Мария Георгиева е родена на 26.02.1980 година. Завършва СОУ за европейски езици „Свети Константин Кирил философ“ – Русе. Магистър на Русенски университет „Ангел Кънчев“.
През последните 20 години работи като журналист и експерт „Връзки с обществеността“. От 2014 до 2019 г. ръководи PR екипа на Община Русе. Като представител на Общината е работила с екипа на президента Румен Радев по организацията на срещата на тримата президенти Александър Ван дер Белен /Австрия/ и Клаус Йоханис /Румъния/ и Румен Радев /България/ в Русе през 2018 година. Има интерес към дипломацията и националната сигурност.Омъжена, с две дъщери.
Тя е студент в Специалност „Стратегическо управление и лидерство в сферата на Националната сигурност“ , а настоящият и труд е защитен отлично, като част от изпита при Д-р Андрей Велчев по дисциплината ПО „КОМУНИКАЦИОННИ СТРАТЕГИИ И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА“.
МОДЕЛЪТ НА ЛАСУЕЛ И ВРЪЗКАТА МУ С ИНФОРМАЦИОННИТЕ АГЕНЦИИ „РОЙТЕРС“ И „АСОШИЕЙТЕД ПРЕС“ В КОМУНИКАЦИИТЕ
Изготвил: Мария Георгиева
Специалност „Стратегическо управление и лидерство в сферата на Националната сигурност“
Моделът на Ласуел и връзката му с информационните агенции „Ройтерс“ и „Асошиейтед прес“
В световната журналистика след Втората световна война битува правилото, че дописка се пише на база последователното отговаряне на въпросите „5 К плюс З“. Малцина са тези, които знаят какво е кодирано в тази парола. Ще открием смисъла като направим паралел как се пишат дописките и се формират комуникациите в двете водещи информационни агенции в света – американската и европейската, сравнявайки ги с методиката за водене на разпит във ФБР, например.
Херолд Ласуел, водещ американски политолог и теоретик на комуникациите, поддържа мнението, че демокрацията се нуждае от пропаганда, за да се поддържат неинформираните граждани в съгласие с това, което ограничена класа е определила, че е в техен интерес. Както той пише в своята статия за пропагандата в Енциклопедия на социалните науки:
„Ние трябва да оставим настрана демократичния догматизъм, че хората са най-добрите съдии на собствените си интереси, докато хората често са лоши съдии на собствените си интереси, които преминават бързо от една алтернатива на следваща, без разумна причина“.
По-голямо влияние обаче му оказва фройдистката философия, която формира голяма част от анализите му върху пропагандата и комуникацията. По време на Втората световна война, Ласуел заема поста ръководител на Експерименталния отдел за изучаване на военновременните комуникации към библиотеката на Конгреса. Той анализира нацистки пропагандни филми, за да определи механизмите на убеждаването, използвани да осигурят мълчаливото съгласие и подкрепата на немското население за Хитлер и неговите военни жестокости.
Винаги ориентиран напред, в края на живота си Ласуел експериментира с въпроси, засягащи политиката в космоса, политическите последици от колонизацията на други планети, и „машинариите на човечеството“.
Работата на Ласуел е важна за развитието на бихейвиоризма в периода след Втората световна война.
Той е добре познат с така неречения „Модел на Ласуел“ в комуникацията: Кой (казва) Какво (до) Кого (По) Какъв канал (с) Какъв ефект.
Негови са и думите: политиката е кой какво получава, кога и как.
Моделът на Ласуел и връзката му с информационните агенции „Ройтерс“ и „Асошиейтед прес“
И така – първо да уточним какво е Ройтерс – най-голямата и авторитетна европейска агенция.
„Ройтерс“ (на английски: Reuters) е информационна агенция със седалище в Лондон. Това е втората по големина информационна агенция в света (след американската AP) и най-голямата по приходи. Тя предоставя новини на повечето големи медийни агенции, което ѝ създава голямо влияние в медиите и общественото мнение по света. Според доклад на Комисията по проблемите на комуникацията на ЮНЕСКО за Reuters са абонирани над 6500 вестници и 400 радио- и телевизионни станции в 153 страни. Агенция „Ройтерс“ е основана от Пол Ройтер през 1851 г. Създадена е след развитието на телеграфа, който отваря нови възможности за прехвърляне на бизнес, новини и други новини. Първоначално компанията отразява търговските новини и обслужва банки, брокери и компании. Агенцията изгражда репутация на първата, която публикува новини от чужбина. Например тя е първата в Европа, която докладва за убийството на Ейбрахам Линкълн през 1865 г. През 1872 г. Ройтерс се разширява до Далечния Изток, а през 1874 г. и до Южна Америка. Разширяването става възможно благодарение на напредъка на технологиите и телеграфа. През 1883 г. Ройтерс започва да изпраща електронни съобщения до лондонски вестници.През 1923 г. Ройтерс започва да използва радио за излъчване на новини по света и е пионер в тази област. През 1925 г. Асоциацията на пресата на Обединеното кралство (PA) придобива по-голямата част от акциите на агенцията и няколко години по-късно завършва придобиването и става едноличен собственик. По време на Световните войни вестник „Гардиън“ съобщава, че „Ройтерс“ „обслужва националните интереси под натиск от британското правителство. През 1941 г. „Ройтерс“ е освободен от натиска на преструктурирането като частна компания“. Новите собственици създават фондация „Ройтерс“. През същата година PA продава половината агенция на Асоциацията на издателите на вестници, а съвместната собственост е разширена през 1947 г. на представители на вестници в Нова Зеландия и Австралия. По това време са написани принципите на Reuters за доверие, за да не се нарушава независимостта на компанията
През 1984 г. компанията излиза като публична компания на фондови борси като Лондонската фондова борса и NASDAQ.
По време на dot-com балона цената на акциите нараства и след това пада през 2001 г. През 2002 г. Britannica пише, че по-голямата част от световните новини идват от три големи агенции: AP, Reuters и френската информационна агенция.
Притежава 196 офиса в 94 държави. За нея работят няколко хиляди журналисти по целия свят. Предлага както общи, така и специализирани финансови новини.
През 2008 г. нейната майчина организация „Ройтерс Груп“ се обединява с канадско-американската Корпорация „Томсън“, която контролира 53% от новата компания, носеща името „Томсън Ройтерс“ (Thomson Reuters).
В България се прилага в левия печат веднага след Девети септември 1944 г., по примера на съветския печат. Интересен факт е, че баща на модела на съветската преса е Ленин, който като политемигрант в Лондон е четял редовно британския печат, допада му методиката на списване и го „краде“ на журналистически жаргон като слага в допълнение идеологемите. Затова след 10 ноември 1989 г нашето вестникарство веднага се настрои към европейските традиции – маха иделогемите и вестникарският език става равен на говоримия.
„Асошиейтед Прес“ или АП (на английски: Associated Press или AP) е новинарска агенция в Ню Йорк, Съединените американски щати, най-голямата в света.
Тя е кооперативна и е притежавана от участващи вестници, телевизии и радиостанции в САЩ, които едновременно пишат за нея и използват материали от нея. Много вестници и излъчватели извън щатите са абонати на АП, като плащат такса, за да ползват материали на АП, но не са членове на кооператива.
Към 2005 г. новините на АП са използвани от 1700 вестника, 5000 телевизионни и радио станции. Нейният фотоархив съдържа повече от 10 милиона изображения. АП има 242 бюра и обслужва 121 страни, с разнообразен състав от целия свят. „Книга за стила на Асошиейтед Прес“ е де факто стандарт за писане на новини в Съединените американски щати.
Двете агенции до днес имат свои кореспондентски бюра в страната или ползват кореспондентски услуги на местни авторитетни журналисти.
Федералното бюро за разследване (ФБР, на английски език Federal Bureau of Investigation, FBI) е федерален правоприлагащ орган и контраразузнавателна специална служба, която е основният разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ.
Глава 28 от Наказателния кодекс (U.S. Code), параграф 533, който ѝ легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони, дават на ФБР правомощие и отговорност да разследват специфични престъпления. Понастоящем ФБР разследва нарушения в над 200 категории на т. нар. федерални престъпления. ФБР-листата за най-търсените личности се използва от 1949 г., за да съобщи на обществеността за издирвани престъпници. Задачата на ФБР е да поддържа закона чрез разследване на нарушенията на федералния закон; да защитава Съединените щати от чужди влияния и терористични действия; да осигури ръководство и помощ за спазването на закона на федерални, щатски, местни и международни агенции; да изпълнява тези отговорности по начин, който отговаря на нуждите на обществото и в съответствие с конституцията на САЩ.
