Здравейте, уважаеми зрители, на предаването „Димитър Киров и съратници“ в информационно-аналитичния сайт „Любословие.БГ“. Днешната тема е специална, защото в нея ще помислим кой е правилният обществено-икономически строй в България, като ще сравним с правилния обществено-икономически строй в Русия. Защо? Защото ние сме свикнали за добро или за лошо постоянно да се съизмерваме с Русия и ако не направим такова едно сравнение нас няма да ни бъде, няма да ни е интересно. Поради тази причина сравнявам историческото развитие на България и на Русия и оттам стигаме до извод. Кой от двата строя е правилен за всяка от двете страни? Като за мен няма добър – лош обществено-икономически строй. Има определен исторически контекст, в който за съответната държава, за съответния народ, това би било най-изгодно. Освен това съм далеч от мисълта да давам етикети на отделни хора, отделни народи, примерно, руснаци, американци, англичани, германци, добри – лоши. Трябва да осъзнаваме, че и Германия, и Русия, и Щатите, и Британия, имат свои интереси. Би трябвало и България да има своите интереси. Засега няма, но дай Боже да променим нещата. Това беше началото и сега ще разгледаме двете отделни държави, като още в началото бих искал да кажа какво считам за правилно за двете отделни държави и след това ще се обоснова основно от историческа гледна точка. Пак казвам, целта ми не е нито да казвам ние сме много хубави или много лоши, нито руснаците са много хубави или много лоши. Просто правим сравнение и анализ, и не забравяме, че затова народите да живеят добре или зле, голямо значение има и тяхното поведение, не само поведението на елитите. Това беше началото.
Считам, че за България десният консерватизъм е правилната форма, а за Русия социализмът е правилната форма. Защо? Защо считам така? Започваме с историята на България, история на Русия. И пак казвам народите са се формирали в отделни съобразно определените обществено-икономически условия. Няма почти никога нещо случайно. И така започваме. Защо десният консерватизъм е добър за България и въобще какво разбираме под десен консерватизъм, когато говорим за България? Нека все пак да напълним със съдържание определени понятия, защото виждаме сега и преди множество партии, които се изживяват като дясно консервативни, те въобще не знаят за какво става дума, използват някакви термини, не правят разлика между дясно, консервативно неолиберално. За тях всичко, което е свързано с антисоциализъм и всичко, особено пък ако е комбинирано и с анти Русия, идеалният вариант да му се каже десен консерватизъм, само че не. И затова правим тези терминологични бележки. Десен означава, че средствата за производство в своето огромно количество са в частни ръце и съответно разпределянето на благата не е свързано със задоволяване на нуждите, включително и на паразитиращи прослойки, тоест разпределянето на данъците. Също трябва да отбележим, че във варианта, който го разглеждам за България, е важно част от средствата за производство да не са в частни ръце, като например енергетиката, като например съобщения, като например военното производство. Това трябва да бъде тотално под контрола на държавата, именно, за да може да бъде подпомаган българският предприемач. Така – консерватизъм. Търсим корените на българския консерватизъм в Българското Възраждане. Когато виждаме дух на предприемачество, дух на взаимопомощ, тоест в онзи момент българският народ е бил не всяка коза за свой крак, а е имало истинско подпомагане между хората и този дух, последните му остатъци изчезнаха чак в края на 80-те години. Аз съм свидетел, че даже и независимо от младенческата ми възраст и участник, когато в началото на 80-те години примерно в село Костенец някой прави къща и се събират цяло село, за да му помогнат. Един носи пясък, друг бърка цимент, въобще никой не очаква да му се плати за това. Всеки отива и помага, защо ? Защото така е редно, защото това е дух на взаимопомощ. Също семейството – българското семейство, което е със своите изключително силни и здрави традиции още по времето на Възраждането. След това особено важно – това е образованието. Българското образование през епохата на Възраждането е издигнато на пиедестал. Хората дават мило и драго за него и тука искам просто така да напомня за даскалоливницата, тоест училището за учители, което е създадено през 1843 година в град Елена и което Славейков го нарича даскалоливница. Защо? Правя асоциация със свещоливницата, където се изливат свещи. Какво е свещта? Свещта е част от молитвата на Бога едновременно с това, свещта е и безкръвна жертва, която се прави в името на Бога. И тази асоциация между свещ, свещта, която озарява мрака със своята светлина и даскалът, учителят, който дава знание, което озарява и дава светлина в мрака на безпросветността . Това е изключително силно и характерно за Българското Възраждане. И още един момент. Тука и по отношение на България, и по отношение на Русия, ще цитирам по една книга. По отношение на България това е книгата „Анонимни жития“ на Йордан Василев. В нея той споменава Иван Хаджийски и го допълва. Какво пише той? Националният идеал на Възраждането – свободата, ще пише по-сетне Иван Хаджийски, изпълваше с нравствен смисъл дори и търговската дейност на българите- свободата – онзи неосъзнат, а от един определен момент осъзнат стремеж към това да бъдеш свободен човек, да имаш единение с Бога, да не бъдеш потиснат. Какво каза Ботев – никакъв роб. Това е символът на Българското Възраждане и когато търговската дейност придобива такъв нравствен смисъл, за мене подобно нещо е уникално в световен мащаб. И какво се получава? Свобода, образование, семейство, взаимопомощ, предприемачески дух. Това е Българското Възраждане. Това е всъщност консерватизмът, на който казваме, че ние стъпваме. И продължаваме нататък – „нравствен смисъл, в който усилието залудо работи – залудо не седи, в началото на 19-ото столетие вече надмогва жаждата за злато в името на самото злато. Готви се да разруши библейските представи за света и човека в него, за да пробуди малко по-късно и така така, така, усещането за свобода, за нещо тревожно, за нещо красиво“. Това е българският десен консерватизъм и ние го имаме заложен като наш исторически модел по време на Възраждането. И този исторически модел се оказва изключително траен, независимо, че след Освобождението, българският елит, в който веднага се намесват хора като Хаджи Иванчо Пенчович и всякакви такива други, прави всичко възможно да бъдат унищожени тези идеали от времето на Възраждането. Но тези идеали имат своят обществено-политически и икономически смисъл. Те са основата, върху която се изгражда българското общество. И независимо от безумните войни, направо малоумните войни, които води българският така наречен елит, този нравствен смисъл в основата на обществено-икономическите отношения, се запазва дори и след Първата Световна война. И тук искам да дам пример известната или пък неизвестна не знам Балабанова фабрика. Тоест най-голямата фабрика за мукава в България, където нейният собственик Иван Балабанов осигурява за своите работници всичко необходимо за един достоен живот, като се започне от къщи за семействата на хората, които работят във фабриката, да се стигне до три читалища, стигне се до болница, стигне се до училище, стигне се до детска градина, стигне се даже и до казино, като в онзи момент разбираме казиното нее просто място за организиране на хазартни игри, а разбираме по-скоро като ресторант, като сладкарница и прочие. Това го прави българският предприемач, тоест духът на взаимната помощ от Възраждането не е угаснал дори след погромите във войните, които води България. И още нещо – точно в Балабановата фабрика и тук правим леко преливане България – Русия, белогвардейците, които идват през 1921 година, една част от тях намират изключително топъл прием във въпросната фабрика. Осигурени са им възможност да си построят къщата, дадени са им безплатно парцели да бъде всичко така, както е било в техните родни домове в руската империя. Тоест човеколюбие, взаимна помощ, предприемачество. Това е българският дух и ако ние искаме държавата ни да се развива както трябва, ние трябва да стъпим на този дух. Защото след 1944 година това, което се казваше, че е социализъм, се провали тотално, то се провали изначално, защото българинът иска да има своята земя, иска да развива своята било фабрика, било своя магазин, тоест българинът сам по себе си е предприемач. За него слагането на социалистически рамки е неприемливо. Неслучайно и комунистите при започването на колективизация на земята, не всички, разбира се, но голяма част, особено селските хора, са били против този вид, защо? Защото се нарушава въобще тъканта на българското общество. И за разлика от съветска Русия, където колективизацията е била жизнено необходима предвид предстоящата война с Германия, при нас това не е било нужно. И независимо от създаването на изключително големи, изключително печеливши, изключително далновидно измислени индустриални обекти, то в рамките на 20-30 години, се възстановява желанието за