Димитър Киров: Здравейте, уважаеми зрители, на предаването „Димитър Киров и съратници“ в информационно-аналитичния сайт Любословие.БГ. Днес с моя приятел и заместник-главен редактор на Любословие.БГ- господин Момчил Димитров ще си поговорим за анализите, които сме правили досега, но все пак ще им дадем определена посока, включително и в контекста на откриването на новото Народно събрание. И така – темата „Президентската република в изчезващата държава“. Ще има ли президентска република, няма ли да има президентска република, защо се отива натам ако се отива натам и държавата всъщност, на която ужким ще е президентската република, има ли я или изчезва? Ние считаме, че изчезва, но защо и как се стига до там и какво ще се случи, ще си поговорим отсега. Така че- баш ми е драго!
Момчил Димитров: И на мене ми е драго. Здравейте, адвокат Киров, официално се обърнахте към мене и аз връщам жеста. Преди да започнем да си говорим за важните теми, да влезем по темата. Винаги съм се питал и дори сега, почти една година откакто се познаваме, не мога нещо да разбера, как като професия адвокат стигаш до тези анализи? Помага ли ти адвокатската професия? Как се случва това?
Димитър Киров: Адвокатската професия всъщност е само част от това, което ми помага. Адвокатът трябва да може да мисли, да анализира. Да мисли критично, да обсъжда версии, различните факти и обстоятелства, да прави анализ и синтез. Това е всъщност адвокатската професия. И тъй като адвокатите в ежедневието си се занимават с това, винаги са били от мислещата и непокорната част от обществото, винаги са със собствено мнение и за да има действаща адвокатура, за да може да се защитят правата на хората, трябва да има и демокрация. И поради тази причина, адвокатите в своята голяма част защитават демократичните процеси във всяко едно общество и те са трън в петата на всяка една власт. Разбира се, адвокатлъкът не е достатъчен, трябва доста четене, доста мислене, трябва да се търси здравият смисъл. А когато човек общува и с умни и мислещи хора, старае се да се самообразова и образова, и също, когато осмисля критично тази информация, която стига до него, защото тя в по-голямата си част не е просто информация, а тя е пропаганда и манипулация. И на базата на здравия смисъл, критичното мислене и образованието, и самообразованието, и умните хора, с които общуваме, това е добра предпоставка за добри анализи. Разбира се и ако си малко луд също помага.
Момчил Димитров: С едно изречение всеки ден поддържаш форма на високо.
Димитър Киров: Налага се, а дали е високо нивото, резултатите показват.
Момчил Димитров: Добре, да минем към темата, която си избрал- президентска република – изчезваща държава, аз ти предлагам да ги завъртим наобратно, да кажеш защо изчезва държавата и тогава да стигнем до това трябва или не трябва да има президентска република, и какво е това президентска република.
Димитър Киров: Сега- държавата. Държавата, от една страна е идея, която е овладяла масите, тоест ние казваме, ще има българска държава и тази българска държава ще бъде най-великата в света. Защо? Защото имаме образование, защото имаме работливи хора, умни, армия, имаме си нашата цивилизация, която сме създавали тука и хората, независимо от религията и са едни читави умни, работещи хора, ние ще бъдем държава – мечта. И започваме да го правим като след Освобождението. Правим го. Има и друга идея, идеята, че ние сме държава-кочина, че ние нищо за нищо не ставаме, тоест е единия случай е идеята, която е овладяла масите, че България е държава, която ще просперира и ще расте нагоре, а в другия случай идеята която е, че ние сме още тука съвсем за малко. Скоро си отиваме, държава-кочина и ние за нищо не ставаме. И това е идеята, която в момента е овладяла масата. Това е едната страна. Другата е институциите, които всъщност дават живот на тази държава, без които не може да съществува държавата. Защото да, тя е идея, но си има съвсем материален израз и този материален израз е в институциите и те са реална сила. И тука започваме да гледаме армия, започваме да гледаме съд, съдебна система, въобще съд, прокуратура, започваме администрация, здравеопазване, образование и виждаме, че основните стълбове, на които се крепи идеята за държавата, те вече не функционират. А като не функционират, оттук насетне държавата просто изчезва и всичкото там може със съвсем конкретни примери да се посочи по отделните пунктове.