Директорът на ФБР е политическо лице, назначавано от Президента на Съединените американски щати. Той оглавява организацията и е подпомаган от висшето ръководство на ФБР, чиито титуляри избира лично. Най-висшестоящи сред тях са:
Заместник-директор на Федералното бюро за разследване (Deputy Director of the Federal Bureau of Investigation) – вторият в йерархията на ФБР. На него са подчинени оперативните служби на бюрото.
Помощник-директор на Федералното бюро за разследване (Assistant Deputy Director of the Federal Bureau of Investigation) – третият в йерархията на ФБР. На него са подчинени логистичната поддръжка и обучението и подготовката на кадрите на бюрото, финансовият отдел, вътрешната инспекция и архивът. Заместник- и помощник-директорът са подпомагани в изпълнението на своите задължения от асистент помощник-директори на Федералното бюро за разследване (Deputy Assistant Director of the Federal Bureau of Investigation).
Това са трите най-важни позиции в рамките на ФБР. Освен оперативните и спомагателните служби, подчинени на заместник-директора и помощник-директора, има служби и офиси, подчинени непосредствено на директора. Те са натоварени с изготвянето на дългосрочни стратегии за развитие на бюрото и със спомагателни функции като връзки с обществеността например.
Федералното бюро за разследване е съставено от 56 териториални подразделения, наричани „полеви офиси“ („field offices“). Тъй като бюрото е федерална агенция, то не следва териториалното деление на Съединените американски щати. Освен това като федерална служба освен за територията на щатите, то има юрисдикция и над задморските територии и дипломатическите представителства на САЩ зад граница. Основни субекти на САЩ са петдесетте щата, но полевите офиси следват свое собствено разпределение. Това означава, че няма офис във всеки един щат. Възможно е един полеви офис да покрива изцяло или частично повече от един щат, по-големите щати да имат повече от един офис на своя територия, или както в случаите на Вашингтон, Федерален окръг Колумбия и Сан Хуан, Пуерто Рико, да се намират извън територията на щат. Всеки полеви офис разполага със свои собствени „териториални агенции“ („resident agencies“), които действат като съставна част на офиса-майка и не разполагат с оперативна автономия. Например полевият офис в Солт Лейк Сити, Юта има юрисдикция над работата на бюрото в щатите Юта, Айдахо, Монтана и федералния Природен парк Йелоустоун. Това е рядко населена, но общирна територия и по тази причина на негово подчинение са 19 териториални агенции. Друг пример е полевият офис в Хонолулу, Хавай, който освен за щата Хавай отговаря и за тихоокеанските територии на САЩ – Американска Самоа, Гуам и Северните Мариански острови. Затова в свое подчинение има териториални агенции в Кона и Уайлуку в Хавай, както и в Маите, Гуам и Сайпан, Северни мариански острови. По-големите и многобройни като население щати разполагат с повече от един полеви офис. Така територията на щата Ню Йорк е покрита от полеви офис в Бъфало, отговарящ за западната част на щата, полеви офис в щатската столица Олбани, отговарящ освен за източната част на щата и за щата Върмонт и поради голямата важност и населеност на град Ню Йорк отделен полеви офис, отговарящ за работата на бюрото на територията на града и в окръзите Дъчес, Ориндж, Пътнам, Рокланд, Съливан и Уестчестър на континента и Насау и Съфолк в Лонг Айлънд – прилежащи територии, обвързани тясно икономически, политически и транспортно с града.
Сред петдесет и шестте полеви офиса се открояват три с особено значение – това са офисите във Вашингтон (федералната столица на САЩ) и в Ню Йорк и Лос Анджелис – най-големите по население градове съответно на източното и западното крайбрежие, в които са разположени и множество дипломатически консулства, а в Ню Йорк – и централата на Организацията на обединените нации.
Поради особената си важност тези три офиса се оглавяват от служители на длъжност отговарящ помощник-директор (Assistant Director in Charge (ADIC), които са част от централния апарат на бюрото. Те са подпомагани от няколко служители на длъжност отговарящ специален агент (Special Agent in Charge (SAC), всеки със свой ресор. Останалите 53 полеви офиса са оглавявани от служители на длъжност отговарящ специален агент, подпомагани от служители на длъжност помощник-отговарящ специален агент (Assistant Special Agent-in-Charge (ASAC). Оперативните работници на бюрото извършват специфичната за него работа. Освен споменатите длъжности (отговарящ специален агент и помощник-отговарящ специален агент) в тази категория служители влизат и наблюдаващ специален агент (Supervisory Special Agent), старши специален агент (Senior Special Agent), специален агент (Special Agent) и агент на изпитателен срок (Probationary Agent).
Освен поделенията на територията на САЩ, бюрото има и служители в качеството им на „правни аташета“ в над 50 посолства на Съединените щати, а в 15 посолства има и офиси на бюрото, натоварени с координирането на съвместната работа на американските служби на Департамента на правосъдието с полицейски служби в съответните страни. Това уточнение правим, за да покажем как масово се водят разпитите във ФБР на принципа на Херолд Ласуел. От месец юни 2002 г. главният официален приоритет на ФБР е борбата с тероризма. Патриотичният акт гарантира на ФБР по-големи възможности, особено при подслушването и следенето на интернет активността. Едно от най-противоречивите условия на акта е така нареченото „дебни и надзъртай“, разрешаващо на ФБР-части да претърсват домове, докато обитателите ги няма за няколко седмици. С дадените от „Патриотичния акт“ правомощия, ФБР подновяват практиката на запитване до библиотечните картони на тези, които са заподозрени в тероризъм – нещо, което не е правено от 70-те години. ФБР поделя същата юристдикция като „DEA“ (отдела за борба с наркотиците) в сила от акта за контрола на частите от 1970 г. слагаме и друго уточнение – Бюрото търпи обществена критика и вътрешни противоречия в последното десетилетие, докато се опитва едновременно с технологичното си модернизиране да играе по-съществена роля в борбата с тероризма.
През 2000 година бюрото започва тристепенен проект за ъпгрейдване на остарялата информационно технологична (ИТ) инфраструктура. Този проект, с първоначално предвиден срок от три години и цена около 380 милиона долара, завършва далеч след плана и над първоначалния бюджет. Усилията да се въведат модерни компютри и мрежово оборудване са като цяло успешни, но опитите да развие софтуер за разследване „SAIC“ са пълен провал. Създаването на „виртуални досиета за случаи“ „VCF“(Virtual Case File), както е познат софтуерът, също е неуспешно. През януари 2005 година, повече от две години след първоначално планирания срок на завършване, бюрото официално закрива проекта. Поне 100 милиона долара (по някои оценки дори много повече) са похарчени за този проект, който никога не е функционирал. Бюрото е принудено да използва старата поддържаща система, която се смята за ужасно неудовлетворителна в сравнение с очакванията на „ИТ“. През март 2005 г., бюрото обявява началото на нов софтуерен проект, под кодовото име „Сентинел“.
През февруари 2001 г. Робърт Хансен е заловен да продава информация на руснаците. По-късно се разбира, че Хансен, който е достигнал до висок пост в бюрото, е продавал разузнавателна информация още от 1979 година. Признат е за виновен в предателство през 2002 г. и получава доживотна присъда, но инцидентът поставя много въпроси относно практиката за сигурност на работещите в бюрото.
Комисията за атаките от 11 септември в своя финален доклад на 22 юли 2004 г. обявява, че ФБР и ЦРУ са частично виновни за слабостите си в разузнавателните доклади, които са можели да доведат до предотвратяването на атаките. В „най-лютата“ си преценка докладът заключава, че нацията „не е била добре предпазена“ от нито една агенция и посочва известен брой препоръки за промени в бюрото. Докато бюрото се съгласява с повечето препоръки, включително и пропуски при новия кабинет за национална сигурност, някои бивши членове на комисията за атаките от 11 септември публично критикуват бюрото през октомври 2005 г., твърдейки, че не са извършени съществени промени…
Кой е Херолд Ласуел?
В началото казахме няколко думи.
