Думата „училище“ идва от гръцката дума „schole“, която означава „свободно време“. Модерната училищна система обаче, родена от индустриалната революция и копираща веригите за бързо хранене, е отстранила свободното време от образователния процес, както и голяма част от удоволствието от ученето. Кен Робинсън, посветил работата си на изследвания на креативността в училище, бързо забелязва, че вместо да се стимулира креативността чрез игра, училищата всъщност я унищожават. Той казва следното:
„Въображението е извор на всяко човешко постижение и точно това е нещото, което ние систематично жертваме чрез начина, по който образоваме децата си и нас самите.“
Въпреки че играта е дейност, която се определя като нещо, което правим просто за забавление, а не като средство за постигане на цел, реално играта е от ключова значимост за човешкия живот, и то по много начини. Стюарт Браун, изследовател на Националния институт за игра (американския), проучва така наречените игрови истории на около 6000 души и установява, че играта има силата осезаемо да подобри всичко – от здравето до взаимоотношенията и от образованието до способността за иновации в компаниите – чрез формиране на по-гъвкав ум, адаптивност и креативност.
Играта стимулира откривателството по три специфични начина:
- Разширява набора налични възможности, като ни помага да идентифицираме такива, които иначе няма да забележим, и да направим връзки, които иначе няма да установим. Съдейства да се противопоставим на старите допускания (или да ги видим в нова светлина) и ни прави по-отворени за неизпробвани идеи.
- Играта е е лек срещу стреса и това е ключово, защото стресът, освен че е враг на продуктивността, може да блокира креативните откривателски и изследователски стремления на умовете ни. Последните данни показват че това се случва, защото стресът увеличава активността в онази част на мозъка, която отговаря за емоциите (амигдалата), и намалява активността в друга част, отговорна за когнитивните функции (хипокампусът). Резултатът е, че не можем да мислим ясно и да се концентрираме.
- Психиатърът и невроучен Едуард Халоуел обяснява, че има положителен ефект върху изпълнителната функция на мозъка, включваща способността за планиране, приоритизиране, съставяне на програма, предвиждане, делегиране, решаване, анализиране. Играта стимулира онези части от мозъка, които участват едновременно във внимателното, логическо разсъждение и в безгрижното, неограничено откривателство.
Изследвания на животинския свят разкриват, че играта е толкова ключова за развитието на основни когнитивни умения, че може би е от значение и за самото оцеляване на видовете. Но от всички видове, хората сме най-добрите в играта. Когато правим това, ние се ангажираме с най-чистия израз на нашата човешка същност и индивидуалност. Играта ни прави по-любопитни, по-отворени за новото, по-въвлечени, затова не е чудно, че често се чувстваме най-жизнени докато играем.
Каква е вашата реакция?
