Зачестяват случаите на скарлатина в Европа, съобщават от Националния център по заразни и паразитни болести /НЦЗПБ/. Увеличението на респираторните заболявания, към които спадат инфекциите със стрептококи, се случва очаквано след занижената циркулация по време на действието на противоепидемичните мерки срещу COVID-19. Здравните власти публикуваха подробности за заболяването, възможни усложнения и съвети за предпазване.
Причинителите на заболяването скарлатина са стрептококови бактерии от група А (GAS – Group A Streptococcus). В по-голямата част от случаите този вид стрептококи причиняват бактериален фарингит (възпаление в областта на гърлото) при децата в училищна възраст. Други симптоми вследствие на инфекцията са главоболие и треска, както и фин червен обрив – сигнал за развитие на токсоинфекция – скарлатина. Това разясняват от Центъра.
Честотата на инфекциите със стрептококи от група А (фарингит и скарлатина) е най-висока през студените месеци, уточняват от НЦЗПБ. Огнища могат да се създадат в детски и училищни колективи. Според епидемиологични проучвания безсимптомното носителство е високо в огнищата. 12-15% от децата и около 5% от възрастните в общата популация могат също да бъдат носители.
В редки случаи стрептококите от група А могат да причинят тежка, животозастрашаваща инфекция, известна като инвазивна стрептококова инфекция от група А (iGAS). Проявява се като бактериемия, пневмония или инфекция на кожата и костите (целулит, остеомиелит, некротизиращ фасциит). Децата с вирусни инфекции като варицела или грип са изложени на по-висок риск от развитие на инвазивна инфекция, се казва още в публикацията.
Инфекциите със стрептококи от група А се лекуват с антибиотици. Въпреки че най-заразни са болните с изразена клиника, по преценка на лекар може да се приложи лечение и при установено носителство. Възможни усложнения от стрептококова инфекция са появата на ревматизъм и гломерулонефрит. Разликите в клиничното протичане се обясняват с токсичната продукция на микроорганизмите.
От центъра съветват: За да се минимизира разпространението на стрептококовите инфекции е необходимо болните да се изолират и лекуват след консултация с общопрактикуващ лекар. Близките контакти на случаи на инвазивни инфекции със стрептококи от група А трябва да бъдат идентифицирани. Прилагат се мерки в съответствие с националните указания.
Предвид издръжливостта на причинителите във външна среда е необходимо да се засили хигиената на ръцете и повърхностите.
