Стратегическият здравен съвет, предложен в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, е излишен и противоконституционен. Това е единодушното мнение на институциите, изпратили становища по законопроекта, внесен от депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев – Министерството на здравеопазването, НЗОК и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Срещу създаването на съвета се произнася и Сдружението за развитие на българското здравеопазване, докато само БАПЗГ, Алиансът на българските акушерки и Националната мрежа за децата подкрепят създаването му, съобщи скенер нюз.
Според МЗ така, както е конституиран в текстовете на законопроекта, този стратегически съвет е с ненапълно изяснен правен статут, което пък поражда опасения във връзка с позиционирането му между институциите, ангажирани със здравната политика. От ведомството смятат още, че трябва да се обсъди и въпросът с необходимостта от създаването на още един консултативен съвет с компетентности, които се припокриват от тези на други съвети с подобни функции – Икономическият и социален съвет и Висшият медицински съвет.
От НЗОК пък заявяват, че се създава впечатление за смесване на функции на органи на изпълнителната власт с тези на законодателната власт, което от своя страна не кореспондира с принципа за разделение на властите.
От ИАМН питат този стратегически съвет орган на коя държавна власт се явява – на изпълнителната или на законодателната. „Самият съвет се явява без реални правомощия както в изпълнителната, така и в законодателната власт на държавата. В този смисъл създаването на предлаганата администрация би влязло в колизия със Закона за администрацията, който създава лимит на числеността на публичната администрация“, категорични са от „Медицински надзор“. Те са и против всеки висшист да има право да оглавява съвета, без оглед дали има медицинско образование.
От здравното министерство приемат, но с много условности, и предложението на д-р Симидчиев за закон за задълженията на пациента, според който пациентите ще трябва да споделят цялата информация за своя здравен статус с лекуващия го лекар, да не използват вербална или физическа агресия, да не разпространяват неверни данни за тях или за проведените по отношение на него диагностични и лечебни процедури, да спазват стриктно всичките предписания или наложена карантина, както и задължително да се явяват на профилактични прегледи. Категорично срещу тези предложения се обявиха обаче омбудсманът Диана Ковачева и Сдружението за развитие на българското здравеопазване.
