Ангел Ранчински: Вие сте с рубриката „Неформално лидерство“. Днес на гости ми е Борислав Йовчев. Здравей, Боби, благодаря за поканата. Боби е поканен да си говорим за темата за екипите и неформалното лидерство, защото нашите зрители вече знаят пето-шесто предаване правим в рубриката, че идеята на „Неформално лидерство“ е управление на екипи, защото сам себе си да управляваме формално ли неформално нямаме проблем.
Проблемите идват, когато се занимаваме с повече екипи. Боби се занимава с финанси в момента, много отдавна се занимава с инвестиции и финанси, работил е с доста хора, управлявал е много екипи и затова идеята беше днес ти да си моя гост в рубриката и започвам с първия въпрос и фундаментален, който задавам на всички мои гости. Какво за тебе е неформалното лидерство?
Борислав Йовчев: Това е нещо, което не е задължително, тоест неформалният лидер е човек, който никой не е длъжен да го следва и да ходи след него, да го копира, или въобще да прави нещата така, както той ги прави. Няма нищо задължително човек сам избира дали иска това да е човекът, когото да следва, когото да имитира, когото да копира. Като много по-трудно осъществимо е това неформално лидерството от формалното.
Водещ: Да, това винаги с всеки гост го говорим, защото за нашия зрител е важно за аудиторията да разграничим двете лидерства – формално и неформално, защото знаем с тебе прекрасно, че формалният свят си е формален, той съществува над 90% и ние няма как да излезем от него. Добре. неформалното лидерство вероятно може да съществува и при формални отношения?
Борислав Йовчев: Ами може, според мен по-рядко. По принцип в колективи, в организации, в компании, винаги има един, който е назначен и един, който не е назначен. Той може да бъде мъж, може да бъде жена, може да са с различна възрастова граница, тоест неформалният лидер няма ограничения някакви. Докато, този който си е назначен, този на когото това му работата да управлява реално той върви в посоката, в която върви и компанията. Докато неформалният лидер за мене лично сам определя посоката, сам има визията и въпросът е вече да намери хората, които да го следват и които да поведе.
Ангел Ранчински: Напълно съм съгласен с това определение. Ето ти управляваш неформален тип – хора, на които не им даваш заплата, не използваш корпоративни елементи за въздействие. Може би това ще е много интересно за зрителите. Какви елементи използваме, когато управляваме екип от неформална обстановка?
Борислав Йовчев: Хората, избирайки неформалния лидер като такъв, на когото да подражават най-малкото, те го виждат къде е стигнал той. Първото нещо, което човек иска това е желанието той да стигне дотам, докъдето е стигнал лидерът му. Най-лесно ще стане тогава, когато прави същите неща, същите стъпки, същите действия като него. Той не е длъжен да го прави, но желанието му да стигне на мястото, където е лидерът, е много по-силно от човешката природа. Всеки иска да върви нагоре и да се изкачва.
Ангел Ранчински: Значи ние избираме човек, който е успешен в неформална обстановка, това можем да го приемем за сериозен инструмент за въздействие и доброволно го следваме, както каза в началото.
Борислав Йовчев: Да. То и в книгите го пише, много често хората не се интересуват много много от личността на лидера. Те се интересуват от това какво е постигнал и докъде е стигнал, и се интересуват как е най-прекия път да стигнат до там.
Водещ: Ти си много прав, това е много важно, защото вероятно ще се съгласиш и ти и колегите, с които работим, и тук сядат да си говорим това толкова интересно и в България знаеш, че не се среща и не е повдигане на някакъв невероятен въпрос, именно с това, че е хубаво да се поинтересуваме от човека, защото, когато четем техните книги, те започват винаги с едни предистории какви са били преди да станат толкова успешни тези хора.
Борислав Йовчев: Точно така, това е разликата между формалния неформалния лидер, това е една от основните разлики. Неформалният лидер набляга много повече на личностите взаимоотношения вътре в колектив ли ще бъде, компания ли ще бъде или в екипа, в който работи. Аз лично от известно време се старая първо да стана приятел с хората, с които работя или които съм поканил при мене да правим бизнес заедно, да разбера за техните семейства, за техните предпочитания, за техните проблеми и след това постепенно то се наслагва, идва и бизнес съотношението. Докато формалният лидер той си е строго бизнес насочен, той си има ограниченията, които са поставени и много по-рядко стига до лични взаимоотношения вътре.
Ангел Ранчински: Таргет задължения, които трябва да се изпълнят и никой не го интересува другия.
Борислав Йовчев: Той казва, ако не си изпълниш задължението, няма да ти платя заплата.
Ангел Ранчински:Имаме много инструменти, като начин за въздействие, защото ние с теб сме говорили със силно корпоративни хора, които дори им се струва малко невероятно, че някой човек, примерно ти имаш 20-30 човека, които работят, имаш хора в друг град, дори от разстояние, все пак има корпоративна част, нали има компания, но има свободни компании, за които във времето ще разискваме с уважаемите зрители, сега знаеш не етап сме основи, нали трябва да измислим първо, да разберем гледната точка на много хора, за да може всеки да си вземе неговото нещо. Добре. Може би риторичен въпрос, но задавам го на всички участници има ли бъдеще, има ли светлина в тунела това неформално лидерство в нашата страна?
