Народното събрание дискутира на първо четене два проекта за нови закони за борба с корупцията – единият внесен от ПП, а другият от служебното правителство. Двата законопроекта на практика се конкурират помежду си, тъй като предлагат диаметрално противоположни решения за начина, по който да се сформира и ръководи държавната антикорупционна комисия.
И двете законодателни предложения в основата си съдържат едно и също – да се обособи държавен орган с разследващи функции срещу корупционните престъпления. Тази работа ще се извършва от т.нар. разследващи инспектори, които ще бъдат част от администрацията на антикорупционната комисия. Ако прокуратурата откаже да образува досъдебно производство по направеното разследване, комисията ще може да обжалва отказа в съда. Различията между двата законопроекта обаче са сериозни.
Според правителствения законопроект 5-членният състав на органа трябва да се определя на квотен принцип – двама от парламента, един от президента и по един член да се избира от съдиите от Върховния административен съд и от Върховния касационен съд. Освен това служебният кабинет смята, че антикорупционната комисия трябва да има ротационно председателство – всеки от членовете й да се изрежда като председател за една година в хода на нейния 5-годишен мандат. Така, както обясни на депутатите правосъдният министър Крум Зарков, ще се избегне изпадането на органа в политическа зависимост, съобщава „Сега“.
От ПП настояват действащият орган – КПКОНПИ, да се раздели на комисия за противодействие на корупцията и комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Членовете на антикорупционната комисия трябва да се избират изцяло от парламента, смятат депутатите на Асен Василев и Кирил Петков. Лично Петков разкритикува идеята на служебния кабинет за квотен подбор. Той обясни, че съчетаването на много институции в избора на състава е опасно, защото е възможно борбата с корупцията да стане заложник на сложните отношения между тези институции.
Съгласно проекта на служебния кабинет, назначен от държавния глава Румен Радев, отпада президентът от кръга на висшите длъжностни лица, които могат да бъдат разследвани по антикорупционния закон. Провокиран от критични изказвания срещу тази притеснителна промяна, Крум Зарков коментира, че президентът не може да бъде включен в списъка на лицата по този закон заради наказателната си неприкосновеност по Конституция.
По време на дебата в пленарната зала Милен Матеев от ПП заяви, че членовете на антикорупционната комисия трябва да бъдат избирани от Народното събрание, както и комисарите в сега действащата КПКОНПИ, тъй като това е най-демократично и осигурява най-широко представителство на партиите. От неговата формация не смятат за удачно да се позволява на президента да участва в органа, като избира един от комисарите. Крум Зарков му възрази, че най-лошото възможно решение е да се остави на парламента да избира такъв тип орган.
Макар че подкрепиха и двата законопроекта, от ГЕРБ-СДС смятат, че предложенията страдат от съществени недостатъци, и загатнаха, че няма да ги одобрят на второ четене в същия вид. Депутатът Рая Назарян посочи, че нейната политическа сила е несъгласна с подбора на комисарите на квотен принцип, както иска правителството на Радев. Герберите се противопоставят и на идеята за назначаване на разследващи инспектори. Назарян изтъкна, че според действащия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) почти всички корупционни престъпления се разследват от следователите, тоест, въвеждането на фигурата на разследващия инспектор би влязло в противоречие с кодекса.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който в момента оглавява парламентарната правна комисия, намекна, че с антикорупционния закон се бърза от страх, че ако не го приемем, ЕС може да спре евросредствата за страната ни. „Смятам, че е много унизително за една суверенна държава да подчинява законодателството си на това да вземе едни пари. Още повече, че парите не са чак толкова много. Още повече, ако рискува да разбие институционалната си система. Може би е по-добре понякога да се отказваме от едни пари и да проявим достойнство и характер“, обяви Чолаков.
Крум Зарков контрира: „Философията на тези закони е, че трябва да приемем един закон, за да спрат едни хора да взимат едни пари.“
