нищо подобно на пазара. „Така се запознах с Велин Керков, който е главен технически директор в момента. Той има собствена ИТ компания, а аз имах нужда от партньор, който да се заеме с техническата част по проекта“, разказва Димитрова.
Тя си спомня колко трудно е било в началото. „Като първа стъпка решихме да привличаме бизнеси, за да може, когато вече има даден брой заведения, които предлагат храна, да агитираме и крайните потребители. Да има първо предлагане и след това търсене“, обяснява Димитрова.
Първите заведения, които са се включили, са били една сладкарница и една пекарна, които са споделили, че им остава много излишък и буквално всеки ден изхвърлят няколко торби с напълно годна храна. „Беше трудно, защото българите са малко скептично настроени, мислят си, че искаме да ги изиграем, да им откраднем печалбата, че сме поредната платформа, която работи на комисионна и удържа от тяхната печалба. Но всъщност при нас няма доставка, няма рекламна дейност. Идеята е храната, която ти остава, да продаваш с намаление, вместо да я изхвърлиш“, разказва съоснователката на „Фуудобокс“.
По думите ѝ, когато първите бизнеси са се включили, лека-полека от уста на уста тръгва препоръка, че всъщност така можеш да намалиш разходите си, да достигнеш нови клиенти, да оптимизираш производството си. А когато някой по-известен бизнес бранд се присъедини, определено се засилва интересът и на останалите. „Нашето основно послание за бизнеса е, че те не губят нищо от това. На първо време трябва да осъзнаят, че ние сме опция в дните, в които наистина има излишък и буквално тази храна би била изхвърлена. Няма ангажираност да се продава всеки ден. Ние не искаме те да продават, за да печелим, искаме да спасяват храна и да им помагаме в това“, споделя Димитрова.
„Фуудобокс“ в момента има над 430 бизнес партньори в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе. Съвсем наскоро, на 1 декември, компанията стартира и в Букурещ с 15 партньорски обекта. „Така че интересът расте. Впоследствие и към крайния потребител, като насочихме усилията, с участие на живи събития, организация на семинари с фокус разхищението на храната, най-вече, за да помогнем на хората да осъзнаят проблема и колко е сериозен той“, допълва Димитрова.
По отношение на домакинствата тя обяснява, че за момента не предлагат възможност самото домакинство да предложи в платформата храна, която е останала, тъй като чисто регулаторно нямат право. Но подчертава, че се стараят в техния блог да публикуват постоянно наръчници, рецепти с нулев отпадък, съвети, които са елементарни, но ако хората ги прилагат, биха намалили значително количеството бракувана храна в домовете си.
„Предвид нарастването на броя на последователите ни и желанието им за комуникация с нас, бих казала, че интересът към темата се засилва. Хубаво е да видиш, че самите хора са ангажирани да споделят информация с другите“, коментира Димитрова ангажираността на хората към проблема.
Тя отбелязва, че говорят с доста от веригите супермаркети и целта им за следващите три месеца е да привлекат, колкото може повече от веригите, тъй като там наистина мащабът е голям. „Да вкараме една верига с 50-60 обекта вече би променило мащаба на изхвърляната храна“, смята Димитрова.
Тя разкрива, че най-новото, върху което работят, е подплатформа на „Фуудобокс“. „Тя ще се казва „Фууддонейт“ и през нея крайният потребител ще може да дарява сума по избор, за да може с нея нашият екип да купи храна, останала в излишък, и тя да се дари на неправителствена организация или дом за социално нуждаещи се хора“, допълва Димитрова, като споделя, че за Коледа са изготвили и наръчник с 30 полезни съвета, който е достъпен безплатно за всички.
„Фуудобокс“ бе отличен на Световната купа по предприемачество в края на ноември и ще участват във финалите през март 2023 г. в Рияд, Саудитска Арабия, в категория „Ранна фаза“.
Колко сериозен е проблемът
Според данни на Евростат през 2020 г., първата година на пандемията от КОВИД-19, в ЕС са изхвърлени около 127 килограма храна на човек от населението. Домакинствата са отговорни за 55 на сто от изхвърлената храна или 70 килограма на човек от населението. Останалите 45 на сто са отпадъци, генерирани по веригата за доставки.
Справянето с хранителните отпадъци от потребителите продължава да е предизвикателство, както в ЕС, така и в световен план. Хранителните отпадъци на домакинствата са почти два пъти повече от изхвърлените от секторите за първично производство и производство на хранителни стоки и напитки (14 килограма и 23 килограма на човек от населението; 11 на сто и 18 на сто съответно). В тези сектори се прилагат стратегии за намаляване на хранителните отпадъци.
