Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Съветът за наука, технологии и иновации Мизорам (MISTIC) работи с компанията „Инфиколд“ (Inficold), за да създаде съоръжение на стойност 2,2 милиона рупии (27 100 долара), което използва технология за ледена батерия или съхранение на топлинна енергия, за да превърне водата в лед в рамките на шест часа с помощта на слънчева енергия. То е отворено за около 235 фермери в няколко села в щата Мизорам, Индия, предаде Ройтерс.
Въпреки че Индия разполага с хиляди хладилни съоръжения за съхранение на продукция – около 8200 към 2020 г., показват официални данни. Тези единици са свързани към електрическата мрежа, а не се захранват от слънчева енергия.
Защитниците на селското стопанство и неправителствените организации казват, че енергийните разходи на агрегатите са твърде високи за много дребни фермери, докато обичайните прекъсвания на електрозахранването означават, че онези, които могат да си позволят да ги използват, често трябва да разчитат на скъпи и замърсяващи дизелови генератори като резервен вариант.
За да се справят с това, повече компании и групи на гражданското общество, често подкрепени от правителствено финансиране, сега работят за създаване на устойчиви хладилни складове, захранвани от слънчева енергия, в цялата страна.
От отпадъци към емисии
През последното десетилетие правителството приложи политики и планове за действие и предостави субсидии за разработване на системи за студена верига в цялата страна като част от стремежа за намаляване на хранителните отпадъци.
Около 40 процента от храната, произведена в Индия, се губи с цената на милиарди долари годишно, изчисли ООН.
Но това не е само икономически проблем. Хранителните отпадъци представляват около 8 процента от глобалните емисии на парникови газове, според доклад на ООН, публикуван на срещата на върха за климата COP27 в Египет, в който се казва, че устойчивите хладилни вериги могат да играят основна роля в справянето с „климатичната и хранителната криза“.
Индия издържа на все по-екстремни метеорологични условия – от наводнения до суши и повишаващи се температури поради изменението на климата, като фермерите се тревожат все повече за своите реколти и загуби.
Като се има предвид, че много ферми не са свързани към мрежата и разчитат на дизелово гориво за захранване, експерти по чиста енергия казват, че слънчевите решения като системи за хладилно съхранение не само ще подобрят доходите на фермерите, но ще помогнат на селскостопанския сектор да стане по-екологичен.
„Слънчево захранваните хладилни центрове се грижат както за екологичните, така и за социално-икономическите предизвикателства, без да увеличават въглеродните отпечатъци“, коментира Реха Кришнан, главен изпълнителен директор на Clean Energy Access Network, индустриална асоциация в Индия.
И все пак логистичните проблеми и разходите може да са пречка за увеличаването на такова съхранение, предупреждават представители на индустрията и експерти.
Увеличаване
Съоснователят и главен изпълнителен директор на „Инфиколд“, Нитин Гоел, каза, че се надява да намали цената на хладилните складове на компанията наполовина през следващите пет години, тъй като повече ще „се пуснат на пазарите“. Неговите петтонни единици струват около 1,4 милиона рупии.
В момента „Инфиколд“ разполага със 116 съоръжения в 19 индийски щата, които осигуряват съхранение на около 25 000 фермери, а фирмата планира да удвои броя на единиците през следващата година, съобщи Гоел.
Предприемачът признава, че има предизвикателства пред разширяването, като например транспортирането на големите „контейнерни“ единици през лоши пътища и неравен терен до отдалечени части на Индия. Но докато могат да намалят въглеродните емисии, „болките си заслужават, за да запазим околната среда по-чиста“, допълни Гоел.
Хладилният склад в Хавзаул означава, че кооперация за отглеждане на домати от село Туалте, която съставлява повечето потребители, вече не трябва да прибира цялата си продукция наведнъж, но може да бере плодовете около два пъти седмично и да ги продава на по-добри цени.
Фермерите плащат по една рупия на месец за всеки съхраняван килограм, като парите се използват за поддръжка и почистване на съоръжението.
„Криши Вигян Кендра (Krishi Vigyan Kendra – KVK) в Хавзаул, селскостопански научен център, финансиран от федералното правителство, помага на фермерите и ги обучава как най-добре да запазят продукцията си, за да удължат срока ѝ на годност и да гарантират, че остава възможно най-свежа. „Технологията помага на фермерите да бъдат устойчиви на климатичните въздействия и им дава възможност в техните полета и на пазара“, заяви сътрудникът на KVK по проекта Исак Лалремруата.
Научният служител на MISTIC Джоел Дантес каза, че щатът е податлив на климатични сътресения като проливни дъждове и свлачища, които причиняват внезапни прекъсвания на електрозахранването, а това прави устойчивите решения извън мрежата жизненоважни.
За фермерите в района, които отглеждат също ананас, киви и папая, хладилното съхранение им осигурява „резервен вариант от четири до пет дни“, тъй като системите могат да продължат да работят през този период от време, дори когато няма много слънце, обясни Дантес.
Климатичен „спасител“
Междувременно, в южния щат Телангана, група фермери от Катангур са купилш два петтонни слънчеви хладилни агрегата от „Инфиколд“ през май тази година. Фермерите казаха, че наличието на „климатично решение на нашето местно ниво“ е удвоило доходите им, заедно с приложения, показващи пазарни цени, за да се определи най-доброто време за продажба.
Това е подобрило качеството им на живот, коментира членът Н. Дхарма Реди, подчертавайки как групата вече може да си позволи по-добро здравеопазване, образование и технологии като мобилни телефони. „Но най-важното е, че сме в състояние да върнем инвестициите в нашите ниви, като закупим повече семена, мини електрически трактори, инструменти за пръскане и плевене и добитък“, заяви той.
Групата иска да инсталира още дузина единици, за да покрие повече села. Ръководителят ѝ Нандиала Нарсимха Реди каза, че членовете търсят заеми или спонсорство, за да им помогнат да покрият разходите.
„За малките и маргинализирани фермери, такива работещи със слънчева енергия хладилни единици действат като спасители срещу климатичните проблеми, които стават все по-непредсказуеми и често срещани“, заключи той.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание