В България отказват фермерите от биоземеделие

Госпожо Ралчева, вашите флорални води са истински хит сред любителите на органичната козметика. Имате ли нови продукти с етерични масла? – Да, вече имаме крем, който съдържа биорозово масло с хидратиращо действие и антиейдж ефект. Дължим го на младия екип, за който граници не съществуват. Вече имаме и крем за ръце с масло от лавандула, но и други съставки. – Каква е цената на този крем? В чужбина се продава за 100 лв. Трябва да признаем, че по време на ковид пандемията се доказа колко това растение, маслата и водите от него имат сериозен антисептичен и антибактериален ефект. Освен това тези й качества помогнаха да се забави сривът на маслото от лавандула на пазара. Така всички продукти, които съдържаха лавандула, помогнаха. Аз бих прибавила към нея и смрадлика, която има уникални качества. Ние например правихме дезинфектант с води и масла от тези две растения, без никакви добавки от химия. Мога да кажа, че маслото от смрадлика също е антиковид средство. – Логично е, защото тя съдържа йод и се правят отвари от нея за дезинфекция и заздравяване на рани, нали?„ – Да, така е. Но въпреки всичко отварата е нетрайна и на другия ден трябва да се изхвърли. Все пак нашата вода е направена дълго да издържа, тя е в резултат на дестилация. – Доволни ли сте от реколтата на Роза Дамасцена от вашите биоградини? – Годината за нас беше благоприятна, доволни сме, обрахме си розовия цвят, на фона на много градини с необран розов цвят поради липса на работна ръка. Ние успяхме, получихме хубав продукт, почти си продадохме количествата розово масло. – На какви цени си продадохте розовото масло? – 15% по-висока от миналогодишната. На фона на тази инфлация изглежда малко, но цената на лавандулата пада непрекъснато. При маслото от биолавандула все още на външния пазар се върти около 60 евро. Но това е стара истина, в моменти на голям спад биопродуктите падат помалко, то е с по-устойчиво производство и съответно пазар. – Каква е цената на биорозовото масло тази година? – Над 10 хил. евро. Отново се върна на предишните нива от преди няколко години. За нас е важно, че диверсифицирахме продуктите. И че отново имаме краен продукт, в случая крема, благодарение на младежкия ни екип. Но това е пътят, трябва да излезем от омагьосания кръг на суровинна страна, която после внася крайни продукти на високи цени. И това отчайва потребителите. – Възстанови ли се износът на розово масло? – При конвенционалните производители е посложно. При много високите цени преди години големите фабрики отказаха розовото масло като съставка, а сега възстановяването на старите рецепти е доста труден процес, то изисква години промяна на вкуса на потребителите. Сега има много конвенционално масло в страната. Мисля, че цената постепенно ще се върне. Но за мен предизвикателството в бранша няма да е липсата на розов цвят. Например тази година имаше добра подкрепа за розите като компенса ции за войната в Украйна и ковид. Но тази помощ не можаха да я обвържат с поддръжка на градините. Да се надяваме, че ще се възстановяват. Така че рози ще има, но няма да има кой да ги бере. Когато дойде цъфтежът, не можеш да чакаш, всичко се обира наденя,изискват се необходимите хора за двайсет дни, но тези хора са в чужбина. Това е, няма какво да се лъжат, поспособните роми са в чужбина. – Нали очаквахте украинци да се включат? – В нашия район за съжаление нямаме украинци. Смятам, че на тези хора трябва да се помогне максимално, второ, ако имаше такива, бях се подготвила и бях намерила човек да се занимава с децата им. Но ние имаме само две-три семейства. Страната ни не можа да се възползва от този човешки ресурс, но в Полша, Румъния, Словакия, Словения осигуриха работа на тези, които желаят да се трудят. – Вие започнахте ударно с флорални води. Имате ли нови и ще се задълбочавате ли в тази посока? – Новото е, че започваме да правим интересни продукти с масла като маски за лице, соли за вана, шампоани, разширяваме страните,в които ги продаваме. Досега беше Европа, надяваме се вече трайно в Канада, САЩ, младият екип не се плаши, доста са амбициозни, развиват нещата, ако не стане някой световен катаклизъм да ни върне векове назад. – Оптимистични ли сте за стратегическия план? – Като първи вариант е много добър, това, което са заложили в двата стълба на подпомагане по отношение на възможности за избор на биоземеделците, как да кандидатстват и как да са финансирани е много добър. Сега се притеснявам, че сега разговорите са включени сякаш на тъмно. Не намираме конкретна забележка за биоземеделието от ЕК, според които планът не е достатъчно амбициозен. За мен не е важно какъв процент ще заложим, защото преди бяхме заложили 7%, а сега сме на 1 процент и нещо. Важното е да не се хвърлят пари на вятъра. – Ето например ваш колега биозеленчукопроизводител сподели, че не получава компенсаторни помощи, защото отглежда различни зеленчуци на едно място. Това не е ли абсурдно, при това става дума за биоземеделие? – Диверсификацията е от основополагащите принципи в биоземедели- ето, а основната идея е да запази биоразнообразието, което е свързано със сеитбооборота също. Всичко е въпрос на прилагане, не би трябвало да е проблем, ЕС не е спрял никъде биоземеделците да отглеждат повече култури. Ние отказваме хората от биоземеделие. Десетки са примерите на наказания, връщане на средства за дреболии. Не зная как тази администрация унифицира всички, които влязат там. Нови експерти влизат с желание в министерството, започваме разговори с тях, на едно мнение сме, след това те стават като колегите си. Въобще сред администрацията битува някакво мнение, че всички са измамници, след два-три месеца всички си вярват, основната идея по ведомствата е не как да помогнем на земеделците, а да хванем измамниците. – А за да има измамници не мислите ли, че трябва да има чадър? – Да, така е, презумпция за виновност от времето на соца. Но когато пет години не проверяват еди-кой си, а и не им прави впечатление, че той срещу всяка култура има нула, тоест никакво производство. Но това е въпрос на други механизми, които осигуряват чадър на този човек. Над 20-30 млн. лв. изтекоха в такива схеми с био. Ние сме си направили проучвания от асоциацията, знаейки кои са тези големи получатели, има публична информация за това как чрез свързани лица над 30 млн. лв. отидоха за хора, които не са продали кг биопродукция. И така оттам се отиде в другата крайност. Ако нямаш килограм продадена продукция, ти режат парите. Така заминаха много сериозни фирми като „Орбелус,, например. – Тази изба, която правеше уникално вино, е фалирала. – Те ги докараха до фалит, защото трябваше да връщат всички средства по проекта, понеже не са засадили няколко декара, които са били предвидени в плана, и понеже не могат да покажат добив от тези три декара, които не са засадени, и затова трябваше да върнат всичко. Такива са десетки. – Наистина ли? – Колега с биомапини, който изнася в цяла Европа, заради дреболия се отказа. Успяхме да спасим много хора заради чиновническо безумие. – Каква е разликата в отношението на чиновниците към колегите във Франция и Италия и нашите? – В Италия биоземеделците твърдят, че си имат програма и към всеки район повечето чиновници отиват на място и им помагат да си попълнят документите, дори ги поправят. Там рестрикциите са малки, няма 100 процента връщане, не се отбелязва в дневника. Там санкциите са съобразени с тежестта на нарушението, второ, там казват, че самите проверяващи проявяват разбиране.]]>