Ще уточним, че Харолд Дуайт Ласуел (на английски: Harold Dwight Lasswell ) е водещ американски политолог и теоретик на комуникациите.
Възпитаник е на Училището по социология в Чикаго и студент по политология в Йейлския университет. Президент на Световната академия за изкуство и наука и Американската асоциация за политически науки. Заедно с други влиятелни либерали от този период, като Уолтър Липман, той поддържа мнението, че демокрацията се нуждае от пропаганда, за да се поддържат неинформираните граждани в съгласие с това, което ограничена класа е определила, че е в техен интерес.
Моделът на Ласуел е модел за комуникация, предложен през 1948 г. от самия Харолд Ласуел, по това време професор в университета в Йейл. Този модел се опитва да дефинира комуникацията, като се съсредоточи върху следните променливи: кой е съобщил, какво е казал, по кой канал е бил предаден, до кого е адресирано и какво е произвело съобщението.
Този модел, въпреки че е един от първите, които се занимават с въпроса за комуникацията, също се счита за един от най-влиятелните. Описва процеса на комуникация като линейна и еднопосочна. Организацията на този модел поставя основите на научните изследвания на комуникационния процес.
Въпреки че на първо време Ласуел разработи своя модел за анализ на медиите, в днешно време неговата система се използва и за анализиране на междуличностната или групова комуникация.
Основната цел на мислителя е да проучи процеса на така наречената ефективна комуникация. Затова той се фокусира върху различните елементи на комуникацията и как промяната на някои променливи влияе върху ефекта, който този процес предизвиква.
Следователно, основната идея на модела е да проучи начина, по който комуникаторът може да промени начина си на общуване по такъв начин, че да повлияе по конкретен начин на получателя на съобщението.
В анализа си на медиите Ласуел се фокусира и върху темата за пропагандата и мотивите зад нея.
Според него медиите общуват по три причини:
Наблюдение на околната среда
Новини и новинарски програми се фокусират върху съобщаване на събития, които се случват по целия свят.
Съотношение на компонентите на обществото
Вместо да обясняват фактите обективно, масмедиите интерпретират реалността около тях и я предават филтрирани от собствените си мисли и убеждения.
Предаване на културата между различните поколения
Зрителите събират информацията, предавана от медиите, и я интерпретират според собствения си филтър.
По този начин Ласуел смята, че медиите имат способността да повлияят на начина, по който зрителите му гледат на света. Неговият модел е разработен, за да проучи въздействието, което всеки от компонентите на комуникацията има върху предаването на информация от тези медии.
Моделът на Ласуел се фокусира върху анализа на пет основни елемента в комуникацията: подател, съдържание, среда, приемник и резултат.
подател
Излъчвателят в модела на Ласуел е субект, който генерира комуникативни стимули. Неговото намерение е да произведе определен отговор в приемника. Това е елементът „кой“.
съдържание
В този модел съдържанието (което в други области се нарича съобщение) е набор от комуникативни стимули, причинени от действието на емитента. Това е и информацията, предавана на приемника и е елемент „какво“.
среда
Средата е начинът, по който подателят предава съобщението си на получателя. Тя може да бъде чрез реч, писмен текст, изображения или други начини. В този модел той се изучава чрез въпроса „как“.
Целта на изучаването на средата е да се открие как информацията може да се предаде най-добре според фактори като съдържанието на съобщението, целта или кой е получателят.
приемник
Получателят е лицето, което получава информацията, съдържаща се в съобщението, което изпращачът е предал чрез носителя. Това е и елемент на комуникация, в който човек се опитва да провокира определена реакция; изучава се чрез въпроса „на кого“.
В конкретния случай на медиите разбирането на характеристиките на приемника е от жизненоважно значение и се осъществява чрез процеса на изучаване на аудиторията.
резултат
Също наричан „ефект“ е елементът на комуникацията, който проучва какво е постигнато с предаването на информация. В този модел се наблюдава чрез въпроса „за какво“.
Ласуел бил особено загрижен за този елемент от общуването, тъй като искал да проучи последиците, които медиите оказват върху общото население.
ОЧАКВАЙТЕ И ЧАСТ 2 ДО КРАЯ НА СЕДМИЦАТА
Каква е вашата реакция?
