Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В рубриката „Да паднеш и да станеш“ HR-експертът Георги Първанов разговаря с Петър Петро собственик на една от най-големите логистични и транспортни компании в България ГОПЕТ-ТРАНС.
Георги Първанов: Здравейте, уважаеми зрители, в редовната ни рубрика “Да паднеш и да станеш”. Днес гост ми e Петър Петров -главен изпълнителен директор на ГОПЕТ – ТРАНС – една от големите логистични и транспортни компании в България. Петър, да ви попитам накратко, каква е историята на успеха? Как се случи вашето влизане в частния бизнес след промените?
Петър Петров: Преди промените от 1986-та година бях служител в СМОАТ – най-голямата по това време компания в Европа за международни превози. Но след 1992-ра година в СОМАТ започнаха и там промени, започнаха малко по малко хората да напускат компанията поради една или друга причина. Самата компания започна да се разпада, започна тогава да се говори вече дали ще се продава, дали ще се приватизира или ще се продава на части. И през 1995 година реших да направя собствена компанияq да изляза от СОМАТ. Тогава започнах като обикновена спедиторска компания, които по това време мога да кажа, че се рояха почти всяка седмица десетки излизаха. И това беше на най-вече на база на служителите, хората, които работеха тогава в СОМАТ и в другата голяма компания. Хората се отделяха и започваха със собствен самостоятелен бизнес. Времената бяха такива, нямаше сигурност вече в държавните компании и хората се опитват под една или друга форма да си решат бъдещето. Мога да кажа, че започвайки с дребни сделки в началото, в перспектива успяхме да направим контакти с няколко големи международни компании, които така ни дадоха възможност да развием в годините нашето портфолио от услуги съответно самата компания да се разрасне, да можем да привлечем много нови и млади хора, които да обучим и да започнат да работят в тази сфера. Така че общо взето нормалните стъпки за една нормална компания, прохождаща, започваща като семейна компания от А-Б и вървяща с годините.
Георги Първанов: И доколкото разбирам интересно е името, произходът на името на компанията, като казахте семейна.
Петър Петров: Да, тя е акроним от фамилното име на съпругата ми. Така се получава – Петрова.
Георги Първанов: Най- интересно за нашите зрители е бизнесът. И двамата се занимаваме с бизнес и знаем, че той не върви само нагоре, има спадове, има пикове, без да влизам в подробности за трудни моменти какво ви е помогнало да се вдигнете – какво правите , какво Ви мотивира вас лично?
Петър Петров: Като си говорихме преди малко, първото е личната мотивация. Един човек няма ли лична мотивация за развитие и съответно за постигане на някакви негови цели, няма как да се получи. Това ако мога да го кажа, че е на първо място в основата на успеха на всяко дадено начинание, не говоря за бизнес компания, а за всякакви такива начинания. Съответно, второто най-важно нещо е работата с хората, с какви хора нали. Тези хора да ви повярват е изключително важно, за да могат да ви следват и те да приемат вашите амбиции като техни амбиции. Те да могат да чувстват това, което и вие чувствате нали, за да могат да имат и те да имат поглед в бъдещето и перспектива. Това са според мен основните неща. Многократно под много форми за мен хората са най-важното нещо
във всяка работа, във всеки бизнес.
Георги Първанов: Как се мотивира и управлява толкова голям екип от няколкостотин човека вероятно в цялата страна?
Петър Петров: Трудно e, да, действително е трудно, с правилния подход и с това да им създадеш увереност в това, което вършат и те да се чувстват удовлетворени от работата, която вършат, е основата на това хората ви да са последователни и да са ангажирани в това,което вършите.
Георги Първанов: Как се справяте, когато има извънредна ситуация? Какво се случва? Как управлявате?
Петър Петров: Обикновено, когато имаме някакви такива ситуации…
Георги Първанов: За съжаление в този бизнес са доста.
Петър Петров: Да, те са доста, но се събираме, обсъждаме широк кръг от хора какви мерки да предприемем, как да се случат нещата, обясняваме на хората какво е необходимо да се прави. Имали сме много тежки моменти, когато примерно се е налагало да се намаляват и заплати и когато е трябвало да има съкращаване на разходи. Но с общите усилия на всички колеги винаги сме успявали да продължим напред и да постигнем и да завоюваме повече в делничната ни работа, така да се каже, в ежедневието.
Георги Първанов: Вие лично как се справяте със стреса, управлявайки компания със стотици милиони оборот, с толкова голям персонал? Какви са тайните ? Какво правите? Какво практикувате? Каква ви е
мисловната нагласа?
Петър Петров: Да, действително е стресираща, но човек трябва да си изгради имунитет, най-общо казано, за да може да приема този стрес. Разбира се, на мен ми случвало да избухвам и на мен ми се е случвало да бъда изключително така нервен, да не спя по цели нощи, за да мисля за някакви казуси, събития, които са ставали, но естествено нали си опитвал по всякакви начини, примерно едно от моите занимания е всяка сутрин да плувам, за да мога да се разтоварвам. Обичам също така зимата да ходя през уикендите да карам ски, по този начин се опитвам да се отделям от ежедневието и от ежедневните проблеми и да се прехвърлям към други занимания, които отвличат вниманието. Но всичко е въпрос на изграждане на някакви стереотипи, които да ви запазят от постоянно случващите се предизвикателства, които изникват. А те са ежедневие, някои може да се предвидят донякъде, но други са изключително неочаквани, особено при нас нали има много случаи – открадват автомобили и камиони цели с много скъпа стока или пък когато има тежки катастрофи със загуба на човешки животи, тогава е изключително тежко. Това са неща, които са част от бизнеса и ежедневието.
Георги Първанов: Това ми беше и другият въпрос – кои ваши качества и на екипа, са ви помогнали да се запазите през годините да сте толкова здраво стъпил на земята, да не залитнете настрани, както се случва на други бизнесмени от прехода?
Петър Петров: Трудно е да говоря за такива мои качества нали, не искам да говоря, но въпросът е, че ние винаги сме били така изключително умерени и никога не сме си поставили някакви свръхголеми амбиции. Винаги реалистично сме гледали на нашите възможности и може би отвсякъде на собствените възможности какво действително ние можем да правим и ни дава тази увереност, че да, това, което го правим, това е действително, което и очакваните постижения по този начин можем да ги реализираме.
Георги Първанов: Споменахте колко е важен екипът, заедно с транспортните средства това е най-важният актив, който имате и който ви носи успех. Какви качества търсите във вашите нови служители?
Петър Петров: Преди когато аз се занимавах с подбора на персонала в началото, винаги съм казвал на хората, които нямаха идея и представа какъв е този бизнес, казвах, вижте вие започвате работа в една професия, която не я познавате. Това е един занаят, който вие или го приемате или няма да го приемате. Най-добре е вие започвайки да разберете това допада ли ви и искате ли да го вършите или не е нещото, което е за вас. И тогава да си кажете не това не е моето. Защото както и изтъкнах в началото, първо е личната мотивация, удовлетворението от работата, която вършите, ако работата ви харесва, вие я вършите с удоволствие. Второто важно нещо е да сте проактивен, нали винаги съм търсил проактивност от колегите. Когато един човек иска да знае нещо или иска да даде нещо,
той задава въпроси и дава предложения. Това е основен индикатор за този човек, че той е подходящ за дадената позиция или за дадената работа. Това са двете основни неща за мен.
Георги Първанов: Моят последен въпрос е, и всички зрители, които ни гледат, ги безпокои това, което ни предстои в следващите месеци – България ще мине през някакви турбуленции на пазара на труда и като икономика има вече първи знаци в тая посока за съжаление, но такъв е бизнес цикълът. Какви съвети бихте дали на нашите зрители като тяхна кариера, като тези от тях, които се занимават с частен бизнес за следващите месеци как да минат по-леко през трудностите?
Петър Петров: Аз смятам, че частният сектор ще се справи добре. Българинът е доста гъвкав и доста приспособим от тази гледна точка. Още повече, че България има доста така, доста добри условия, нали като мост между изтока и запада, което въобще не е нали клише, искам да кажа, защото много пъти се повтаря. Да, ние сме действително мост между изтока и запада, и имаме в това отношение изключително много възможности да можем да работим и със западната част на света и с източната част на света, за което ние сме облагодетелствани от тази гледна точка. И дори и да намалеят така поръчки, бизнес, нива в една посока в другата ще се запазят и аз смятам, че специално за България тази криза няма да се отрази, която се очаква, нали говорят за рецесия и криза, няма да се отрази толкова дълбоко. Само едно притеснение имам, ако правителството и държавата не направят някакви действително сериозни погрешни ходове. Така че ако ние имаме един хоризонт предвидим за следващите шест месеца от началото на годината по отношение на енергоресурси и хората да усетят, че това няма да избие в някаква много висока инфлация, турбуленции, липса на пазара на някакви неща. Смятам, че няма да има проблем и съм почти убеден, че дори да има спад, за България специално този спад няма да е толкова драстичен и осезаем както се очаква нали да се случи в по-големите икономики. Така се говори, където нещата са доста по-сериозни от гледна точка на големите обеми там, които се случват и големите ресурси. Смятам, че това е ключово за нас.
Георги Първанов: Благодаря, аз също вярвам, че ако си изиграем добре картите, България може да мине сравнително по-леко през тази ситуация. Добър пример ни е Полша, която при предната икономическа криза дори в най-тежката година имаше ръст от над два
процента на Брутния вътрешен продукт. Да си пожелаем, че така ще се случи и с България. Огромни благодарности на Петър Петров, главен изпълнителен директор на „ГОПЕТ Транс“. Благодаря за
времето и за срещата.
Петър Петров: И аз ви благодаря.
Вижте цялото видео
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание