Тази година българските банки съвместно с правоохранителни органи са осуетили 104 неправомерни трансакции на пари с помощта на т.нар. „финансови мулета“, двойно повече от миналата година. Идентифицирани са и 8 лица, които набират посредниците, както и 38 жертви на подобна престъпна дейност. Предотвратени са щети за над 1.5 млн. евро.
Това отчете Асоциацията на банките в България (АББ) по повод осмата година на кампанията на Европейския център за борба с киберпрестъпленията към Европол, насочена срещу схеми за изпиране на пари и набиране на „финансови мулета“.
Финансово муле се нарича лице, което прехвърля незаконно придобити финансови средства между различни банкови сметки, често в различни държави, като за тази дейност получава комисиона. По данни на Европол в 95% от случаите „финансовите мулета“ се използват за усвояване на средства, източени преди това чрез киберпрестъпна дейност. Често тези посредници дори не разбират в какво престъпление са въвлечени.
Като цяло в 25-те страни, участнички в кампанията, са установени през тази година 8755 „финансови мулета“ и 222 лица, които ги наемат, като действията на правоохранителните органи са довели до арестите на 2469 души, според данни на Европол. Повече от 1800 банки и други финансови институции и компании за компютърни технологии са спомогнали за докладването на над 4000 неправомерни трансакции, предотвратявайки щети за 17,5 млн. евро.
За набирането на финансовите мулета се използват различни схеми, предупреждават от АББ. Например в сайтове за запознанства престъпници се опитват да убедят жертвите си да отворят банкови сметки за изпращане или получаване на средства. Друг прийом са постове в социалните мрежи и онлайн обяви с примамливи предложения за работа и изкарване на лесни пари. Тези обяви са насочени най-вече към млади хора, безработни, новодошли в съответната страна, като отново от тях се иска да предоставят банкова сметка или да открият нова. За да изглежда фалшивата обява автентично, престъпниците дори подправят уебсайтове на реално съществуващи компании. Често пъти те използват информация за набелязаните от тях лица, с която са се сдобили чрез социалните мрежи.
Затова от АББ предупреждават: Не се доверявайте на никого, който твърди, че има нужда от помощ, но не може да използва собствената си банкова сметка. Проверявайте всяка компания или лице, които ви предлагат работа и никога не предоставяйте банковата си сметка на лица, които не познавате и нямате доверие.
Важно е да се знае, че дори лицата, използвани като „финансови мулета“, да не са били наясно, че са въвлечени в незаконна дейност за изпиране на пари, те извършват престъпление, като трансферират средства и това може да има тежки последици за тях.
Ако се съмнявате, че може да сте станали жертва на такава схема и са ви използвали като „финансово муле“, реагирайте незабавно, преди да е станало късно. Спрете паричните преводи и уведомете веднага банката си и полицията.
Кои са предупредителните знаци, по които да ги познаете?
– Неочакван контакт с обещания за лесни пари;
– Обяви за работа от чуждестранни компании, търсещи местни представители, които да оперират от тяхно име;
– Лошо написани обяви с граматически грешки;
– Подателят използва безплатни платформи за имейл услуги, но имейл адресът не съвпада с името на компанията, от която се представя;
– В обявата не са представени изисквания за образование или професионален опит;
– Цялата комуникация и трансакциите се извършват онлайн.