Момчил Димитров: Ти започна с армия. Да ти споделя, вчера и аз ти го пратих този клип. Шефът на Военновъздушните сили направи едно хубаво интервю според мен при Георги Любенов и аз изрязах един момент, където човекът казва, че няма значение какви самолети караме – немски, руски, американски – вътре има български пилоти, на самолета е българското знаме. Нали много така патриотично казано. Хареса ми, не го познавам човека, но го изрязах. И отдолу коментарите го съсипаха. Осмиване на авиацията, бил се надрусал, какви глупости говори и тука говорим, че наистина хората нямат доверие в държавата, нямат доверие в институциите и по този начин нямат и уважение. И осмиват бих казал един човек на честта.
Димитър Киров: Това, което го казва той, е вярно, но и не съвсем, всъщност какво имам предвид, не съвсем, не цялата истина, защото основното е кой е пилотът, в какво вярва този пилот. Като какъв се чувства, каква е неговата идея и затова той може да бъде с МиГ-29, може да бъде с F-16, може да бъде с всичко. Нашите пилоти с Месершмит – Втората световна война са воювали и срещу британците, и срещу американците, и срещу немците. Да, вярно е какъв е пилотът в самолета, но това въобще не е достатъчно от гледна точка работата на институцията. Защото, в Балканските войни и Първата световна война примерно, българските войни са мачкали всичко наред. Те са били смазваща сила, независимо от това в крайна сметка войните сме ги загубили. Защо? Защото на институционално ниво и стратегически план, ние сме претърпели крах, ние не сме знаели какво правим. Нито като стратегическа мисъл при съответно сключване на съответния съюз, нито договаряне примерно с Турция, нито снабдяването на армията – нищо. Всичкото това в най-добрия случай куца, а в по-скоро обичайния е низ от предателства и корупция. И в момента положението е същото, да, българските пилоти са истински доблестни мъже и войни, но дали ще управляват МиГ-29 или F-16 има значение. Като се започне от военната доктрина с кого ще се бием, кой ще ни снабдява, какъв е пътят на доставките, колко струва всичкото това. Въобще каква е цялостната картина по воденето на съвременния бой.
И ние виждаме, че Българската армия като институция практически вече не съществува. Нито войниците са подготвени както трябва, нито са мотивирани да воюват истински. По-голямата част от тях отиват там за заплата, не защото армията е тяхното призвание, а просто защото се плаща редовно една заплата – голяма ли е, малка ли е, вече е съвсем друг въпрос. Според мен е недостатъчна и въобще статутът на българския военен е под всякаква критика, както е в момента, но то няма как да бъде различно, след като армията като институция, като един от основните стълбове на държавата, практически я няма. Това е една оперетна история, в която имаме и изключително читави, и стойностни хора, примерно като летците, за които говорихме. От друга страна, голямата част от върхушката е това, което навремето са му викали чорбари, тоест служат за чорба и големите „болтове” въобще не знаят на кой свят са. Те не знаят нищо за воденето на съвременната война, не си дават труда въобще да си помислят за материалното обезпечение, като се започне от заплатата, се стигне до техниката. Нищо. И затова Българската армия в момента реално не съществува или поне не съществува във вида, в който би могла да защити българската държава. И това, което говорихме – изчезващата държава. Един от основните стълбове го няма.
Момчил Димитров: Много тъжна равносметка, какво правим със съдебната власт?
Димитър Киров: Ами то е същото, принципът е същия. Съдебната власт без съд, тоест институцията, която да даде сигурност в отношенията и един от органите, чрез които държавата използва силата си. Защото всъщност какво е държавата? Държавата е законното право да убиваш. Това е държавата. Законното право да крадеш, тоест държавата казва аз ще ти взема еди-колко-си процента от доходите, защото те ми трябват да съществувам, искаш или не искаш това няма никакво значение, но е законно да ти бъдат взети парите, законно е този, който е направил еди-какво си престъпление, да бъде убит или пък да бъде вкаран в затвора. И като погледнем, то тази сила трябва да се основава на някакви правила, които хем да имат смисъл с оглед обществено-икономическата ситуация в държавата, хем да дават и усещане за справедливост, и не само усещане, ами и справедливост.
И ние какво виждаме, виждаме въобще пълен хаос в тази ситуация и давам конкретен пример. Аз съм го казвал и преди. Не може прокурор от Апелативната прокуратура, да казва, че не може да има досъдебно производство ако граждански съд преди това не се е произнесъл дали има престъпление или не. Чакай бе, приятелю, каква е твоята роля тогава, какво чакаш гражданския съд да каже? Ти, тогава подай си оставката и излез от прокуратурата въобще. Или пък такъв пример, който е свързан с хаоса в съдебната система, беше ликвидирана специализираната прокуратура и специализирания съд. Защо? Защото не работели. Никой не си даде труда да помисли, че ако си ликвидират всички органи, които не работят, ние просто оставаме без действаща администрация, съдебна и всякаква. Въпросът е да се накарат тези хора да работят и сега какво стана, казваме те са корумпирани, зависими, престъпни и затова дай ще съкратим съда, а тях ще ги разпратим по всички важни съдилища, разбираш ли да повдигат там духа и моралната устойчивост. Това е пълно безумие, но всеки опит да има някакъв контрол върху дейността на тази система, среща тотален отпор. Защо? Защото ако има контрол, корупцията се намалява. Като се намалява, обаче, се повишава нивото на справедливост и на яснота в обществените отношения. Като го няма това, простете ми но съдебната система си отива. Тоест отива си още един стълб от държавността и така един, втори, трети и държавата просто изчезва. Няма я.
Момчил Димитров: Кой е третият стълб, с който ще продължиш?
Димитър Киров: Можем да посочим още много, но особено важен, особено важен, винаги, а и сега в наши дни, образованието. Образованието като система, която едновременно с това да дава знания, да възпитава и да обучава хората да мислят критически, тоест да не приемат всичко за чиста монета, да не бъдат овце, а да бъдат мислещи хора, такова образование вече няма. Образованието възпитава овце, тоест колкото по- не мислят, колкото повече са изключени от здравия смисъл и от критическото мислене, те са по-лесни за манипулиране и това е живата истина и вие я виждате всеки ден. Тоест, като погледнем престъпната тестова система, която дава възможност на всеки да уцели верния отговор, тоест да мине независимо дали е учил или не е учил, та стигнем до това, че децата от ранна възраст ги обучават да избират, примерно, между 3-4 отговора, не те да стигнат до отговора. Някой друг да им се зададе отговорите, един от които е правилният. Тоест те свикват, че някой друг мисли вместо тях, тоест образованието в момента е едно брутално престъпление срещу държавата, срещу децата, срещу икономиката, срещу всичко , тоест основният стълб на държавността – образованието също изчезва. А като говорим за възпитание, патриотизъм, родолюбие в образованието има ли го? Не. Виж всякакви други нови и модерни иширети са включени там, но това няма го. А като изчезва въобще от възпитанието, за каква държава да говорим? Започваме да говорим просто за територия, която трябва да се управлява по някакъв начин.
Момчил Димитров: Да. И да си дойдем на думата, все пак, драги зрители, днеска е денят, в който се откри 48-ото Народно събрание.
Димитър Киров: Да се свети името му!
Момчил Димитров: Да, гледахме го тука цяла сутрин, то още продължава, да минем на въпроса за законодателната власт.
Димитър Киров: Това, което гледахме по телевизията някакви чичковци и каки, в своята голяма част, бродят напред-назад из парламента безстопанствени и не знаят какво правят. И някакви дребни вътрешни ежби и боричкания, които човек го е срам да ги гледа. А като си помисли, че тези хора всъщност решават съдбините на държавата, съдбините на всеки конкретен човек, съдбините на неговите деца и внуци, ако въобще се стигне до там, ако не изчезне държавата, нещата изглеждат освен смешни и изглеждат, и страшни. Иначе да, не мога да отрека, че са много добра комбинация между Бени Хил и Мистър Бийн, ако го гледаме така. И ако ставаше дума за някакъв чужд парламент, мисля, че всички щяхме да се забавляваме еднозначно, без да мислим за опасността, която са те. Но те са българският парламент и виждаме как в тази изчезваща държава и тук, Момчи, беше съвсем прав, както започнахме първо защо изчезва държавата и стигаме до това, че парламентарното управление, тоест чрез парламентарно представителство също е в криза. Вече хората се замислят дали парламентът, който да излъчи правителство е правилният избор за управление на държавата. Може ли въобще хора в такъв хаос и с такова ниско ниво на подготовка в своята голяма част? Примерно приятно изключение са депутатите от ДПС, които в цялост са изключително добре подготвени. Тук-таме изключения, докато останалите парламентарни групи са като цяло щуращи се напред-назад индивиди, които също имат приятни изключения- изключително добре подготвени и знаещи и можещи хора. Но както и да е това в скоби, така или иначе общото усещане, че парламентарната република се е изчерпала и трябва да дойде на нейно място нещо друго, вече е масово и тези последни правителства, които се сменят постоянно, парламенти избират, карат се, уж се договарят, накрая се предават един друг и единствената им цел е да се докопат до някаква така по апетитна сделчица, това хората го виждат, осъзнават и не им харесва. Не го искат.
