„45 години стигат! Времето е наше“! Това се пееше преди точно 33 години навсякъде в България.
И точно 33 години по-късно се оказа, че нито времето е наше, нито 45 години са били достатъчни, за да се простим с клишета, идеологеми и откровени дивотии, с които ни заливаха и преди, и сега. Поне ако съдим по поведението на парламента, който продължава да маскира откровената си неспособност да работи в полза на хората с идеологически внушения във вид на проектозакони.
На всяка сграда и учреждение у нас да бъде поставен надпис, че комунизмът е престъпен, предлага законопроект, внесен вчера от ГЕРБ – СДС. Ако подобно нещо въобще е било уместно някога, сме закъснели с поне 30 години. С едно-две поколения. Бяха години, когато идеологемите можеха да сплотяват и да надмогват липсата на конструктивизъм и прагматизъм у хората, които уж са призвани да правят закони. Сега обаче е не само тъжно, но и смешно, да искаш подобни лозунги по фасадите, след като не можеш да излъчиш правителство, след като оставяш хората да живеят в несигурност, след като повече от всякога не можеш да гарантираш тяхното „утре“.
Не можеш да приемеш изборен кодекс, не можеш да предложиш адекватен бюджет – тогава защо не наплескаме сградите с надписи против комунизма, та да знаят всички кой е виновен за това, че цените в магазина растат с бясно темпо. Не можеш да си позволиш нищо повече от хляб – виновен е престъпният режим, който уж трябваше да си е отишъл още през 1989-та. Не можеш да си позволиш лекарства- комунизмът е виновен. Не можеш да излезеш с решение по конкретен въпрос – и ей ти на теб законопроект за комунизма. Който така и не си е отишъл от главите на депутатите и явно скоро няма да си отиде. Спете спокойно, деца! Тя и без това цялата ни демокрация е една фасада.
Стела Стоянова, Любословие.бг