Борислав Йовчев: Като нещо ново, винаги бъдещето е пред него. Това е нещо ново за България, тоест не е ново, но му се обръща внимание чак сега, по-задълбочено, по-професионално погледнато, така че има огромно бъдеще според мене. Много хора не са чували, че има и такъв тип лидерство, много хора въпреки че неформалният лидер не се и замислят, че са такива, така че има голямо бъдеще, стига да стигнем до хората да разберат точно какво значи това.
Ангел Ранчински:Значи имаме тежка задача?
Борислав Йовчев: Имаме тежката задача да информираме.
Ангел Ранчински: И ние като хора го правим и съответно знаеш преди теб са сядали Мария Ранчинска, съпругата ми, която създава заедно с нас академията по неформално лидерство – първите, които ще се наемем с официалната част, сериозното ниво и така нататък. Зрителите знаят това нещо, така че аз предполагам, че ще представлява интерес и на хората в корпорация, защото една от частта, в която ние ще ги насочваме и информираме, ще бъде точно те как се определят и да си разкрият техните неформални възможности, защото знаеш, че един например един средностатистически работник, например майка ми в министерството преди да стане главен счетоводител, ако бъде някъде в средата или юрист, без значение и по-компетентен за по-дълго време, там назначат нови хора, или пуснат шеф, той ще има много по-голямо влияние все пак. Като казах влияние, как е влиянието в неформалната среда?
Борислав Йовчев: Аз имах една среща вчера в Горна Оряховица, това е един град до Велико Търново с един отец, той е поп там, който е отскоро и с неговата съпруга. Говорихме с него, аз бях с ясното съзнание, че това е най-чиста форма на неформален лидер в града. Той не познава града, той е назначен от църквата там и е симбиоза от формален и неформален. Хората сами започват да идват в тази църква, той я реновира, той я направи като оазис вътре в града, но в края на краищата никой не е длъжен да отиде на служба , на литургия или там на каквото се ходи, но хората ходят без да ги кара никой насила при него. Той ги познава, запознал се е с всичките, отношението му към хората е много добро и той е като един хит в момента там, той си е чист неформален лидер.
Ангел Ранчински:Супер, много добър пример. Ние сме казвали в сферата на църквата – Джон Максуел, най-големият неформален лидер в света, най-титулованият, най-известният човек, който е помогнал на много хора да бъдат такива, е тръгнал от църква, той е бил пастор в Америка.
Борислав Йовчев: Всъщност той има от правилата на неформалното лидерство, това е правилото на погледа, не знам дали го знаеш, когато влезем в една среда, в една атмосфера или в една компания, или в приятелска компания и когато зададем някакъв въпрос, повечето от хората инстинктивно поглеждат човека, който е неформален лидер. Той как ще реагира, той какво ще каже, изчакват го и ние ако сме умни много спокойно можем да вземем от влияние, това кой е човекът с влиянието вътре в самата компания.
Ангел Ранчински: И затова препоръчваме на хората, с които работим и обучаваме да четат „Лидерите обядват последни“ ненапразно. Именно заради точно тази комуникация как да се огледаме, защото наистина ти сега ме навеждаш на много интересна мисъл, когато започнах да се занимавам с това нещо преди почти 5 години, знаеш ми историята, винаги бързахме да сме първи навсякъде, но във времето наистина се случи това нещо, сега ще изчакаме, ще се огледаме, ще отидем на място, където е публично, няма да говорим веднага с хората, просто се поздравим. Ще ги оставим те да говорят. Аз мисля, че това са много добри първоначално инструменти за влияние и като първия урок. Един човек може да си мълчи и да се ослушва. Това не е толкова трудно, трудно ще е вероятно да направи финанси като тебе веднага, но пък да мълчи и да се ослушва .
Борислав Йовчев: Колкото повече се ослушва, повече информация има, толкова по-добри решения се вземат след това.
Ангел Ранчински: И ти си чел същите книги, които и аз, поне голяма част от тях. Какво казваха – най-добрият слушател е сериозен неформален лидер и лидерите задават точните въпроси. Твоят съвет към нашите зрители по неформалното лидерство.
Борислав Йовчев: Моят съвет е, че има литература, има книги на темата. Важно е да не се бърка, че доскоро повечето от книгите за лидерството бяха по-скоро книги за мениджмънт, тоест неформалното лидерство тепърва навлиза като понятие като тема при нас, вземайте си, слушайте, задавайте правилните въпроси.
Ангел Ранчински:Напомняш ми нещо много важно да кажа – прав си, когато Направи още нещо много важно да кажа, когато отидем на щанда в големите книжарници, няма да намерим секция неформално лидерство или секция само лидерство. Ами да им подскажем къде се намират книгите по неформално лидерство. Когато попитах за тези писатели, те ме хванаха и ме заведоха в сектора на маркетинга, което не е лишено от смисъл първоначално – маркетинг.
Борислав Йовчев: Едно е да си мениджър, друго да си лидер, а пък трето да си неформален лидер.
Ангел Ранчински: Може би смятат, че маркетингът е, личният маркетинг, може би. Аз много умувах, попитах в книжарницата, не можаха да ми отговорят. Нормално хората са продавачи, те не се занимават с това нещо. Благодаря много за това участие. Неформалното лидерство е в свободните компании.
Каква е вашата реакция?
