РЕЗЮМЕ: Кои са екоактивистите, които направиха множество атаки срещу произведения на изкуството? Те членуват в организации, които носят различни
имена в различните държави, но техните действия са сходни.
Те се залепват на асфалта, по автомобили, а отскоро правят и блокади на
летищата. По думите им те не търсят бърза популярност, а бърз разговор с
правителството и властите, които да чуят техните искания и защо те
предприемат всички тези действия.
По-голямата част от обществото в Германия осъжда действията им и казва, че
това не е начинът. Това, което в момента те поскоро постигат, е не да се
говори за тяхната кауза, а за действията им.
Лина Йонсен е член на „Последна генерация“ Германия.
Госпожо Йонсен, какви са вашите искания и цели, защо протестирате?
Ние не просто протестираме. Ясни сме, че действията ни са против
правителството, защото ние сме на улицата за нашето
съществуване.
Видяхме, какво казва науката, че се движим с пълна скорост към
климатичен ад и че имаме много малко време
преди ситуацията с климатичните промени да се влоши безвъзвратно. Не искаме
да стигаме до този момент, защото тогава всичко ще излезе от контрол.
Процесът ще бъде необратим и ние няма да имаме шанс за оцеляване. Затова сме
с нашите искания на улицата, това са съвсем опростени искания, които
правителството веднага трябва да приложи и това се изисква от по-голямата
част от обществото, а именно 9 евро за месечна карта за градския транспорт и
ограничения на скоростта до 100 километра в час.
Това са елементарни мерки, които веднага ще понижат емисиите на въглероден
диоксид.
Откъде идва идеята за залепване по улиците и хвърляне на храна по
произведения на изкуството. Това не са първите климатични протести, но са
първите под подобна форма?
Видяхме, че протестите от миналото като големите демонстрации, подписването
на петиции или пък протестите пред сградата на правителството не доведоха до
нужната промяна, от която се нуждаем. 1,4 милиона хора от Германия бяха по
улиците по време на демонстрациите на Fridays for future и това не доведе
решения, от които се нуждаем. Политиците просто ги игнорираха. Протестите
ни, водещи до конструктивно напрежение в обществото са надеждата ни, че ще
достигнем до желаните резултати.
Има толкова много исторически примери как при достигане на морален проблем,
а ние стоим пред най-сериозния проблем в цялата ни история, тогава може протестът да е ефективен. Както в случая със
залепването на улицата или със замърсяване на
предпазните стъкла на произведения на изкуството.
Това е ефективно и в
същото време мек начин, който ни дава възможност да накараме правителството
да преговаря с нас.
Но как са свързани вашите протестни форми с вашите цели? Защото се насочвате
именно към произведения на изкуството.
Ние не атакуваме произведения на изкуството, нашите протести са планувани.
Ние знаем, че има предпазни стъкла, ние не искаме да унищожим нищо. Ние не
искаме да ядосаме хората, ние не правим всичко това от някакъв вид
удоволствие. Ние се насочваме към климатична катастрофа. А за нас е
удивително как замърсяване на стъклата на произведения на изкуството или
причиняването на безпокойствие в ежедневието може да доведе до такова
възмущение и внимание. И в същото време
възмущението за Пакистан, където една трета от страната беше под вода, не
откри никакъв отзвук в обществото или пък
наводненията в Германия. Но възмущението от омърсяването на предпазното
стъкло на произведение на изкуството е по-голямо от реалната катастрофа.
Колко често вие самата сте се залепяла на улицата?
Бих прекратила това веднага, това не ни носи никакво удоволствие. Ако
правителството преговаря и защити правото ни на живот, ние ще престанем
веднага.
Болезнено ли е?
Да, много е неприятно. Понякога хората дори ни плюят. Да се залепиш за
асфалта не е приятно. Но ние искаме да използваме
вниманието, което предизвикваме, за да достигнем до преговори.
Според проучване повечето от германците не одобряват действията ви. Как без
обществената подкрепа ще достигнете до успех?
Виждаме, че съпротивата расте. В началото на годината бяхме 30 човека на
улицата, след това нараснаха на 150 във Франкфурт,
200 в Берлин през лятото, а сега сме 500. Само през последните две седмици
получихме 500 нови запитвания от хората, които
искат да се присъединят към нас.
Но не се ли премести фокуса от вашата кауза към действията ви?
В момента нашето движение се формира. Нашата цел е да бъдат предприети
най-елементарните мерки от правителството. Разбира се, бихме искали и повече
– социална и екологична трансформации, ние искаме повече справедливост,
гражданите да бъдат единни и да седнат на една маса с политиците и заедно да
открият решенията. Хората знаят, какво трябва да правят в ежедневието, за да
пазят климата и природата. Но политиците игнорират апелите, игнорират
науката и продължаваме с този убийствен курс. И затова се нуждаем от този
граждански натиск върху управляващите, за да се стигне до преговори.
Каква е вашата реакция?
