Наблюдавайки политическата ситуация в страната и тъкмо завършвайки емблематичната книга на Джордж Оруел – “Фермата на животните”, няма как като току що завършил политолог в мен да не възникнат множество сравнения. Ако сте поне малко запознати с историята на Оруел и наблюдавате внимателно какво се случва в българския парламент ще останете дълбоко изненадани, как една художествена история съвършено въплъщава в себе си политическата ситуация в страната, макар и с известни разминавания. В лицето на нашите народни представители неминуемо можем да съзрем именно прасетата от историята на Джордж Оруел и не с желанието ми да обидя някого от тях, а именно защото те са окачествени като най-умните и пригодни да управляват “Фермата на животните”.
Освобождавайки се веднъж от тиранията на човеците, животните сами поемат контрола над живота си, но това трае твърде кратко и неусетно без дори самите те да го осъзнаят попадат под същата тирания, която са се борили да премахнат. Веднъж вкусили свободата, те не осъзнават, че могат да станат жертва именно на издигнатите от тях народни представители в лицето на така внимателно и единодушно избраните прасета.
Опозицията в “парламента” на животните не закъснява и подобно на нашата собствена политическа опозиция можем да съзрем похватите с които боравят народните представители. Всяко изявление макар и внимателно изслушвано от животните среща своето негодувание, обикновено изтъкнато именно от опозицията. Интересно впечатление прави и начина по който историята подема своя ход, но то също намира своето приложение и в българския парламент. Обещанията или така наречените “седем заповеди”, които единодушно приемат всички животни във фермата, веднага след въстанието за сваляне на човешкия си господар, сякаш остават на заден план, когато на власт идва именно опозицията в лицето на Наполеон. Властта започва да върши неща, различни от обещаните и макар животните да осъзнават какво се случва не са достатъчно готови да се преборят срещу нея и да променят начина си на живот. За тях всичко, което е по-добро от старата власт е приемливо, макар и въвличайки ги в още по-пагубно съществуване.
Невероятно е как една история може да се окаже толкова характерна и днес, успявайки да напасне своите герои със съвременното управление на нашата страна. Народа вижда какво не е наред във властта, но дойдат ли избори не са нищо повече от овцете във фермата на Оруел. Именно поради тази причина не вярвам, че живота на 48-то народно събрание ще продължи по-дълго от този на своя предшественик.