Момчил Димитров: Да, пак ще се върнем в наше време, ти преди няколко месеца направи едно много интересно предаване, как се е зародил парламентаризмът, може ли да направиш един такъв кратък исторически преглед на това как е създаден парламентаризмът. Защо сега в момента нещата не вървят и да направим нашия коментар и оттам да минем за варианта президентска република?
Димитър Киров: Ще бъда кратък и циничен. Изключително циничен, няма да разказвам всичките приказки, които ги пише в учебниците по конституционно право и прочие за това как идеята, как всъщност целта е тези приказки ги оставяме за пропагандистите, какво се случва? Обществено-икономическите условия в Европа след 1000-та година, когато има бум на строежа на църкви във връзка с очакванията за края на света, свършека на света и затова трябва да се строят църкви, манастири, за да може някак си да сме по-близо до Дядо Господ, започва бум на икономическото развитие. В този момент са се натрупали достатъчно средства, сребро, които не се ползват и бумът в строителството на църкви и на манастири отприщва икономически взрив, икономически разцвет, който постепенно води до формирането на капитализма. С формирането на капитализма, на капиталистически отношения в обществото започва да отпада необходимостта от абсолютната монархия като такава, освен това монархът той черпи легитимност от Бога, защото е Божи наместник на земята и е необходимо да се измисли нещо, чрез което по-лесно хората ще бъдат управлявани, по-лесно те ще се подчиняват, защото ще имат усещане, че всъщност от тях, от тяхната воля, от техния глас зависи нещо. И по този начин постепенно се оформят парламентарните държави, тоест имаме представителство на хората чрез техните избраници и техните избраници коват законите и избират изпълнителните органи, тоест министър, избират министър избират министър-председатели и прочие.
Този процес е бавен. Но това е обикновен начин за управление, обикновен способ за управление на големи маси хора. Парламентарното представителство и това работи доста добре, защото ти имаш право да си член на партия, имаш право да искаш да бъдеш избран, стига да проявиш достатъчна активност. Поне така изглеждаше доскоро, докато хората започнаха да се усъмняват и да се усещат, че с неголеми изключения по-голямата част от депутати, от партийни избраници и прочие. Всъщност те робуват единствено на собствените си интереси и са изключително лесни за манипулиране от страна на над националните организации и корпорации, и прочие. Тоест парламентарното представителство е най-обикновен способ за управление на големи групи хора и като го включим заедно с формирането на нациите, защото когато изчезва вярата в Бога, когато монархът вече не е легитимен управник, за кого тогава хората да отиват да воюват, ако не в името на царя и в името на Бога? Ами ще отидат да воюват и ще плащат данъци в името на нацията, в името на светлите цели, които си поставя нацията и там земя, и кръв, и прочие, и минало, и традиции всичкото това звучи супер, звучи изключително и то наистина е така, стига управляващите да не работиха в свой егоистичен интерес и в интереса на техните началници от наднационалните структури. И идва един момент, в който хората се осъзнават, че тази парламентарна демокрация не отговаря изцяло на идеите им за справедливост, за добро управление и започват да се замислят дали това е правилният начин. От своя страна държавите, където има президентска република хората в тях започват да се замислят дали президентската република е правилният начин.
Тоест ние избираме един президент, какво всъщност е президентската република, че президентът, който е избран обикновено в преки избори, той назначава правителството или е негова глава или назначава министър-председател и за срока, който е избран, примерно четири-пет седем години, той всъщност ръководи изпълнителната власт. Народното събрание си пишат законите, президентът си управлява правителството. И се стига до ситуацията като в България, хората започват да мислят, че парламентарното управление е неподходящо, а пък в държави, където има засилена президентска власт, започват да казват, абе не е хубаво да се дава само на един човек властта, нека да има парламент, който да избира Министерския съвет. И променя се в едната посока, в другата, важното е хората да тичат след някакво морковче, да очакват че има някаква промяна и да не мислят за това, че могат да сменят властта малко по-силово, включително, когато тази власт работи в противоречие с интересите на държавата и на хората.
Момчил Димитров: Да и ето, стигаме до ден днешен, казахме, че днеска започна работа 48-ото Народно събрание. За последната година и половина това е четвърти избор и непрекъснато виждаме някакви пазарлъци – с тези не можем да се обединим, с другите не можем, но пък с третите при това и това условие и виждаме наистина грозни сцени на пазарлъци. А в същото време има икономическа криза, има инфлация, има на 300 километра от нас война, цените галопират, газ, ток, горива, каквото се сетим. И те продължават да се карат, днес не можаха да изберат председател на Народното събрание, защото се разделили на две групи и нямат мнозинство. А аз откакто се помня и тя днеска председателката на ГЕРБ Десислава Атанасова каза има едно неписано правило – първата политическа сила на нея има право да има председател на Народното събрание. Какво става днеска, продължават да се карат, излязоха в почивка, защото това е за първи път се случва. Кой щял да бъде и с тези скандали става все по-грозни и по-грозно, евентуално ще отидем и на други избори, на още едни избори и те няма да излезе нещо по-различно, няма как да стане, няма как да излиза и въпросът ми е тази импотентност на партиите няма ли да, не работят ли в посока президентска република?
Димитър Киров: Моето наблюдение е, че в последните десетина години изключително активно се работи в посока президентска република и това не го свързвам с личността на Радев или на Борисов, или на който и да е конкретен в момента политически лидер.
Момчил Димитров: Аз само да кажа. Извадил съм си Желю Желев е говорил по въпроса, Георги Първанов е говорил по въпроса, Божидар Димитров е говорил по въпроса покойният и Слави Трифонов говори 20 години по въпроса. Мине се не мине, споменават я. Тази тема не е от вчера и днес, тя е на повече от 20 години.
Димитър Киров: Българският народ има силни демократични традиции още от епохата на Възраждането. Българският народ е с демократично чувство, с чувство за справедливост и затова желанието на хората за парламентарна република е по- свързано с техните въжделения, които са. От друга страна нека да бъдем реалисти, много по-трудно се управлява, как да кажа, от страна на външните господари една парламентарна република, включително и заради качеството на материала, трябва да се разбереш с тази партия, с онази партия. Пък единият забравил, другият неразбрал, третият в момента искат точно да открадне конкретна …
Момчил Димитров: Абе, кажи си го голяма разправия.
Димитър Киров: Голяма разправия, те трябва да ги викат по разните посолства на килимчето постоянно, постоянно да им набиват канче, докато се разбират, докато ги разговорят, защото единият недоволен, другият не разбрал и фактически територията се управлява изключително, как да кажа, сложно и хаотично. Нека да си дадем сметка, че България си възприема точно като територия и такъв конкретен пример – изборите в Италия, която е водеща икономическа сила в света, не просто в Европа, в света. Идва фон дер Лайен и им казва вие трябва да гласувате не за тези, а за другите, защото иначе ще ви накажем. И това беше колко преди три седмици. Тоест, сега как да го кажа дошла гинеколожката да им дава наклон на… изборния вот, на хората от водещата икономика. Смятай какво е отношението и как се управляват процесите в България. И точно, за да го няма този хаос при управлението, много е по-лесно да се работи с генерал-губернатор, който се назначава, разбира, се със свободни избори. Не казвам, че тук таме не се случва да бъде избран и достоен човек. Както пише Хашек- и в къкрицата се среща зърно, но много е по-лесно, когато един генерал-губернатор, наречен президент, му се свеждат задачите и той ги изпълнява директно посредством правителството. И по тази причина в последните 10 години много активно, а и гласове много сериозно повече от 20, трябва полека-лека да се трансформираме в президентска република.
Момчил Димитров: Извинявай, тук е моментът, ми дойде нещо, дали съм те разбрал правилно, защото имахме избори преди повече от три седмици и знам какво се прави на изборите – агитираш хората, кой гласува, кой не гласува, но много е разпиляно. Нали това. което казваш за посланиците и партиите, но пък отиваш в ромски квартал, цигански, в който там живеят едни 30 – 40 хиляди човека с четирима тартора, на клановете вождове или как се водят, и им казваш ще гласуваш за мене, ето ти там колко ти е нужно и е по-лесно. Не ги обикаляш всичките. Стана си ромска работа.
Димитър Киров: Принципът е същият. обаждаш се на тартора, в другия случай се обаждаш на президента и казваш прави 1, прави 2.
Момчил Димитров: Значи, ние сега ще си направим едно мешере на национално ниво.
Димитър Киров: Няма да има мешере, ще има само тартор и той каквото каже, защото мешерето изисква справедливост. Той не е просто някакъв незаконен от гледна точка на държавата орган. Мешерето въздава справедливост. Ти не можеш просто както ти хрумне днеска, така да съдиш, ти съдиш съобразно традициите на тази общност, докато нашият съд в момента да не би да съди съобразно българското разбиране и традиции за справедливост? Не. Тоест ако си сложа ръка на сърцето, считам, че в момента мешерето, където въобще заседава, е много по-справедлив по отношение на ромите, отколкото българският съд по отношение на българските граждани в цялост. И ние ще имаме само с президентската република ще имаме един тартор, на когото ще му се свеждат задачите и тези задачи трябва да бъдат изпълнявани от жителите, то даже не е жителите, а от поданиците на колонията. Това е, а за да се стигне до там, е необходимо хората да изгубят уважение в парламентаризма, да го отхвърлят и да кажат ами, виж ги всичките са маскари, обаче, никой от тия маскари не поема лична отговорност. Дай да имаме един тартор, който поема отговорност за нас. Просто обикновена технология за управление на големи маси хора, само че в България вече на не толкова големи, а на изчезващи маси хора.
Момчил Димитров: Един такъв въпрос имам. При президентска република президентът държи изпълнителната власт, той преценява дали той ще бъде министър-председател, дали той ще назначи министър-председател и в продължение на 4-5-7 години, в зависимост от Конституцията, не могат да бъдат пипани. В същото време аз проверих, че парламентът не може да му иска вот на доверие и да му държи сметка, а в същото време той не може да държи сметка на парламента и не може да го разпусне. И сега както се казва, хем агнето цяло, хем вълкът сит, това не ги ли устройва всичките? Ето гледам да се поставя от гледна точка на един народен представител, един депутат. Влизам в парламента и ми е сигурно, че четири години няма да ме питат, а не тука през три месеца да ходя на избори. Правя си каквото си правя, изкарам си годините, не ги ли устройва и министрите както каза, и президента, четири години ще си работят или там колкото е? Това нещо не се ли превръща като в местната власт, едни институции, които много трудно биха били свалени? Не ги ли устройва, ако погледнем така по български да го кажем?
Димитър Киров: Това устройва всички изцяло на 100%, но тъжното, което чух е въпросът как беше формулиран и то не е от човек, който не е знаещ, а напротив от човек, който и знаещ, можещ, четящ, а формулировката на въпроса изключваше всяка възможност депутати, министри и прочие да отиват да работят на полза роду. Тоест, говорихме, въпросът беше свързан с техния интерес и аз съм напълно съгласен с тебе, че в момента нещата са стигнали до там, че говорим само и единствено за личния интерес на огромната част от депутати, министри, кандидати за президенти и прочие, тоест каквото и да разправят в крайна сметка стигаме до по делата им ще ги познаете. А като им гледаме делата, в единия случай става дума за предателство, в другия случай за корупция, а в третия случай за едно изключително благо съчетание между едното и другото. И да, това е система, която в момента ще устройва всички – едните ще слушат и ще папкат, когато приемат лобистките си закони, а другите ще си правят каквото си искат в изпълнителната власт и няма да имат контрол , какъвто и да е.
Момчил Димитров: Да кажем, да приемам, че сме станали президентска република, с тези служебни правителства, през няколко месеца имаме президентска република и минава се време, три-четири години, официално президентът управлява и наглеждаме се на това, което ти каза, лобизъм, прекаляване простотия след простотия и какво биха си казали обикновените хора , абе тия прекаляват. И другите казват, е, да де, ама по-добре така, отколкото ти знаеш преди няколко години през три месеца ходихме и не можеха да се разберат.
Димитър Киров: Докато си кажат, пък, докато се прехвърлят отговорността на предходните, пък такова, пък онакова, те ще минат 30-40 години преди хората да се замислят. А като се имат предвид в момента каква е раждаемостта от страна на граждански активните хора, фактически няма да има кой да вдигне глас на недоволство, на несъгласие и прочие. Тоест системата си работи идеално на територията, която някога е била българска държава.
Момчил Димитров: Спомням си в годините, когато Слави Трифонов беше в бТВ и тогава наблюдавах творчеството му, сега въобще не го наблюдавам, от там излизат някакви неща и беше сигурно може би 15 години са минали, не си спомням кой беше гостът, но той накрая го попита, какво ще кажете господин еди кой си за президентска република и тогава човекът му отвърна: съгласен съм стига президентът да е добър.
Димитър Киров: Малко като в абсолютната монархия. Там е игра на гени, тоест единият цар може да е супер, идва неговият наследник, който е достатъчно как да кажем обременен в интелектуално отношение, или пък е маниак, или пък е социопат, и въпрос на късмет, или пък е най-добрият човек, обаче, лош стратег и управленец и нямаш никакъв шанс да го махнеш освен с дворцов преврат евентуално. Тука е по същия начин, избираш човека за примерно 5-7 години и какъв е ще разбереш малко по-късно или доколкото въобще го избираш.
Момчил Димитров: Това е като започваш да връщаш щетите, които е натрупал. Ами има една книга наскоро препрочетох „Владетелят“ на Макиавели и той там всяка една глава е описал в тази ситуация какво трябва да се направи, в тази, в тази, в тази и са изброени варианти, това, което ти казваш.
Димитър Киров: В книгите са написани много хубави неща, като започнеш от Макиавели и стигнеш до „Изкуството на войната“ и минеш за по-пряко през „Приключенията на добрия войник Швейк“ има какво да се чете. Въпросът е има ли кой да го чете и да го осмисля? Все по-малко са.
Момчил Димитров: Драги зрители, ние вървим към края на нашия разговор. Изводът е, несъмнено е, че ще има промяна в Конституцията, тази система е изхабена, различните комбинации, които ни предлагат вече 33 години – БСП срещу СДС, ГЕРБ срещу БСП, всички срещу ДПС. Сега Продължаваме промяната срещу ГЕРБ и ДПС, комбинациите се използваха повечето, как се казва врътките минаха, политическите инженери вече не им стига фантазия, бедна им е фантастиката какво да направят, кой, как да сглобят, каква принципна, безпринципна, експертна и не знам си каква колекция да направят. Та вървим си към президентска република, въпрос е навреме. Аз съм убеден, че това нещо ще стане, защото то просто си личи неизбежно е, сега не знам ти как мислиш по въпроса.
Димитър Киров: Вероятността е изключително голяма, просто територията ще бъде управлявана още по-лесно, а ако се върнем пак на моя любимец Клаус Шваб и неговите идеи за това как се връщаме от…, както и да е все пак демократично общество, от капитализъм в епохата на привилегиите, тоест с големи уточнения тип феодализъм, защото там в основата е земята, а сега в основата са някои интернет-ресурси. Скоро ще направим предаване за това. Президентската република е съвсем добро средство за избор на административен ръководител на територията. Така че вероятността да бъде променен управленският модел в България е доста голям. Така е или не, ще видим. Въпросът е, че дали ще е президентска република, дали ще е парламентарна, няма никакво значение, ако най-голямата гражданска активност на хората е да отидат да гласуват и не се опитват поне на базата на здравия смисъл да осмислят информационния поток, с който са заливани и да казват нас това не ни интересува. Докато е „Нас това не ни интересува“, положението ще бъде такова, каквото е в момента. От мига, в който нас започне да ни интересува, поне ще се подобри и качеството на живота ни, ще се подобри и сигурността на държавата, тоест ще имаме ръст. А сега какво виждаме, токът ще се променя шест пъти ще скочи затова, че влизаме в изцяло либерален пазар и всеки казва ами аз ще се свия, там ще ползвам едно хладилниче, една лампичка, все ще го изкараме по някакъв начин. Да, докато не си дадем сметка, че това трябва да бъде отхвърлено с активни наши действия, ще се свиваме и ще си караме с едно хладилниче и една лампичка, вместо да живеем нормално и достойно.
Това беше за днес. Очаквам ви отново идната сряда отново в 13 часа по обяд. Бъдете здрави, бъдете оптимисти и свободни!
Каква е вашата реакция?
