Ако научите добре българския език, ще можете да използвате всичките му богатства.
Едно от тези богатства се нарича звателен падеж.
Редно е да се обръщаме към хората, употребявайки звателен падеж: „Иване, Бояне, Снеже, Светле“…
Изключително неграмотно е да им викате: „Здравей, Иван“, „Как си, Снежа?“, „Къде отиваш, Боян?“
Не ви ли звучи сковано, грозно?
„Какво се случва, Светла?“ Колко по-българско и леко е: „Какво става, Светле?“
Не помните ли онова прочуто писмо на Ботев: „Мила ми Венето, Димитре и Иванке…“
Колко по-лесно е да кажете българското „целя“ отколкото тежкото и ръбато английско „таргетирам“
Уважавайте езика си, той е един от най-богатите и е толкова красив!
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
4
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
1
