Първите очни прегледи – до месец след раждането

Кои са най-честите болести, свързани със зрението, и как да пазим очите си. По повод Световния ден на зрението разговаряме с полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, ръководител на Катедра „Очни болести, ушни, носни и гърлени болести и орална хирургия“ и на Клиника по очни болести във ВМА.

• Д-р Калайджиев, кои са най-честите заболявания, свързани със зрението?
• В различните възрастови групи най-често се срещат едни или други заболявания. В корелация със застаряването на населението се представят предимно социалнозначимите заболявания, които водят до слепота – обратима или дефинитивна. Това са: глаукома, катаракта, диабетна ретинопатия и макулна дегенерация, свързана с възрастта.   Глаукомата е на първо място в България. В последните десетилетия възможностите за диагностика в ранните стадии  на болестта и за успешно консервативно лечение се развиват с много бързи темпове. Усложненията в очите, свързани с диабета са най-честата причина за слепота в трудоспособната възраст между 20 и 70 години. Диабетната ретинопатия и свързаните с нея усложнения водят до необратима загуба на зрението. Макулната дегенерация, свързана с възрастта, е друго често срещано заболяване. Тя засяга централното зрение и в различни срокове води до силно влошаване на качеството на живот. В момента някои от формите и могат успешно да се лекуват посредством медикаменти, които се инжектират в стъкловидното тяло и забавят или спират развитието на процеса.                               Катарактата е причина за временно нарушение на зрението. Развитието на съвременната офталмохирургия дава изключителни възможности за бърза зрителна рехабилитация, включително и за коригиране на рефракционните аномалии посредством имплантиране на подходящи вътреочни лещи.
• Пренебрегва ли българинът тези проблеми, твърде късно ли отива на лекар?
• Българинът е много отговорен и добре информиран в последните години, но предимно за заболявания, и за тяхното медикаментозно или оперативно лечение. Липсва промоция на здравето при много хронични и незаразни болести като диабета, например. Тук се  включват всички онези дейности и мерки, които са насочени към повишаване на здравното образование и здравната култура на гражданите. Хората трябва да бъдат убедени, че за тях не е добре да бъдат просто едни пасивни потребители на здравни услуги. Възможността да се радват на по-добро здраве зависи от техния самоконтрол и собственото им здравно поведение. Същинската здравна профилактика е комплекс от превантивни мерки, които целят да редуцират риска от появата на нов болестен процес или друго нежелано състояние. В здравната профилактика особено важна роля играят скринингови програми и скрининговите кампании. Те често са решаващ фактор за ранното откриване на заболявания. За това и при нас във ВМА, Клиника по очни болести, често провеждаме Дни на отворените врати, където пациентите могат да бъдат безплатно прегледани и консултирани. Профилактичният преглед е различен от клиничния. Фокусът на профилактичния преглед е преди всичко снемането на анамнеза и беседата с пациента. Установяването на здравен проблем при профилактичен преглед винаги подлежи на допълнително уточняване.
• За какво трябва да следят родителите на съвсем малките деца, за да не изпуснат здравен проблем?
• Много от заболяванията на окото, срещащи се в детската възраст, нарушават физическото и психическо развитие на децата. Човешкото зрение се развива непрекъснато. Макулата, която е отговорна за пълноценно зрение се оформя в централната ретина от шестия месец след раждането. Веднага след раждането бебето прави опит за следене на бавно движещи се, големи  предмети. Между 3 и 4 месец възникват рефлекси за фиксация и акомодация. От 4 – 6-ти месец бебето започва да разпознава близките хора. Всички неконтролирани движения на очите след тази възраст налагат задължителен преглед при офталмолог. При децата специализирани очни прегледи трябва да се извършват при раждането – до първия месец, до навършване на 3 години, на 6 -7-годишна възраст (преди започване на училище), а след това зрението трябва ежегодно да се проследява.                                                                                Основната роля за опазване на детското зрение се пада на общопрактикуващите лекари и родителите. Най-често срещаните нарушения на зрението в детската възраст са рефракционните – далекогледство, късогледство и астигматизъм. Родителите трябва да внимават за присвиване на клепачите при гледане надалече, принудително наклоняване на главата, неконтролирано движение на очите, прекалено близко разстояние до телевизионни екрани или монитори.
• Какво още трябва да се направи относно реимбурсирането от НЗОК, за да не се оказват някои хора без възможност за лечение?
• Самата дума реимбурсация означава възстановяване, връщане на пари. В България се възстановява средно само около половината от стойността на някои лекарства и медицински продукти. В ЕС усреднената норма е около 70%. С развитието на технологиите за получаване на нови терапевтични молекули разходите ще нарастват, а средствата ще намаляват. Трябва да се измести фокуса при реимбурсацията от единичната цена, към ефективността на терапията, нейната социална значимост и очакван ефект. Трябва да се оптимизират разходите и да се създаде система за ранен достъп до нови терапии.
• Как да предпазим себе си и децата си от въздействието на екрана? Колко време пред екран е допустимо на ден?
• Най-лесният начин е да седим далече от него. В съвременния динамичен свят това е невъзможно. Затова е много важно правилното редуване на взирането в екрана с почивка периодично през деня. На всеки час стоене пред компютър, таблет или телефон е необходима кратка почивка от порядъка на 15 минути. Почивката не е в замяната им с телевизор или книга, а се изразява в пълен зрителен покой и окото трябва да гледа надалече, например през прозореца. Играта навън на въздух също е добър начин за почивка на зрителния анализатор. Можем да предпазим себе си и децата от екраните, ако не прекарваме по цял ден пред тях. Всичко е индивидуално и не можем да дефинираме допустима дневна  норма – час, два или повече. Философията тук не е като на любимия детски герой Мечо пух, а е точно обратното – „ Колкото по-малко, толкова по-добре за окото.”

Визитка: Роден е на 16 февруари 1966 г. в гр. Пловдив. Завършва медицина във ВМИ-Пловдив през 1992 г. Шест години по-късно придобива специалност по очни болести в МУ-София. През 2000 г. се присъединява към екипа на МБАЛ- Пловдив, която е част от структурата на ВМА. В периода 2007-2015 г. заема длъжността началник на Очно отделение. От 2011 до 2012 г. ръководи пловдивската военна болница. От 2015 г. е началник отделение в Клиника по очни болести на ВМА-София, а от юли 2022 г. – ръководител на Катедра „Очни болести, ушни, носни и гърлени болести и орална хирургия“ и на Клиника по очни болести. Участвал е в задгранична мисия на НАТО в  Грузия през 2005 г. Защитава дисертация на тема „Корекция на рефракционните аномалии с високотехнологични лещи при хирургия на катаракта“ (2014 г.). През 2018 г. му е присъдена академична длъжност „Доцент“. Полк. доц. Атанас Калайджиев, д.м. специализира „Витректомия“ в гр. Лугано, Швейцария. Има сериозен принос в развитието на съвременните хирургични техники в офталмологията в областта на предносегментната офталмохирургия. Има над 40 публикации в международни и български периодични специализирани медицински издания. Стела Стоянова, Любословие.бг]]>