Испанската легенда в тениса Рафаел Надал даде голямо интервю за вестник „Марка“ 25 години, след като за първи път говори за медията, като оттогава спечели рекордните 22 турнира от Големия шлем.
„Раждането на сина ми беше драстична промяна, но трябва да се организирам, за да водя професионалния си живот по най-добрия възможен начин. Щастлив съм, наслаждавам се на нов етап в живота ми. Винаги съм мислим, че това ще се случи, когато се откажа от тениса. За щастие обаче кариерата ми продължи повече, отколкото съм си мислел. Така че трябва да съчетавам двете неща и да бъда възможно най-добър на корта все още“, каза тенисистът.
„Първата половина на 2022 беше много емоционална за мен. Преди това минах през 5 много трудни месеца и кракът ми не беше добре. На демонстративния турнир в Абу Даби се заразих с коронавируса и трябваше да съм изолиран десет дни. Не знаех дали въобще трябва да ходя в Австралия, само два дни след като се бях възстановил. Започнах да играя добре, но не можех да си представя всичко това, което ще се случи в Мелбърн и след това. В Австралия срещу Медведев бе и един от най-емоцианалните финали, които съм играл. До Индиън Уелс не бяха загубил нито един мач – 20 поредни победи. На полуфинала с Алкарас счупих ребро. В съблекалнята почти не можех да дишам, но реших да играя финала с Тейлър Фриц, защото си мислех, че е мускулен спазъм. Ако знаех, че съм счупил ребро, нямаше да играя. От този момент сезонът стана много сложен“, признава Надал.
„Спечелих неочаквано „Ролан Гарос“, защото седмица преди това бях на един крак в Рим. Истината е, че ако лекарите не бяха намерили начин да приспят нерва ми на крака, за да спре болката, нямаше начин да спечеля. Отидох с лоша подготовка, но в деня на четвъртфиналите, когато трябваше да направя голям мач срещу Джокович, го направих. Трябва да съм честен и да призная, че на полуфинала със Зверев можеше да се случи всичко, но горкият си счупи глезена“, казва испанецът.
„След „Ролан Гарос“ бях щастлив, но знаех, че няма как да продължа с тези хронични болки в крака. Новото лечение обаче даде резултат и от втората ми титла през 2010 не бях играл толкова добре на „Уимбълдън“. Там обаче скъсах коремен мускул и от този момент сезонът се превърна в кошмар. Седмица преди Откритото първенство на САЩ отново скъсах мускул, не можех вече да преброя контузиите си. След това трябваше отново да се възстановявам, роди се синът ми и не успях да се подготвя добре за финала на сезона“, каза той.
„Контузията на крака ми е нелечима и когато нервът започне да ме боли, трябва да прибягвам до инжекции. Трябва да благодаря на личния ми анестезиолог Марио в Барселона и на доктор Анхел Руис-Которо, които ме свързаха с Давид Абехон, който промени изключително кариерата ми, която вече е на второ място, и личния ми живот. Играех тенис с много антивъзпалителни, но бях като с един крак. Обмислях да спра с тениса, защото загубих жизненост и бях тъжен почти всеки ден“, разкрива Рафа.
„Възможно е да замина за Австралия на 26 декември, защото на 31-ви започва „Юнайтед Къп“ – новият смесен турнир. Ще играя два мача преди Откритото първенство на Австралия – с Камерън Нори и Ник Кирьос. Не ми харесва да играя седмицата преди турнир от Големия шлем. От 15-16 години не съм го правил, нямя да го направя и сега“, категоричен е тенисистът.
„В един идеален свят ще ми хареса да играя още веднъж за Купа „Дейвис“, за да с есбогувам с най-важния отборен турнир в нашия спорт, но в реалния свят това зависи от много други фактори и ще видим какво ще стане“, добави испанецът.
„Моето мнение по дебата кой е най-великият в тениса не се е променило през годините. Не мисля, че може да се определи кой е най-големият, защото всеки има аргументи за даден играч, които обикновено често излизат от чисто обективните данни. Това, което е важно, е, че Федерер, Джокович и аз направихме много повече, отколкото сме мечтали. Не ми харесва аз да говоря за тези неща, но стигнахме до постижения, които никога не са правени в нашия спорт и затова ще останем в историята. Разбира се, че ще ми хареса да бъда човекът с най-много титли от Големия шлем, аз съм състезател. Но това не е обсесия за мен. Благодарен съм на живота за това, което изживях през годините“, добави Надал.
„Аз бях първият голям съперник на Федерер. Когато дойде Новак, Федерер все още беше по-добър от мен, но през последните години спечелих повече от Роджър и често спорех за титлите с Джокович. Мисля, че никой от тримата нямаше да бъде толкова добър на 35 години, без да ги има другите. Федерер, Джокович и аз променихме границите, винаги искайки повече“, смята испанецът.
„Оттеглянето на Роджър беше тъжен и много емоционален ден едновременно. Мисля, че той е една от големите икони на спорта като цяло. Беше трудно, защото той не е само съперник и приятел, но и човек, който обича тениса. Това са хора, с които съм израснал, така че сте почти като семейство. Моето оттeгляне не съм го подготвил, не мога да предвидя бъдещето, а и нещата се променят много бързо, нали? В този момент съм по-близо до края от миналата година или преди две, без никакво съмнение. Но в крайна сметка, това е нещо, което ще стане, когато трябва“, добавя той.
„Мисля, че Карлос Алкарас е много специален и е играч, който ще маркира цяла епоха. Новото поколение ще има повече възможности да си намери нови съперници, защото след оттеглянето на Роджър, Джокович и аз вече играем на малко турнири. Новите тенисисти, освен че са добри, имат възможността да визуализират победата, както не можеха да го правят играчите преди тях, и това ще им помогне да станат много по-добри. Давам за пример Давид Ферер, който беше невероятен играч, но винаги в напреднала фаза играеше с някой от нас тримата. Той е най-постоянният тенисист, който никога не е печелил Голям шлем. А Алкарас е специален, защото е много добър, нищо повече. Той е много бърз, удря силно топката, има и техника, и ретур, както и възможността да стане много голям“, завършва Рафаел Надал.
Каква е вашата реакция?
