Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Приятели, нека си спомним за непримиримия Злати Войвода. (Няма известна фотография. Изображението може да не е точно.)
Той е роден около средата на XVIII век в махала „Клуцохор“ , Сливен- родната махала на Хаджи Димитър.
Според повечето източници Злати е бил беден фурнаджия с две деца. Описван е като едър и здрав мъж, с черна дълга коса и мустаци. Интересно е, че подобно на много други хайдути и този герой е обичал да взима участие в селските борби, като често е излизал победител.
Наричали са го „големия пехливанин“.
Силата му е била толкова голяма, че за него се носили легенди, че имал две сърца, под мишниците му имало криле, а със зъби е можел да вдига сто оки товар. След толкова легендарно изграден образ на страшилище, няма как поробителя да не се страхува само при споменаване на името му.
Според преданията един местен бей предложил на Злати да му стане личен пехливанин, но българинът отказал.
Това допълнително изгражда образа на непокорен мъж, който десетилетия ще всява страх в сърцата на османците.
Злати става хайдутин около 1775 година, като причината да хване балкана е извършено от него убийство на османлии. Историята говори, че докато бил за дърва в гората със свой другар, османци ги пресрещнали и пребили момчето почти до смърт пред очите на Злати.
Той отмъщава, като влиза в ръкопашен бой с поробителите и дори убива с брадва няколко от тях. По това време нашия герой е около 25 годишен.
Много скоро след тази случка, осъзнавайки, че спокоен живот за него вече няма как да има, събира няколко от своите другари, създава чета и започва да хайдутува.
Злати става Войвода и се заклева да закриля всички християни от османската гнет.
Следват десетилетия на славни боеве и героични подвизи.
За съжаление пътят на най-достойните завършва и най-трагично. Годината е 1810. Злати Войвода става жертва на предателство и е обраден от османска войска до село Джиново, между Сливен и Нова Загора.
Заради достойството и честта си, Войводата отказва да се предаде. Поробителя решава да постъпи дипломатически, като изпраща кръстника на Злати, да го убеди да свали оръжието. Османците се надяват на старата българска традиция, че на кръстник не се отказва.
Стария Войвода категорично отказва на молбата на кръстника си, като дори го предупреждава да се отдръпне, за да не пострада от ръката му.
„СРАМОТА Е, КРЪСТНИК! БЯГАЙ ДА НЕ СЪГРЕША!“
Злати подновява стрелбата от прикритието си, но при зареждане на фишеците си с барут, се случва инцидент, който го ослепява, и дори подпалва дрехите му.
Възползвайки се от слепотата му, османците успяват да го убият с ятаганите си, като преди това Войводата успява невиждащ, да съсече някои от тях. Част от неговите другари също са избити.
За да проверят легендата за двете сърца, османците разпорват тялото му. Главата на Войводата е отрязана, набучена на кол и показана на „гяурите“ в местните села.
На мястото, където е убит, българите издигат чешма, която да напомня за името и подвизите му.
Днес има и село, което носи неговото име – „Злати Войвода“, Сливенско.
ИМАЛО Е ТАКИВА МЪЖЕ, ИМАЛО Е ТАКЪВ НАРОД!
Поклон пред героя!
Древна България
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание