Обмяната на веществата е процес, който поддържа живите организми и позволява на тялото да се развива и възпроизвежда. Метаболизмът е строго специфичен у всеки човек, а нарушението му води до появата на много болести.
Има две основни категории метаболизъм: катаболизъм и анаболизъм. Първият процес води до разграждането ча сложните химически вещества на по-прости, а вторият превръща молекулните съединения отново в сложни структури като протеини, нуклеинови киселини, мазнини и др. В основата на тези химични процеси са ензимите – клетки, изградени от протеини, които атализират биохимичните процеси.
Слюнката също сьдържа ензими, коипо разграждат предимно въглехидратите. В стомаха нзимите разграждат протеините и sолта, а в тънките черва – останалите въглехидрати, протеини и мазнини.
Освен ензимите другите участници в метаболизма са хормоните. Те се секретират от различни жлези в организма. Щитовидната жлеза например произвежда тироксин, който определя скоростта на метаболитните реакции. При повишеното му съдържание човек постоянно яде, но слабее и има чувството, че тялото му непрекъснато се поти. Подобно на зимната летаргия при животните пък е състоянието на човек с понижена функция на щитовидната жлеза – телесната му температура пада, а тялото му подпухва.
Контролът на катаболизма и анаболизма се осъществява от панкреаса, който секретира инсулин. Ако след хранене нивото на глкжозата се повиши, инсулинът „прибира“ излишното вещество в мастната тъкан – по този начин се регулира нивото на захар в кръвта. Нарушеният синтез на инсулин води до диабет.
Лептинът е хормон, който потиска глада. Произвежда се в мастните жлези и достига до мозъка чрез кръвта. Там въздейства на определени центрове, които предпазват организма от прекалено приемане на храна. Хората, които ядат непрекъснато, често страдат от липсата на лептин.
Хипофизната жлеза произвежда хормона на растежа (соматотропен хормон). Той стимулира растежа на костите и сухожилията, участва В натрупването на мускулна маса.
Освен това той стимулира синтеза на протеини, намалява използването на въглехидратите и мазнините от тъканите и ги трансформира в енергия. Ако растежният хормон се проризвежда в твърде големи количества в детска възраст, се появява гигантизъм, а ако производството му е намалено, децата престават да растат. При възрастните хора липсата на растежен хормон предизвиква загуба на тегло и отслабване на имунната система.
Надбъбречната жлеза взема участие в метаболизма с два основни хормона: кортизол и алдостерон. Кортизолът се нарча още „хормон на стреса“, защото се отделя в състояние на стрес. В обмяната на веществата той се отделя, когато човек изпитва глад. Кортизолът регулира използването на протеините, въглехидратите, мазнините и водата. Той снабдява мозъка с глкжоза.
Алдостеронът регулира нивата на натрий и калий в организма – тоест на солта. Той стимулира секрецията на калий в потта, слюнката и урината, като по този начин се поддържа оптималното количество на вода в организма.
Най-честите заболявания, до които води нарушената обмяна на веществата, са затлъстяване, диабет, високо кръвно, а съвкупността от тях се нарича метаболитен синдром. От своя страна метаболитният синдром води до преждевременно остаряване на артериите, до атеросклероза, инсулт и инфаркт.
Метаболитният синдром може да се дължи на генетична предразположеност, на неправилно хранене, на обездвижване, на застоял живот. За съжаление, в последните години той засяга все повече млади хора.
Каква е вашата реакция?
