Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да плати 7500 евро обезщетение на транссексуална жена. П.Х. осъжда държавата заради съдебния отказ полът, имената и ЕГН-то й да бъдат променени в личните й документи.
Според съда правото на самоопределяне на сексуалната идентичност е част от неприкосновеността на личността. Страсбург прави разграничение между биологичен пол и социалния аспект на сексуалността. В решението му обаче се подчертава, че транссексуалните лица трябва да представят достатъчно убедителни медицински доказателства. В същото време транссексуалността все още присъства като психиатрично заболяване в категориите на СЗО.
П.Х. е завела дело за промяна на данните в личните си документи пред Районния съд в Горна Оряховица. През февруари 2019 г. съдия Павлина Тонева допуска промяна на пола на П.Х. в акта й за раждане от „мъжки“ на „женски“, както и промяна на ЕГН и на трите имена на лицето. Това решение обаче е оборено от Окръжния съд във Велико Търново. Накрая се произнася и Върховният касационен съд, който отказва обжалване.
„Юридическото съдържание на понятието „пол“ в българското право е свързано с принадлежността към съответния биологичен пол, който е генетично детерминиран и не се променя от раждането до смъртта на индивида“, се казва в съдебното решение. „Общественият интерес налага стабилност на този основен идентификационен белег на лицата – техния пол. Затова промяната на пола, която може да бъде вписана в акта за гражданско състояние, трябва да бъде необратима или поне достатъчно стабилна и обективно установима“, допълват тримата върховни съдии. Според тяхното решение, за да се промени полът по документи, промяната трябва обективно да е настъпила, без да се изисква непременно хурургическа интервенция. „Конкретният случай не е такъв. Касае се за млад човек на 22 години. На тази възраст физическото и психическо развитие на личността все още не е завършено“, казват съдиите.
