Срещи в Рим през 868г. на българските дипломати Петър и Йоан с Константин Философ, Методий и техните ученици за признаване от папа Адриан ΙΙ на новата азбука и преводите им „главно за българите“
Доц. Трендафил Кръстанов
Известно е, че има българско посолство в Рим през 868г.(Илиев 2003), но без да се посочват имената на дипломатите.
Наскоро бе открит печат на „Петър велик куратор на архонта на България“ от ΙΧ в. (Йорданов 2007). А това потвърждава предположението, че Петър Черноризец не е цар Петър от Х в., а дипломатът Петър, съдия и сродник на владетеля Борис-Михаил, от 879г. чергубиля и след това черноризец (Кръстанов 2008). Този Петър е бил посланик в Рим от 866 до 879г., водач на българското посолство, посещавал Рим 7 пъти: 866, 867, 868, 869, 870, 878, 879г.
През 868г. съдия Петър отново бил в Рим, където се върнали от Плиска първите римски епископи павел и Формоза, които проверили верността на кириловите преводи от гръцки на словѣнски или български (Кръстанов 2011) и с помощта на римски духовници като Анастасий Библиотекар и други убедили папа Адриан ΙΙ да признае новата азбука глаголица (известна на Запад като Abecenarium Bulgaricum) и Кирило-Методиевските преводи за църковни служби в Рим и в България.
Папата наредил на епископите Гаудерих и Формоза да ръкоположат Методий и негови ученици за свещеници и дякони, а те да служат с новите богослужебни книги в редица апостолски храмове в Рим.
Другият дипломат младият боил Йоан вече бил „монах“ и „дякон“ на Римската църква, който се срещал лично с Константин Философ, научил азбуката глаголица и с нея записал 2 канона: за върховните апостоли Петър и Павел, както и за неговия духовен закрилник св. Йоан Кръстител, открити в ръкопис от Синайския манастир „Св. Екатерина“ ( Tarnanidis 1988: 100-102; Кръстанов2010). Това е същият Йоан, който ни е познат като презвитер и Екзарх български, а по-късно станал архиепископ и патриарх на България при цар Симеон (Varnalidis 1968), с което осъществява съкровената мечта на княз Борис-Михаил за независима българска църква.
Но да се върнем към 868г.:
Българските пратеници в Рим Петър – съдия и велик куратор на архонта на България и дякон Йоан са поискали от папата разрешение всичките Кирило-Методиевски преводи да бъдат преписани в итало-български скриптории в Рим и да бъдат отнесени в България от съдия Петър и новите двама римски епископи за Плиска.
Това е станало официално и легално още през 868г., а не едва след 886г.!
ЛИТЕРАТУРА:
Илиев 2003, Илиев, И. Посолства на българите в Рим презΙΧв. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, т.3, София, 2003, с.221-223.
Йорданов 2007: Йорданов, И. Средновековни български и византийски печати (IX-X в.) с етнонима Βουλγάρων. – В: Изследвания по българска средновековна филология. Сборник в чест на проф. Рашо Рашев, Фабер, 2007, с. 167-178.
Кръстанов 2008: Кръстанов, Т. Българските пратеници в Рим (866-870) и славянската литургия за българите. – В: Християнската култура в средновековна България. 1100 години от смъртта на св. Княз Борис-Михаил (ок. 835-907 г.). София, 83-92
Кръстанов 2010: Кръстанов, Т. Поетът св. Йоан Екзарх АН, ИЯН, ЯН, ИО, „работил в Рим като дипломат, черноризец, архиепископ и патриарх на българската земя – Нов Златоуст български. – Преславска книжовна школа, Том 11. Шумен, –
Кръстанов 2011: Кръстанов, Т. Primas „на словенски или български или славянски” е прѣболии – „най-пръв” според испанска каноническа бележка от ХІІІ век за архиепископията на България. – В: Многообразие в единството. История и съвременност. София, 321-325
Tarnanidis 1988: Tarnanidis, I. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 `at St. Catherine’s Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki.
Varnalidis 1968: Varnalidis, S.L. Αρχιεπισκοπή Αχρίδος κατάτον ΙΗ αιώνα και η κατάργησις αυτής. Dissertatio ad Laurem optinendam in scientiis ecclesiasticis orientalibus. Moderator R. P. Michael Lacko. Roma, P.I.O.S., 1968, р. 7.
За автора доц. Трендафил Кръстанов:
Роден през 1939г. в с. Мрамор – София, където завършва основно образование, средно – в Софийската духовна семинария на гара Черепиш 1953-1958; висше – Софийски университет „Св. Климевн Охридски”,специалност „класическа филология”, втора специалност – „археология” 1961-1966 г. Отделно изучава на новогръцки език в СУ 1964-1966 г. с изпит при чл.-кор. Веселин Бешевлиев в Института за балканистика 1967 г. Специализациализира във Ватиканската апостолическа библиотека дек.1981- юни 1982 г.
През 1982 г. открива във Ватиканската библиотека Ватиканския палимпсест /Vat. Gr.2502/, в който разчита най-стария препис на кирилица на първия превод на Изборно евангелие на Константин Философ преди Моравската мисия от 863г. Работата му по разчитането на текста продължава над десет години, защото българският текст е изтрит, изчегъртан и едва прозира под наново написаното отгоре по-късно, но вече на гръцки език същото евангелско съдържание. Това кратко изборно евангелие /Евангелие Апракос/ е датирано към началото на 10-ти век по времето на цар Симеон и е най-старата книга на кирилица сред всички старобългарски и славянсики ръкописи – факт признат от световната кирило-методиевистика.
Повече от 50 години доц. Кръстанов проучва делото на светите Кирил и Методий и на техните ученици – всички с общото наименование Седмочисленици. Доказва, че някои от първите старобългарски творби с неизвестен автор или с авторство, приписвано на друг, са всъщност дело на Йоан Екзарх Български, а именно: „Сказанието за писмената“ /по-известно като „За Буквите на Черноризец храбър“/, Житията и Похвалите на Св. Кирил и Св. Методий и други текстове. Също така уточнява епископското седалище на Св. Климент Охридски чудотворец и открива и свързва множество засвидетелствани от старите текстове, регистри и епистоларна литература факти за дипломатическата и държавническата кариерата не само на Йоан Екзарх, но и на друг високопоставен боил: Петър Черноризец-сродник на Борис I. Някога смели хипотези, сега прозренията му са потвърдени от най-новите археологически открития в сферата на сфрагистиката /наука за печатите/.
Каква е вашата реакция?