собствено предприемачество и се стига дотам че примерно във военните заводи в Сопот от всичките цехове и въобще в техните партийни организации, само един партиен секретар работеше без да му се плаща заплата като партиен секретар. Това е положението. Тоест за българския народ има един обществено-икономически модел, който ако го използваме и на който да стъпим, разбира се, като отчетем развитието на технологиите, като отчетем развитието на съзнанието на хората, ако въобще имат на съзнание хората, като отчетем новите техники за масов контрол върху големи групи хора, като отчетем въобще развитието на човечеството, до този момент това би могло да бъде здравата основа, върху която да стъпим. И здравата основа, която ни дава усещането за свобода, усещането за справедливост и усещането за това, че ние сме една общност. И нещо да обърна внимание, да, в България живеят българи, живеят цигани, живеят турци, живеят различни етноси, но като се изключи това, че върху отделни етноси различни други държави или пък над национални организации оказват въздействие така че да има вътрешни конфликти между нас, ние можем да живеем съвсем спокойно, съвсем добронамерено. Можем да живеем заедно и не случайно има една българска поговорка, която казва да ти даде Господ турчин да ти е комшия. Между нас няма непреодолими противоречия, да, правят се опити и то доста успешни опити да се създават, но въпреки това, те могат да бъдат туширани и въпреки това ние можем заедно да построим една добре функционираща държава на благоденствието. Затова – България – държава на десен консерватизъм. Русия.
Русия е държава със своите особености при развитието и как се случва така, че да се изгради като империя. Ами още по времето на Иван Грозни, а даже преди това и при Василий III, се случва така, че настъпва малък ледников период и в една държава, която е с изключително големи размери, просто няма хора. Реколтата е в десетки пъти по-малка, отколкото да речем в същото това време във Франция. Лятото е по две седмици, в редки случаи по един месец, настъпва изключително силен глад, хората се разбягват, махат се, защото не могат да оцелеят, а нежели от тази оскъдна реколта да останат пари за разкош и въобще за развитието на държавата. И тогава Иван Грозни се принуждава да закрепости хората, тоест да не могат да пътуват, защото държавата иначе рухва, изчезва и това е икономически обусловено. Той е нямал друг избор. Налагало се е и това е държава, в която липсата на реколта е водила до нищета на всяко едно ниво на държавата. Едновременно с това срещу руската държава в този момент има изключително силни противници, както от изток, като се започне Великото литовско княжество, Полша от юг, Кримското ханство е една изключително силна военна машина и се стигне вече на изток с тюркските народи. Тоест Русия в този момент съществува на ръба. Вероятността да бъде унищожена от някой от съседите си е изключително голяма, освен ако не се мине на тотален военен режим, което се е и случило. Оттам насетне продължава това развитие, стига се до Петър I, всъщност Петър I и българският цар Симеон по неизвестни за мен причини са възвеличавани като изключително далновидни владетели, а това са владетели, които са направили толкова много зло за собствените си държави, че много трудно може да се опише. Примерно Симеон с неговите постоянни войни, с неговия блян да влезе в Константинопол и да стане ромейски император, е унищожил българската икономика, маса български мъже са убити, започва закрепостяването на хората в България, тоест неговата роля, независимо от Златния век, по-скоро я оценявам като негативна. Защото създават се вътрешни противоречия в обществото, които после не са преодолени никога, а по отношение на руския цар Петър, той закрепостява всичко наред по вертикала, включително да се стигне до закрепостяване и на търговците. И толкова силно и желязно е направено това, че следващите десетилетия, столетия, нищо не се променя. И това е едно според мен изключително престъпление по отношение и на руската държава, и на руския народ. Без да броим, че при него се забравят корените на държавата, имам предвид тюркските корени, обръща глава само на запад и се влиза в някакво състояние, в което западът се поставя на пиедестал. Който си е дал труда да изучава историята на тюркските народи, примерно на Златната орда, се вижда, че Златната орда като държава, това е една изключително развита държава – със своята търговия, със своето военно дело, със своята толерантност вътре между отделни религиозни общности, между хората, може спокойно да се каже, че Златната орда в този момент е една изключително развита държава. Но след разпада й огромна част въобще от руското дворянство в него се вливат от Златната орда. Тоест даже фамилии като Суворов, там може да се намери отделно в Казанското ханство. Тоест изпуска се един от основните стълбове на руската държава, а именно тюркският свят и се стига до там, че хора от тюркски или пък от руски родове, се възприемат като примерно шведи, като германци и прочие. Защото така е модерно, това го казвам само в скоби. И подобно състояние на държавата продължава още много десетилетия да не кажем и две столетия. Усещането за справедливост в руската държава за съжаление липсва. Примерно в началото там 1812 г. и 1815г. е имало около 15 хиляди души, като се сложи и офицерският корпус, които управляват руската държава. Това е елитът на 100- милионна държава. Това са хората, които пишат стихове, които управляват армията, това са хората, които са в университетите, а при всички други, дори след като Александър II освобождава крепостните, състоянието е изключително тежко. И така продължава до Октомврийската революция да бъде. И тук вече искам да кажа защо считам, че социализмът на Русия дава възможността да се развива и възможността да създаде усещането за справедливост между хората – да обедини всички общности, всички или почти всички народности, които живеят в Русия. И тук ще дам пример с отношението между руския и казахския народ, защото това дълги години са отношения на противопоставяне, а в един определен момент става отношение на чувството за общност, за обща съдба, за единен народ. Малко исторически преглед. Хиляда седемстотин тридесет и някоя си започва Джунгарското нашествие в Казахстан, джунгарите това са народ монголски и това е последният опит да се създаде отново огромна Монголска държава във великата степ. Джунгарската армия е изключително подготвена. Това е независимо, че са конни народи, имат и оръдия, имат всякакво огнестрелно оръжие, воините са мотивирани подготвени, това е една жестока и страхотна армия и за нея е жизненоважно да присъедини Казахстан, за да може да започне експанзията си и на запад, и на югоизток към Китай. Това е времето, което е наречено от казахите Велико изпитание, защото им се налага да минат през зимата през проходи в казахстанските гори, казахските гори, много хора умират, много хора се разболяват, въобще оцеляването на казахския народ е поставено под въпрос. И тогава се създава една структура тип самурайска каста на така наречените батири. Това са хора воини, ти можеш да станеш бутир само и единствено, когато имаш съответните качества и тези качества си ги показал в битка. И независимо, че част от управляващия елит на казахите са наследници на Чингис хан, така наречените чингисити, дори и те не могат да станат батери, тоест членове на тази воинска каста, освен ако нямат заслуги. Един-двама са станали, другите не могат и тази воинска каста успява да се противопостави на джунгарското нашествие, не просто да се противопостави, успява да ги разгроми. По друг начин казано успява да спаси Казахстан. Даваме малко по-нататък – век и нещо -Казахстан вече е присъединен към руската империя. В 1843 година избухва антируско въстание, което е ръководено от известния Кннасерей, в превод рижавият, как се казваше, не мога да се сетя в момента, но така или иначе пряк наследник на Чингис хан. Защо възниква, защо избухва това въстание? Защото при завладяването на Казахстан не се обръща внимание на това какви са обичаите на този народ, какви са традициите. В един момент преки наследници на Чингис хан за разлика от кавказките народи, примерно, не им се дават благороднически титли . Те остават най-обикновени управители на села, на области, но отношението към тях не е такова, каквото трябва да бъде като едни наследници на Чингис хан. Това въобще в руската държава не се е отчело, не е мислено по този въпрос, но се създава един изключително силен елемент на противопоставяне между казахи и руснаци. Въстанието е потушено жестоко, продължило е близо 10 години, остава в историческата памет на Казахстан. След това 1916 година. 1916 година избухва изключително силно въстание в Казахстан, защо? Защото на казахите от една страна не им е било разрешено да носят оръжие, от друга страна в началото на миналия век има изключително силен бум на раждаемостта, а земя, която да поеме хората, които са се родили и да ги изхрани няма, независимо от големите територии на руската империя, подходящата орна земя не стига, за да се изхрани цялото население. Тази земя става достатъчна едва 50-те, 60-те, 70-те години, когато се вкарва химизацията в земеделието, тука в скоби. И какво се случва, преселват се определени руски семейства в Казахстан, те изземат хубавата земя по времето, когато съответните там казахски родове са с конете и с животните на пасбищата, връщат се, виждат, че местата им са заети и на всичкото отгоре. 1916 година се мобилизират казахите, но не им се дават оръжия да воюват, независимо от тяхното желание да воюват, а им се дава като задължение, като военна повинност да копаят окопи или да строят всякакви отбранителни съоръжения, или пътища, или нещо от тоя сорт. Тоест гордите воини на степта, вместо пушка и сабя, им се дава лопата. Това води до изключително въстание в степта, убити са над един милион от двете страни. Въстанието продължава до 1917 година и тогава е потушено, като отделни стълкновения продължават и до 1919 година. Тоест напрежението между двата народа е изключително и сега отиваме в 1941 година. Тук ще дам пример с един от най-известните руски командири, той се казва Баурджан Момиш Али. Той е известен с отбраната на пътя за Москва, на Волоколамското шосе и ще споделя с вас неговите размисли по отношение на Съветската родина така, както я възприема той. Но малко биографична справка. Той е роден 1910 година, тоест в неговото детство вече се знае, че въстанието, което е 1916 г., е продължило до 1919 г., това въстание вече е избухнало, потушено, той знае за него. И въпреки това, въпреки това, какво разсъждава той, разсъждава за съветската си родина, която е обединила отделните народи, дала им е усещането за свобода и когато той воюва в Подмосковието, когато неговият батальон оказва с изключително важно значение въобще за спирането на немците от под Москва, този човек казах, разказва следното: „Аз съм човек на степта. Аз съм казахски воин и въпреки това възприемам това място като моя родина и аз съм готов да дам живота си за нея, независимо, че в Москва не са идвали нито моите баща, нито моят дядо, нито никой от моята родина, от моите роднини, но социализмът – нашата обща съветска родина, ни даде усещането за какво, даде усещането за свобода. И тази общност на хората, в която няма експлоатация, в която отделните народи се обединяват за постигането на една обща цел, всъщност е пътят за Русия, поне според мене, защото успява да възсъедини, да даде с чувството за общност, за съпричастност, за общи цели, общо бъдеще на отделните народи, които само допреди 20 години са воювали един срещу друг. Избухвали са въстания, а сега те се приемат като нещо общо и неслучайно от началото на 30-те години икономиката има ръст, съветската, всяка година с 20% и това продължава до средата на 50-те години. Тоест до момента, докогато в Русия все още се строи социализъм, след това има определени съмнения. Тоест какво виждаме, виждаме, че тази система, която дава възможност на хората да намалят експлоатацията един върху друг или въобще да я изкоренят, тя дава общност и чувство за близост и връщам се на кастата на батирите. Какъв е въпросният Баурджан Момиш Али, той е син на скотовъдец, на когото е дадена възможността да се изучи в съветско училище, дадена му е възможност да стане съветски офицер, дадена му е възможност да се почувства равен с всичките други и му е дадена възможността неговите усилия и неговите таланти, неговото желание за работа, да бъдат оценени и той във войната вижда, че се издигат хора, не, които са с някакви привилегии, аристократи или пък фабриканти или прочее, а вижда, че се дава път на същите такива батири като него. Примерно неговият пряк командир генерал Панфилов или пък като Жуков, или пък като Рокосовски, да Рокосовски е аристократ, но да получиш възможността благодарение на собствените си сили, знания умения, да си командващ в армия, която не е държава, не е монархия, Ттва означава, че ти си оценен заради собствените си качества. И неслучайно на паметника на Баурджан Момиш Али в Казахстан е посочено, че той батир. Тоест той е истински син на Казахстан, той е истински юнак и този човек е символът на обединението, което дава социализмът на народите в тогавашния Съветски съюз и въобще казано народите в Русия. И ако сравним този дух, това усещане за свобода, това усещане, че изграждат едно ново общество, в което има място за всички със сегашният модел на управление, въобще моделът на управление на Русия, особено след 1989 година, виждаме, че те нямат нищо общо и виждаме, че народите все повече започват да се, как да кажа, откъсват един от друг. И ако Русия иска да бъде притегателен център за околните, да им даде усещане за общност, усещане за бъдеще, те трябва съвсем честно да си направят анализ за това какви са били успехите, постиженията в онази изключително жестока епоха – 20-те, 30-те, 40-те, 50-те години, да, епохата е била жестока, спор няма. Но независимо от жестокостта на епохата, на определени хора там, въобще народите в Съветския съюз са имали бъдеще, има ли са общност, има ли са усещането за свобода и това ги е сплотило, защото ако те не са били толкова сплотени, никакви каквото се говори наказателни отряди и прочее, не са могли да спрат изключително добре подготвената немска армия. И то не просто изключително добре подготвена, надъхана и под силно идеологическо влияние. Така че Русия ако иска да има бъдеще, ако иска въобще да бъде как да кажа империя, тя трябва да даде усещането за справедливост, за свобода и за това да бъде желана за живот, не само от своите граждани, а да бъде желана като място, където могат да си устроят и периферните народи, така както е било през изминали епохи. Така че две държави, два различни пътя на развитие, които пътища независимо от всички проблеми, които са имали там и са им дали шансове и възможност да оцелеят, да се спасят и да се развият по нататък и да благоденстват. За съжаление нито една от двете държави нито Русия, нито България не се е възползвала от това, което е имало като възможности. Въобще управлението на българската държава след Освобождението е довело както до икономически възход в определени моменти, така и до срив в тъканта на народа, във вътрешни противопоставяния, в гражданска война, от която са имали полза само нашите съседи. По същия начин и в Съветския съюз, в Русия. Да, създали са изключителна индустрия, създали са селско стопанство, създали са наука, нека да не забравяме, че в рамките на десетина- петнайсет години се създава истинска наука в Съветския съюз, което е чудо в световен мащаб и въпреки това и въпреки това след 1953-1955 година нещата се влошават. Защо? Защото голяма част от хората, които търсят властта, те не идват да работят както се казва на полза роду, тях ги интересуват трите неща, а именно доминантност, размножение и ядене. И това е всичкото, което ги води, и неслучайно Сталин нарича номенклатурата, която се създава в Русия една прокълната каста, въобще българският елит, българската номенклатура също са една прокълната каста. Дали ще успеем или не, аз си казвам честно, че имам съмнение дали ще успеем да се върнем към идеалите си от Възраждането. Руснаците дали ще го направят да се върнат към социализма, дали ще го направят или не, не знам. Може и да успеят, може и да не успеят, може да се опитат, това си е тяхна работа, тяхно решение. Ние в България в момента виждаме, че тези идеали тотално сме ги забравили, тотално сме ги отхвърлили, чат-пат вдигаме велики лозунги за това колко сме били велики в миналото, без да обръщаме внимание на това, че трябва конкретно действие, постоянно в настоящето. Все пак имаме нашият исторически модел, който може да ни спаси, руснаците имат техния исторически модел, който може да ги спаси и не просто да ги спаси, а обратно да възстанови, как да го кажа, руската империя във вида, в който е била някога като граници, ако тя стане един привлекателен център чрез справедливост и чрез свобода, както за руския, така и за всеки от народите. Примерът, който дадох с казахския и даже не толкова казахски, колкото съветски воин Баурджан Момиш Али, е изключително показателен. Мога да им пожелая да успеят. А пък за България не просто да пожелая да успеем, ами да се опитаме да направим каквото можем, че и свръх, за да успеем. Защото последното преброяване сме шест милиона и половина души. За последните десет години сме намалели с 850 хиляди души, което ще рече, че българските политици са убивали всяка година по-близо 85 хиляди българи. Тоест всяка година горе-долу колкото са жертвите на войната в Украйна до този момент. Така че, това е, споделих размислите си по въпроса. Надявам се вие да коментирате, да кажете с какво сте съгласни, с какво не сте съгласни. Какво трябва да направим, така че да излезем от блатото, в което сме? Какво трябва да направим така, че да успеем да се съхраним и въобще да се развием напред, нагоре и за през вековете. Защото ние в момента сме на границата на изчезването ни и като нация, и като държава. Така че това беше за днес от мен. Да си върнем България и чакам ви отново идващата сряда в 13:00. До скоро!
Каква е вашата реакция?
