Колебливата позиция на България за войната в Украйна поставя в риск националната сигурност
Отказът на българския президент да потвърди присъединяването на Украйна към НАТО, особено при липса на парламент, е ключова външнополитическа промяна, която би трябвало да е широко консултирана
Случаят „Капитан Андреево“ е доказателство, че Брюксел с право се съмнява дали сме готови да бъдем надеждна външна граница на Шенгенското пространство
– Възможно ли е Путин да стигне докрай и да използва ядрено оръжие, както се закани?
– Такива изявления трябва да бъдат възприемани съвсем сериозно заради големия ядрен арсенал на Русия. Въпреки това обаче множество лидери, сред които и президентът Джо Байдън, казаха преди дни, че не очакват такова развитие. Можем да им се доверим, тъй като безспорно разполагат с достатъчно данни на съответните служби.
– Г-жо Чернева, в каква фаза навлиза войната в Украйна след взривяването на Кримския мост?
– Повратната точка всъщност беше доста отдавна – когато стана ясно, че руската армия няма да успее да превземе Киев и че всъщност отбраната и съпротивата на Украйна е достатъчно силна. Това направи финала на войната не толкова предвидим, колкото мнозина смятаха в началото. Колкото повече контраатаката на украинците дава резултат, толкова по-ясно става, че трябва да им се помогне, за да може войната да бъде приключена възможно най-бързо. От последната реч на Владимир Путин, в която руският президент едва ли не обяви, че воюва срещу целия свят, всички разбраха, че той няма да се поколебае да атакува цивилни цели, да убива цивилни граждани. Това се случи преди няколко дни.
Очевидно Путин не само не желае да преговаря за край на войната, но и смята все по-брутално да действа в нея. Затова огромната част от страните – членки на НАТО, всъщност дават и военна помощ на Украйна, за да може руската армия да бъде изтласкана от украинска територия и това да доведе до бързо приключване на войната.
– Как оценявате позицията ни по отношение на този конфликт? Грешка ли беше това, че президентът Румен Радев не подписа декларацията за присъединяване на Украйна към НАТО?
– Тази декларация всъщност повтаря документ, който страните – членки на НАТО, направиха още през 2008 г. В него се казваше, че вратата към НАТО за Грузия и Украйна ще бъде отворена. България също е подкрепила тази декларация. Така че отказът на българския президент да потвърди този документ, особено при липса на парламент, е външнополитическа промяна, която би трябвало поне да е широко консултирана. Такава консултация не беше проведена. Разбира се, има съображения срещу бързо присъединяване на Украйна, за каквото обаче не става дума в този документ. Става въпрос за дългосрочен процес. Неотдавна се състоя среща на т.нар. Група Рамщайн на министрите на отбраната на НАТО, които искат да помагат на Украйна във военно и военнотехническо отношение. Ние не сме член на тази група.
Нашата колеблива позиция създава опасност за националната сигурност на България. Член на алианса и на ЕС, който ясно се позиционира, много по-лесно ще бъде подкрепен и защитен от останалите. За разлика от някой, който не е ясно на чия страна стои. Видяхме това, когато Газпром спря доставките за България. Тогава ние много ясно се позиционирахме, обявихме станалото за враждебна политика на Газпром. В този момент много страни се притекоха на помощ и успяхме да се сдобием с няколко кораба с втечнен газ в ситуация, в която предлагането в световен мащаб беше много намалено. Това е пример за това, че когато България има ясна позиция, и нашите партньори и съюзници в ЕС и НАТО са готови много бързо да ни се притекат на помощ, ако се наложи.
– Т.е. не е било случайно, че точно България беше намесена в инцидента с взрива на Кримския мост?
– По-скоро това беше насочен към руската публика опит на Путин да покаже, че има натовска следа в атентата, и цитира България като страна, която има фериботна връзка с Грузия. Това прави версията практически осъществима. Освен това сме държава, която Путин смята за слабо звено в рамките на алианса. Това е основното послание, което продължаваме да получаваме от Русия – подигравателно, дори презрително отношение. Това трябва да ни накара да се замислим. Скоро не са ни наричали троянски кон в НАТО и ЕС, тъй като България подкрепя всички санкции срещу Русия, участваме в изработването на част от санкциите. При това бяхме една от първите страни, на която Газпром стовари газовото си оръжие. Т.е. става ясно, че в България все пак има различни категории мислене по отношение не само на Русия, а и на дефинирането на националната сигурност.
Що се отнася до решението посланик Митрофанова да не присъства на откриването на парламента, то е по-скоро политическо действие, насочено за вътрешна употреба. Това е част от разговора за т.нар. евроатлантическо мнозинство.
– Застрашена ли е България, или членството ни в НАТО ни гарантира достатъчна защита?
– България е член на най-мощния алианс в света за отбрана – НАТО, и на най- силния икономически съюз в света – ЕС. На този фон склонността ни към уплах е наистина не на място. Разбира се, нищо не е гарантирано, не е 100 процента сигурно, но можем, ако проявим активност и инициативност, да бъдем сред най-добре защитените страни. Това обаче означава много повече участие в общите проекти в НАТО, повече инициативност по отношение интегрирането на въоръжените ни сили в натовски програми и стратегии, повече инициативност по отношение мястото ни в ЕС.
– На какво се дължи фактът, че още не ни пускат в Шенген?
– Ако има промяна, тя ще стане ясна най-рано през декември. Би било чудесно, ако се стигне до решение за разширяване с Хърватия, Румъния и България. Но членството в Шенген е и въпрос на доверие, не само на техническа готовност. Дали има корупция на Капитан Андреево е въпрос на членството ни в Шенген.
Тече проверка на страни членки, които са изпратили експерти в България. В края на проверките у нас и в Румъния ще има ново становище на скептичните към членството ни в Шенген страни. Ако има мнозинство в Съвета, можем в края на тази година или в началото на следващата да видим промяна.
За съжаление, много години доверието в способността на България да бъде надеждна външна граница на ЕС е било много ниско. Това, което стана ясно около Капитан Андреево, доказва защо е нямало доверие, този казус е просто нарицателен. Вероятно има още много такива места в българската система, за които не само страните членки трябва да направят оценка, но и българската държава трябва се интересува те да работят добре. А не просто да строим огради, докато през пропускателните пунктове всичко да минава – все едно са пробити и няма държава.
– Ще се справи ли Европа с енергийната криза? Гарантирани ли са алтернативни газови доставки?
– Това е най-важният въпрос за европейците. Засега хранилищата са пълни. Повечето страни имат готови планове за намаляване на потреблението, включително намаляване на температурата в тецовете. По-големият проблем може да се появи догодина, ако има нарастване на индустриалното производство и потреблението на газ в глобален мащаб да се увеличи. Това ще направи по-трудно за Европа намирането на алтернативи за запълване на хранилищата за следващата зима. Със сигурност обаче тези процеси ще дадат огромен тласък на алтернативните енергийни източници, на ядрената енергетика, на всички мерки за намаляване на разходите за енергия като изолирането на сгради. Със сигурност доминацията на Газпром е вече в миналото. Не мисля, че някой може да се върне нито към това ниво на зависимост, нито въобще към този доставчик – не само поради неговата ненадеждност, но и поради опитите на политическата власт в Москва да раздели европейските общества и да ги отслаби отвътре.
– Ако на частичните избори в САЩ през ноември републиканците си върнат Сената и Конгреса, може ли да настъпи обрат в политиката спрямо Украйна?
– Недоволството в САЩ е по-скоро от по-високите цени на бензина, от инфлацията, чиито корени са още в предишните години, в харчовете за справянето с ковид кризата. Сега повишените цени на енергоносителите, причинени от войната, допълниха картината. Това е причината за недоволството от администрацията на Байдън.
Предстоят междинни избори, които в САЩ по принцип трудно се печелят от партията, спечелила президентските. Обикновено тенденцията е опозицията да печели и Горната, и Долната камара.
Възможно е демократите да запазят поне превеса си в Сената. След това ще започне същинската битка – първичните избори за кандидатите за президент. Това ще е сериозен Рубикон, включително и за трансатлантическите отношения. Връщане на Тръмп в Белия дом би променило до голяма степен начинът, по който съществува нашият алианс. Такъв тип тясно сътрудничество със сигурност няма да е възможно при нов мандат на Тръмп.
– Защо в разгара на войната в Украйна САЩ обявяват за най-голяма заплаха за съществуващия световен ред Китай?
– Първо, защото Китай е най-големият икономически конкурент на САЩ и голяма част от производствените вериги, от които зависи американската индустрия, са в Китай. Но по-съществената причина е в това, че Пекин наистина се позиционира като системен противник на САЩ.
Става въпрос за това, че китайският национализъм, съединен с еднопартийна власт, може да се превърне в модел за други страни по света, може да произведе опасни амбиции за глобално господство и в крайна сметка да направи света по-несигурен.
Китай иска да промени начина, по който функционира международната архитектура на сигурност, на търговия. Това е голямата задача, с която американското управление ще трябва да се справя, успоредно с всички останали явления и процеси в света, които не търпят отлагане.
Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г. От 2010 г. до 2013 г. e говорител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.]]>
Каква е вашата реакция?