Ресторантите и хранителните услуги са генерирали 12 килограма хранителни отпадъци на човек от населението (9 на сто), а търговията и дребно и други видове дистрибуция на хранителни стоки са секторът с най-малко хранителни отпадъци (9 килограма или 7 на сто), но влиянието на локдауните заради пандемията върху тях все още се анализира.
Поради нарастването на продоволствената несигурност и глобалното затопляне, правителствата, международните партньори за развитие и индустрията трябва да инвестират в устойчиви хранителни хладилни вериги, за да намалят глада, да осигурят поминък на общностите и да се адаптират към изменението на климата, съобщи ФАО, позовавайки се на нов доклад на ООН.
Според доклад за устойчивите хранителни хладилни вериги на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО), хладилните вериги на храните са от решаващо значение за справяне с предизвикателството за изхранване на още два милиарда души до 2050 г. и използване на устойчивостта на селските общности, като същевременно се избягват увеличените емисии на парникови газове.
В документа е отбелязано, че приблизително 14 процента от цялата храна, произведена за консумация от човека, се губи, преди да достигне до потребителя. Липсата на ефективна студена верига за поддържане на качеството, хранителната стойност и безопасността на храната е един от основните фактори, допринасящи за загубата ѝ.
Според доклада, развиващите се страни биха могли да спестяват 144 милиона тона храна годишно, ако достигнат същото ниво на инфраструктура на хранителната хладилна верига като развитите страни.
Тъй като загубата на храна след прибиране на реколтата намалява доходите на 470 милиона малки фермери с 15 процента, главно в развиващите се страни, инвестирането в устойчиви хранителни хладилни вериги би им помогнало да се измъкнат от бедността.
Въздействие на климата
Хранителната хладилна верига има сериозни последици за изменението на климата и околната среда. Емисиите от загуба на храна и отпадъци поради липса на охлаждане възлизат на около 1 гигатон еквивалент на въглероден диоксид (CO2) през 2017 г. – около 2 процента от общите глобални емисии на парникови газове.
По-специално, тя допринася за емисиите на метан, мощен, но краткотраен замърсител на климата. Предприемането на действия сега би допринесло за намаляване на атмосферните концентрации на метан през това десетилетие.
Като цяло хранителната хладилна верига е отговорна за около четири процента от общите глобални емисии на парникови газове, когато се включат емисиите от технологиите за хладилната верига и загубата на храна, причинена от липса на охлаждане.
Изгубената храна също така уврежда природата, като води до ненужно преобразуване на земята за селскостопански цели и използване на ресурси като вода, изкопаеми горива и енергия.
Намаляването на загубата на храна и отпадъците може да има положително въздействие върху изменението на климата, но само ако новата инфраструктура, свързана с охлаждането, е проектирана да използва газове с нисък потенциал за глобално затопляне, да бъде енергийно ефективна и да работи с възобновяема енергия.
Напредък
Проекти по света показват, че устойчивите хранителни хладилни вериги вече имат значение. В Индия пилотен проект за хранителна хладилна верига е намалил загубите на киви със 76 процента, като същевременно е намалил емисиите чрез разширяване на използването на хладилен транспорт.
В Нигерия проект за инсталиране на 54 работещи „Колдхъбс“ (ColdHubs – захранвани със слънчева енергия климатизирани хранилища за малки фермери) е предотвратил развалянето на 42 024 тона храна и е увеличил доходите на домакинствата на 5240 дребни фермери, търговци на дребно и едро с 50 процента.
Но тези проекти, които са илюстрирани сред много други казуси в новия доклад на UNEP и ФАО, все още са по-скоро изключение, отколкото норма.
Ролята на науката
От друга страна, ресторанти, супермаркети, ферми и хранителни компании все повече се обръщат към химията и физиката, за да се справят с проблема с нарастващите хранителни отпадъци. Някои фирми тестват консервиращ спрей или химически сашета, които забавят процеса на узряване на плодовете. Други разработват цифрови сензори, които показват по-точно от етикета кога месото е безопасно за консумация. Специални фолиа, с които се облицоват кутиите за храна за вкъщи, използват термодинамиката, за да запазят пържените картофки хрупкави.
Експертите казват, че нарастващата осведоменост за хранителните отпадъци и за това колко скъпо излизат те – като цена и като влияние върху околната среда – е довела до увеличаване на усилията за тяхното намаляване.
Науката е обещаваща, но е само част от решението, казва Ивет Кабрера, директор по хранителните отпадъци към Съвета за защита на природните ресурси. „Повечето хранителни отпадъци се генерират у дома. Намаляването на размера на порциите, купуването на по-малки количества храна наведнъж или подобряването на точността на етикетите за трайност може да имат дори по-голямо положително въздействие от технологията“, уточнява тя.
Каква е вашата реакция?
