Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Правната комисия прие с 12 гласа „за“ и 11 „против“ предложението на ГЕРБ-СДС да няма многомандатен изборен район извън страната. Това стана на заседание, на което се разглеждат на второ четене промени в Изборния кодекс, както и внесени между двете четения предложения. Предстои разглеждане в пленарна зала на обсъжданите в правна комисия промени.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ определи предложението за т.нар. район „Чужбина“ като „поредна стъпка назад в грешна посока, която не е в полза на честните избори“. И отбеляза, че когато няма такъв избирателен район българските граждани в чужбина не могат да упражнят преференциален вот.
От своя страна Хамид Хамид от ДПС коментира, че липсва методика, която да определи колко мандата и откъде ще бъдат взети, за да бъдат дадени на район „Чужбина“. Според него извън страната има около 2 млн. българи, което прави близо 80 мандата. Асен Васил от „Продължаваме Промяната“ отговори, че има два подхода – да се ползват за база хората, гласували на последните избори в чужбина, или да се използват данни от МВР за напусналите страната.
От ГЕРБ-СДС посочиха като мотив за промяната, че когато няма готовност за въвеждане на дадена промяна, то тя трябва да се обмисли по-внимателно и обстойно.
Заседанието на правна комисия започна в 14:30 часа. Беше потвърдена на второ четене промяната за смесено гласуване – чрез хартиена бюлетина и машина. Както и да са необходими 100 заявления за откриване на секция за гласуване в чужбина, а не както досега – 40. Комисията прие предложението на „Възраждане“ да се промени структурата на ЦИК, която да отразява пропорционално разпределението на политическите партии в парламента и да бъде в състав от 25 души.
Заседанието на комисията започна в 14:30 часа и продължава към момента. Докладът с предложенията, внесени между първо и второ четене за промени в Изборния кодекс, е 67 страници.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание