Приветствие на главния прокурор на Република България при откриването на международната конференция „STOP HATE SPEECH“
Иван Гешев: България е показала и показва, че е положителен модел за толерантност и уважение между хората. Показателен е фактът, че днес тук седят представители на четири основни религии в страната – православни християни, католици, евреи и мюсюлмани. Това заяви в приветственото си слово главният прокурор Иван Гешев при откриването на Международната конференция „STOP HATE SPEECH“ в София. Главният прокурор посочи, че след агресията на Русия в Украйна, изглежда сякаш, че хората не се учат от историята си. Той припомни, че и Холокостът, и всички зверства в човешката история са започнали с реч на омраза на човек към човека. „В България винаги сме живели заедно и съм сигурен, че ще продължим да даваме нашия положителен пример. Лошото е по-лесно. Трудното е да бъдеш добър. Да бъдеш човек в нечовешки времена като тези на Втората световна война, когато българският народ, православната църква, представители на българската държава спасиха всички – повтарям всички – свои съграждани евреи“, заяви главният прокурор. Той призова да се учим от уроците на историята и винаги да се стремим към демокрация и толерантност. „Злото започва с реч на омразата. Да се борим с дела срещу нея“, каза главният прокурор. На форума присъстват над 130 гости – главни и върховни прокурори от страни от Европейския съюз и региона, висши духовници от различни вероизповедания, представители на държавни институции, на неправителствени организации, академичните среди, правозащитници и граждански активисти и др. Публикуваме пълния текст на приветствието на главния прокурор към участниците в Международната конференция „STOP HATE SPEECH“ в София. За мен е чест да открия конференцията „Стоп на речта на омразата“ с организаториПрокуратурата на Република България и Европейската еврейска асоциация. Горд съм, че в България поставяме началото на една европейска инициатива за борба с речта на омразата. В последните години наблюдаваме възраждане на антисемитизма, ксенофобията, расизма и други антидемократични тенденции, до които речта на омразата води. Напоследък, особено след агресията на Русия в Украйна, изглежда сякаш ние, хората, не се учим от историята си. А за да не позволим тя да се повтори, трябват действия. Да не се повтаря Холокостът, довел до смъртта на над шест милиона евреи и представляващ опит да се унищожи една цяла нация, както и други форми на геноцид и убийства на хора.Защото истината е, че преди делата са думите. И Холокостът, и всички зверства в човешката история са започнали с нещо, което вероятно изглежда за много хора безобидно – реч на омраза на човек към друг човек. Но това е само началото. И ако позволите да цитирам Апостола на българската свобода Васил Левски: „Дела трябват, а не думи“. Трябва освен да говорим добри и правилни думи, да започнем по-активно да правим добри дела. Като запазването на паметта за доброто и издигането на паметник в гр. София на юристите, участвали в спасението на нашите евреи. Като тази конференция. Затова тя за мен е много важна. Важна е, за да започнем още по-активно да работим и да обединим усилията си в борбата срещу антидемократичните тенденции, които очертах. В началото казах, че съм горд. Горд съм, защото България е показала и показва, че е положителен модел за толерантност и уважение между хората. Показателен е фактът, че днес тук заедно седят представители на четири основни религии в страната – православни християни, католици, евреи и мюсюлмани. Тук са главни прокурори и колеги от цяла Европа, политици, неправителствени организации, защитаващи човешките права, представители на академичната общност и много други наши приятели от различни страни, включително от Държавата Израел. Само на метри от тук, почти един до друг, от десетилетия мирно съжителстват джамия, православен храм, синагога и католическа катедрала. Така, както в България винаги сме живели заедно. И съм сигурен, че ще продължим да даваме нашия положителен пример. Лошото е по-лесно. Трудното е да бъдеш добър. Да бъдеш човек в нечовешки времена като тези на Втората световна война, когато българският народ, православната църква, представители на българската държава спасиха всички – повтарям всички – свои съграждани евреи. Въпреки тежките обстоятелства и въпреки че България беше съюзник на нацистка Германия, нито един български евреин не беше изпратен в лагерите на смъртта и много от тях по-късно поставиха основите на Държавата Израел. Благодарение на хора като Димитър Пешев – заместник председател на Народното събрание, пламенно защитил с 43 депутати българските евреи, като митрополит Кирил, приютил свои съграждани в дома си и заявил, че пръв ще легне на релсите, за да спре влаковете на смъртта, като митрополит Стефан, приел делегация и отслужил литургия в „Александър Невски“ за спасението на българските евреи, като дипломати, издавали т.нар. „нансенови паспорти“, като много професионални организации, писатели, лекари, журналисти, юристи и обикновени българи, които дори провеждат демонстрации в подкрепа на своите съседи и съграждани. И не трябва да се срамуваме да кажем, че щом ние като съюзник на нацистка Германия сме го направили, значи и други европейци е можело да направят повече. Освен гордост като българин обаче, аз изпитвам и тъга. Тъгувам, че тогавашната българска държава не е успяла да спаси 11 343 евреи от Македония и Тракия, които са били под нейния административен контрол. Тези евреи са убити в Треблинка, Катовице и Аушвиц, а българският народ разбира за случващото се едва, когато вижда влаковете с тези мъченици. Почитаме паметта им и съжаляваме, че не сме спасили и тях. Но това не трябва да ни пречи като българи и европейци да се гордеем със спасените наши съграждани от територията на Царство България. Следва ясно да заявим, че не трябва да допускаме да се обижда паметта на загиналите мъченици от Македония и Тракия, както и достойнството на живите, и тази трагедия да се използва за конюктюрни и политически цели. Трябва да посочваме добрия пример и да се стремим към доброто, да бъдем на висотата на предците си да дадем своя принос в съвременността. Нека помним, че в началото е словото и злото започва с реч на омразата. Да се борим с дела срещу нея, да се учим от уроците на историята и винаги да се стремим към демокрация и толерантност. Сигурен съм, че заедно ще го направим, защото всички тук ни обединява едно – желанието да изградим по-добро общество. И една цел – това да поискат не повечето, а всички европейци.
Благодаря за вниманието! За мен беше чест.
Каква е вашата реакция?
