Само 4,4% от населението на България се самоопределят като роми, а 8,4% – като турци. И при двата етноса има леко намаление в сравнение с 2011 г. Това показват данните за етнокултурните характеристики на населението, които днес представя Националният статистически институт. Тази статистика се събира само в рамките на националните преброителни кампании, затова е и една от най-очакваните в рамките на Преброяване 2021.
Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.2 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2011 г.
Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%. Тук са арменци, украинци, англичани, помаци и т.н. Най-голямата група тук са помаците – близо 15 000 души. Следва руската етническа група, която е петият етнос в България – 14 000 души. За десет години те са се увеличили с над 40%. За българо-мохамедани са се обявили почти 11 000 души. 5306 души са арменците. Украинската е след арменците – 3239 души, но войната вероятно значително е променила тази картина. 2894 са англичаните у нас, 2071 са каракачани, 1625 са гърци, 1153 са евреите, като македонци са се определили 1143 души, като татарска етническа група са се заявили 1129 души. Италианците са 865, поляците – 824, румънците – 683 души. Тези данни се отнасят до етноса, а не до гражданството, уточни Магдалена Костова, шеф „Демография и социална статистика“ в НСИ.
Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица.
Майчин език
Сходни са данните и за майчиния език. Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85.3% от населението, турският – за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският – за 227 974 души, или за 3.9% от отговорилите на въпроса. Друг майчин език са посочили 62 906 души, или 1.1%. Има обаче и 10 633 души, които са заявили, че не могат да определят майчиния си език (0.2%), а 49 602 души не са пожелали да отговорят на този въпрос (0.8%).
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 481 521 души (95.8%) майчин език е турският, а за 19 354, или 3.8%, майчин е българският език. При ромската етническа група картината е малко по-разнородна – 82.8% са посочили за майчин език ромския, 11.3% – български, а 5.4% – турски.
Кой къде живее
Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 – 2021 г. продължава да живее в села, коментират от НСИ.
Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.
Пазар на труда и етнос
Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 66.8%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 21.6%.
Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки пети икономически активен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група – 8.4% от икономически активните лица.
62.6% от младите роми – на възраст 15-29 г., не учат и не работят. Този дял е три пъти по-малък при българите на същата възраст – 17.5%, а при турците е 38%.
