Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Трябва да мислим единно, по европейски, защото кризата изменя света, а като че ли ние не се изменяме толкова бързо, колкото се налага да го правим. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словашка република) и България, Хърватия, Румъния и Словения, в словашкия град Пезинок. „Трябва да има общ подход на Комисията, защото всяка от нашите държави трудно ще се справи с логистичните проблеми и с напрежението, специално при българските земеделски производители“, допълни той в контекста на пазара на зърнени култури и високите цени на енергоносителите.
Той изрази мнение, че е необходимо да се ограничи нелоялната конкуренция между земеделските производители, като посочи, че селскостопанските пазари и като цяло икономиките на страните членки на ЕС са изправени пред сериозни сътресения в последните години – пандемията Covid-19 и нейният ефект, както и ситуацията в Украйна. И се аргументира, като каза, че в момента у нас се произвежда пшеница в много големи количества, спазват се всички европейски изкисвания по отношение на екологичните параметри, включително ползването само на разрешени препарати.
„България е страна, която е изключителен приятел на Украйна, но стоките, които влизат от там не са произведени по същия стандарт и дебалансират сериозно вътрешния пазар в страните, които са близко до границата й. Получава се така, че ние изпълнявайки регламентираните стандарти, се лишаваме от много от препаратите, с които можем да повишим добивите си. Създава се нелоялна конкуренция на самите си производители“, посочи министър Гечев. Според него този подход трябва малко да се пообмисли, защото той не е изпълним в параметрите, които са предварително заложени. „Мисля, че трябва да има единна позиция по темата на държавите от Вишеградската група, така че да има възможност Европейската комисия да разгледа и приеме нашите аргументи“, отбеляза земеделският ни министър.
„Променени са логистичните коридори, огромни количества от обемни продукти трябва да минат през други коридори и на практика нещото, което различава страните които седим около тази маса е, че ние сме много близо до военния конфликт. От тази гледна точка влиянието върху нашите икономики е малко по-различно, отколкото при държавите от Централна и Западна Европа. Цените на енергийните източници са много високи, държавите, компенсираме до колкото можем от собствените си бюджети, но това категорично трябва да се каже, че не стига да навакса загубите на земеделските производители.
От една страна имаме над 30% увеличение на крайните продукти, което изменя търсенето от страна на потребителите на вътрешните пазари, от друга страна се променя целия пазар“, подчерта още Гечев. Той отбеляза, че има сериозно напрежение сред българските земеделски производители, като засега държавата съумява да води правилна политика, изразявайки подкрепата към Украйна, но Европейската комисия трябва да се намеси своевременно за решаване на проблема.
Министрите на земеделието от Вишеградскта група подписаха съвместна декларация относно въглеродното земеделие – възможности и предизвикателства за държавите членки, свързани с настоящите инициативи на ниво ЕС. С нея те подкрепят амбицията на Европейската комисия да представи законодателни предложения през тази година относно регулаторната рамка за сертифициране на поглъщанията на въглероден диоксид от атмосферата. По този начин ще се разшири земеделието с ниски въглеродни емисии като нов доброволен бизнес модел, фокусиран върху околната среда и способен да осигури допълнителен източник на доходи за фермерите.
Според участниците в срещата, моделът на земеделие с ниски въглеродни емисии не трябва да причинява „непропорционални административни тежести“, нито да санкционира фермери. Аграрните министри призовават ЕК да проучи други алтернативни източници на финансиране и съфинансиране на нисковъглеродно земеделие в допълнение към Общата селскостопанска политика, като Европейския пазар на въглерод и други.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание