„Оса 22″ е работното заглавие на последния филм, след който корифеят на киното намеква, че ще се пенсионира
Мизантроп, клаустрофоб, любител на гангстери, илитерат, некултивиран темерут, неграмотен имбецил – това са само няколко от щрихите в словесния автопортрет на младия Уди Алън. През годините най-мащабният жив интелектуалец в седмото изкуство продължава да описва себе си с безпощадния сарказъм, с който създава персонажите в скечовете, разказите и сценариите си. Вероятно в същия наратив, преливащ от ирония, ще звучат монолозите и диалозите на героите в следващия му филм – номер 50. Алек Болдуин наскоро подхвърли, че Алън му загатнал за финале гранде. Знае се работното заглавие – „Оса 22″. Тя ще е нещо като сбогуване, като естествен край след 70 години в голямото шоу.
По план първата клапа трябва да щракне през септември в Париж. Засега актьорите не са оповестени официално, но се спряга едно френско име – Изабел Юпер. Тя е от онези силни и талантливи жени, на които не им пука, че в САЩ все още има хора, мислещи почти 87-годишния Уди Алън за педофил заради твърденията на две нестабилни психически жени -някогашната му партньорка Миа фароу и осиновената им обща дъщеря Дилън. „Оса 22″ може би ще напомня за крими драмата „Мач Пойнт“ от 2005, окачествена от кинокорифея като най-добрата му екранна творба. А дали Уди наистина е решил да сложи точка, след като Клинт Истууд и на 92 командва зад камерите?
„Все още нямам усещането, че съм направил филм като „Крадци на велосипеди“ на Виторио Де Сика или „Седмият печат“ на Ингмар Бергман. Няма да спра да опитвам. Макар да съм доста успешен, никога не съм бил удовлетворен като творец. Не снимаш, за да спечелиш награда. Моцарт никога не е създавал шедьоврите си с мисълта за трофей. Ако имам шанс и вирусът отшуми, може би преди да умра, ще направя страхотен филм“, коментира Алън пред „Дейли Мейл“.
Изумителната кариера Уди Алън продължава седем десетилетия. Той държи рекорда за най-много номинации за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий – 16, като има 3 победи. Номиниран е 7 пъти за най-добра режисура, но получава само една статуетка, а три от лентите му са номинирани за филм номер едно. „Хубавото на киното е в самото правене, в творческия акт. Но дори и най-големите похвали за филма няма да те спасят от артрит или от херпес“, иронизира суетата Уди Алън.
Появява се само веднъж на Оскарите – през 2002 г. Тогава от Академията^ го молят – него, една от най-рейтинговите емблеми на Ню Йорк, да представи колажа на Нора Ефрон New Your on Film Tribute c кадри от града в памет на жертвите от 11 септември. През 2004 г. Comedy Central класира Уди Алън на четвърто място в топ 100 на най-добрите стендъп артисти на всички времена, английският „Гардиън“ го нарежда трети в своя идентичен списък. Неслучайно до 70-те предпочитаният му стил е бурлеската, а героите му гравитират около излъчването на Бъстър Китън и Чарли Чаплин. Той дори е племенник на Джеймс Бонд в първото „Казино Роял“ – пародия на Агент 007.
Уди Алън е единственият американец, който може да снима като европеец – от 70-те насам осмива еднакво безпощадно и нравите в социалната US клоунада, и отегчителното философстване в Стария свят. В центъра на филмите му са жените и тяхната психика. На терен е деспотичен, педантичен и никога не се осланя на случайността. Кълне се в Ингмар Бергман и цял живот мечтае да напише пиеса като „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс. Не носи часовник, не ползва компютър и не се разделя с пишещата си машина „Олимпия“, която си купува на 16. На нея се раждат сборниците му с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“, „Без перушина“, „Ако импресионистите бяха зъболекари“ и мемоарите „Само да вметна“, чието издаване се проточва заради напъните за псевдоморал и политическа коректност в страната, в която всеки може да стреля, когато, където и както му падне. Крилатите му афоризми са класика в жанра. Почти 30 години не говори пред медии. През 2020 г. дава интервю за „Си Би Ес Нюз“, което се излъчва чак през март 2021 в стрийминг платформата „Парамаунт Плюс“. Нарушава мълчанието заради документалната поредица на НВО „Алън срещу фароу“, в която авторите припомнят обвиненията в сексуална агресия, идващи от Миа фароу и Дилън през 1992 и 2014 година. За над половин век Уди Алън снима в централни роли 106 актриси, но нито една от тях досега не се е оплакала от него.
Според кинаджията съществуват десет причини, заради които си струва да се живее: хуморът на Граучо Маркс, филмите на Бергман, втората част на симфония „Юпитер“ на Моцарт, няколко парчета на Луис Армстронг, „Възпитание на чувствата“ от флобер, виртуозните изпълнения на Марлон Брандо, шлагерите на франк Синатра, невероятните ябълки и круши на Сезан, лицето на специална жена. Казва, че миналото не го интересува, а настоящето е най-доброто време. От 60-те до днес носи рамки на очила с постоянен дизайн. Почитател е на баскетболния отбор „Никс“ – има билет за целия сезон и четири места на първия ред. Вегетарианец е. Когато е в Ню Йорк, всеки понеделник свири на кларинет с група джазмени. Никога не изневерява на бенда – дори когато един понеделник трябва да получи „Оскар“ за „Ани Хол“.
***
До 18 чете само комикси
Прословутата хипохондрия на Уди Алън е тотално излишна – баща му доживява до 100, без да оплешивее, майка му – до 96. Бракът им продължава 70 години -изпълнен с ненавист и с обич, която напомня на тази между канибалите в Борнео. Двамата са абсолютни чешити, които нямат нищо общо с културата. И „записват“ родения на 13 ноември 1935 Алън Стюарт Кьонигсберг на 1 декември – да започнел начисто. Той е типично еврейче, пръкнало се Бронкс и израснало в Бруклин – постоянно мами на карти, обира връстниците си, не отваря книга, до 18 чете само комикси, не се интересува от театър. Бейзболист и лекоатлет. За да не мръзне по улиците, тъй като всеки божи ден бяга от училище, търси убежище в музеите и галериите, защото в повечето от тях се влиза без пари. Братовчедка му Рита започва да го води и на кино. (Преди да фалира, дядо им е собственик на салони.) Бащата на Уди е бижутер, а след Голямата депресия става келнер, шофьор на такси, дребен мошеник на конни залагания. Докато имат магазин, майката е счетоводителят в него. Бабите и дядовците му са имигранти от Литва и Австро-Унгария, наоколо се говори на идиш, иврит и немски.
Ако в онзи период нещо наистина вълнува бъдещия киноас, то това са хрониките за бандите на Ню Йорк. Той така се пристрастява към темата, че се вижда като един от тях. Хоби му е, докато заспива, да планира перфектното убийство, което не може да бъде разкрито. „Знам имената на всички гангстери и убийци. Знам всичко за тях – прякорите им, в кой затвор са лежали, по колко години и за какво. Научих всичко това от филмите на Хичкок и книгите за престъпници, на които съм голям фен“, споделя Уди Алън. Другите му интереси са свързани с баскетбола и фокусите.
Сцената обаче го привлича неудържимо от първия миг, в който гледа водевилни номера след основния филм. И решава да се пробва с фокуси – на 14 в някакъв треторазряден клуб изкарва първия си хонорар от два долара. Пак тогава – макар че рядко се вясва в даска-лото – отива на обявения от директора конкурс за таланти. Осъзнава дарбата си да прави комедия – и като актьор, и като писач – и се отказва да става каубой или частен детектив. Открива и кларинета, на който е верен и до днес. Още преди да завърши гимназията, печели джобните си с измисляне на смешки за малки издания. Именно заради тях решава, че е по-приятно и по-лесно да се казва Уди Алън. А след като го гонят от лятна школа по драматургия на Нюйоркския университет, за първи път отива на психиатър. Ще го прави през следващите години почти без никаква полза. Но образът на смотан нервак интелектуалец, който е запазена марка в творенията му, няма нищо общо със самия Уди.
***
Два пъти се жени за актриси отглеждат, но не зо Вдъхновяват достатъчно
СХарпийн Сюзън Роузън, първата му съпруга, се запознават в клуб. Харесват се, докато той свири на кларинета си, а тя на пиано. Слушат заедно Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, вози я до дома на родителите й с първия си автомобил, купен за 600 долара. Женят се в Ел Ей, когато Харлийн е на 17, а той на 20. Но илюзорната идилия скоро приключва, за да започнат хипохондричите истерики на Уди Алън. Спасява се от военната служба, като го определят като „негоден“ заради изгризаните нокти. И въпреки че с Харлийн, която става магистър по философия, се разбират по основните житейски теми, бракът им буксува. При развода тя иска материална компенсация за това, че Уди я е „презирал и подигравал“. „Бях за него само бавачка, актриса и домашна прислужница. Даже спяхме отделно“, твърди тя.
След развода Алън за кратко има връзка с Полин Кейл – популярна кинокритичка, но тя също не издържа на характера му. Междувременно е зарязал питомното – по хилядарка на седмица като главен сценарист в тв шоу, за да гони дивото – стендъп артист. И се влюбва в бъдещата си втора съпруга. Луиз Ласър е копие на Бриджит Бардо и има собствена сметка в „Тифани“. Целуват се във файтоните в Сентръл Парк, докато Харлийн попълва документите за развода. Уди Алън не се стряска от факта, че майката на Луиз – просперираща интериорна дизайнерка, е сериозно луда. Той не обръща внимание дори на признанието, че Луиз напуска колежа заради „психическа нестабилност“. Гаджета са осем години, през които тя започва да проявява разни странности, но затова пък правят любов дори на улицата. Няколко пъти се разделят и събират. Докато той се подвизава из Европа, майката на Луиз се самоубива, но Уди отново не забелязва червената лампа и дори се жени за изгората си. Във времето, когато Алън лети на изток и на запад заради продукции и представления, Луиз го удря на разврат – има либидо на заек, пуши и трева. Въпреки тези малки прегрешения го насърчава за първия му изцяло авторски филм „Вземи парите и бягай“, където участва и тя. Двамата се развеждат четири години след сватбата, но той я взима и в следващите си филми – „Банани“ и „Всичко, което сте искали да знаете за секса“.
***
Миа Фароу -злият демон с ангелско лице
Когато Уди Алън екстравагантно решава да снима два филма едновременно – „Зелиг“ и „Секскомедия в лятна нощ“, на сцената излиза Миа фароу. Тя не е напълно непозната за режисьора. Няколко години преди това му е написала писмо, в което лее възхищението си от работата му и – неясно защо, го завършва с „Обичам те“. После се засичат няколко пъти из хайлайфните сборища, но нищо повече. Следващата им среща е на организираното от него новогодишно парти, на което той е с официално гадже – Джесика Харпър от филма му „Спомени от звезден прах“. Няколко дни по-късно Миа фароу му изпраща книга с благодарност за поканата. Той от учтивост й предлага да обядват заедно, без да си дава сметка, че тя е не само умна, красива и талантлива, но и смущаващо странна. В онзи момент Мария де Лурд Вийе фароу е с два брака зад гърба си – с франк Синатра и с прочутия диригент и пианист Андре Превин, има три собствени и четири осиновени деца. Тя е дъщеря на холивудската звезда Морийн 0’Съливан, която е Джейн в няколко филма за Тарзан. Уди Алън доста по-късно ще разбере, че сестрите и братята на Миа имат проблеми с алкохола и наркотиците, притежават криминални досиета, клиенти са на психиатрии. Един от братята й е осъден за посегателство над дете и е пратен в затвора. Уди Алън дори не надава ухо на слуховете, според които тримата братя фароу са издевателствали сексуално над четирите момичета фароу.
Вначалото режисьорът се вълнува само от три неща във връзката им – Миа е забавна, достатъчно разкрепо-стена е в леглото и живее от другата страна на Сентръл Парк, така че няма нужда от градски транспорт, за да си гостуват. Само няколко седмици след като започват да излизат като двойка, тя го информира, че ще му роди дете. Дни след това му предлага да се оженят, а когато той й отказва, изпада в тежко раздразнение. Алън я снима в 13 от филмите си, между които са безспорните евъргрийни „Дани Роуз от Бродуей“, „Пурпурната роза от Кайро“, „Хана и нейните сестри“, „Радио дни“, „Престъпления и прегрешения“.
Между две роли Миа фароу не спира да осиновява деца. След години едно от момчетата, Моузес, ще тиражира есе, в което разказва как актрисата наказва телесно и психологически както биологичните си наследници, така и доведените, за да постигне пълното им подчинение. Най-гаднярски се отПрави му предложение За брак и зо върти на шиш, докато не Забременее от него нася тя с един от малчуганите, който е парализиран от полиомиелит. Прелестната като ангел Миа фароу „връща“ две от децата, които осиновява – бебе от Мексико и момченце с вродено увреждане на гръбначния стълб. Докато Уди Алън продължава да я фаворизира във филмите си, тя постоянно се мъчи да забременее от него. Но процесът нещо зацикля и Миа – като компенсация, осиновява прекрасното момиченце Дилън. А после оповестява, че е бременна. Постигнала целта си, се дистанцира от Уди Алън, с когото и без това отдавна са в изтляващи емоционални отношения. Дори не го допуска до сина им Сачел, когото се зарича да кърми до първи клас. Ореолът й на идеалната майка започва да се пропуква публично, когато някои от децата й са хванати в кражба. По-късно три от осиновените стигат до самоубийство, а едно от момичетата умира от СПИН. „Почтеността и честността са твърде скъпи подаръци. Не ги очаквайте от евтини хора“, казва по този повод Уди Алън.
След като превежда в банковата й сметка един милион долара, за да няма тя проблеми с домакинството, той решава, че е време на свой ред да осинови Дилън и Моузес, с които се обичат най-много. Миа фароу се съгласява, но това в никакъв случай не ги прави по-близки.
***
Голямата любов идва на 57
Режисьорът е категоричен – Фароу съшива с бели конци твърдението за посегателство и го сугестира в съзнанието на Дилън, която преди тази драма посещава терапевт, тъй като трудно прави разлика между реалност и фантазия. Експерти от няколко независими институции са единодушни: няма доказателства, Дилън Фароу най-вероятно е подстрекавана от майка си. Режисьорът нарича Дилън „добро дете“ и предполага, че тя вярва във версията на Миа Фароу. „Дилън наистина мисли, че съм я тормозил. Дори не си го измисля“, убеден е Уди Алън. Съдебно обвинение всъщност няма. След половингодишно разследване става ясно, че върху Дилън няма извършено физическо насилие, но пораженията върху психиката й са необратими. Уди Алън харчи луди пари за адвокати, които се грижат за родителските му права над Дилън, Моузес и Сачел. Именно заради тези дела не може да си позволи веднага да се събере със Сун-И. През 1997 г. след сериал от шумни скандали и вестникарски сензации Уди Алън се жени за 35 години по-младата от него корейка. Тя го чака с търпение и разбиране – Сун-И е млада дама с непоклатима психика. Не познава баща си, а майка й я зарязва, когато е едва на пет. Бъдещата мисис Уди Алън още тогава изгражда сериозен характер -изхранва се сама от кофите в Сеул, където я откриват местни монахини и я прибират в сиропиталището към манастира им. Тя е на седем, когато Миа Фароу връхлита в Божията обител и я отвежда – но не към самолета, а към съседни сиропиталища, където идеалната родителка търси да „избере“ още „нещо“. Но мисията пропада и двете най-после отлитат за Лондон, където по това време Фароу живее с Андре Превин. Звездата изисква от Сун-И бързо да овладее английския и когато това не става с желаните темпове, заплашва малката, че ще я изпрати в лудница. Оцелялата по тротоарите на Сеул Сун-И не се плаши лесно – тя е единствената от децата, която се опълчва срещу жестокостта на майката със социален имидж на светица.
След безкрайните разправии с пощурялата от ревност и злоба Миа Фароу режисьорът за кратко се връща към леките комедийни филми – криминалния фарс „Проклятието на скорпиона“, сладникавия „Мелинда и Мелинда“, фриволния „И още нещо“. Те минават без големи фанфари. След тях обаче триумфира с „Мач Пойнт“, „Вики Кристина Барселона“, „Каквото дойде“, „Полунощ в Париж“, „На Рим с любов“, „Син жасмин“, „Магия в полунощ“, „Кафе Сосиете“.
Уди и жена му избягват светлината на прожекторите, но след излъчването на първия епизод от „Алън срещу Фароу“ техен говорител прави изявление, в което се казва, че създателите на документалната поредица „не са проявили интерес към истината, тъй като от десетилетия се знае, че обвиненията категорично са фалшиви“. Уди Алън никога не е арестуван или даван под съд по обвинението, отправено за първи път през 1992 г. и разследвано от щатската полиция в Кънектикът, където са живели Миа Фароу и децата й.
„Всичко това е толкова абсурдно, но петното все пак остава. Няма доказателства, че съм блудствал с Дилън, но на много хора им се иска да вярват, че е било възможно да се е случило. Нищо от това, което съм правил с Дилън, не може да бъде разтълкувано по-погрешно“, признава Уди Алън. Той неведнъж се опитва да се свърже с Дилън чрез писма. В тях й напомня, че Сун-И и двете им дъщери очакват рано или късно Дилън да общува отново с баща си.
Миа фароу пък пътува из Африка, където е посланик на добра воля на УНИЦЕф и на още 20 мисии в региона на Дарфур и на Чад. До нея е синът й, журналистът Ронън фароу, който не спира да пише и говори срещу Уди Алън. Именно той е сред тези, които наливат вода в мелницата на движението #Ме Too, което не пропуска да забие няколко пирона в имиджа на Уди Алън. Заради цялата патърдия през 2018 година „Амазон“ се отказва от разпространението на „Един дъждовен ден в Ню Йорк“. Разбеснелите се псевдофеминистки провалят договора, а това води до съдебен процес на стойност 68 милиона долара. Драмата тръгва в европейските кина през 2019 г. „фестивалът на Рифкин“, сниман в Сан Себастиан, също не стига до зрителите в САЩ – не че повечето от тях щяха да го разберат. Защото в драмите на Уди Алън словото доминира над действието. А ако някой от героите все пак изпита мимолетно щастие, докато се забавлява или тества нова сексуална техника, мисли, че полудява или че настъпва краят на света.
***
Звезди не желаят да снимат с него
Донякъде е странно, че звезди с огромен професионален и житейски опит пред и зад кулисите се разкайват за ролите си в хитове на Уди Алън – между тях са Кейт Уинслет, Колин фърт, Марион Котияр. Тимъти Шаламе, който изгря в „Един дъждовен ден в Ню Йорк“, също си посипва главата с пепел, но споделя, че го прави под огромен натиск заради номинациите за „Оскар“. Грета Геруиг, Кристен Стюарт, Селена Гомес и Ребека Хол на свой ред се поддават на истерията. „Имат добри намерения, но постъпват глуповато – включват се в преследването на напълно невинен човек и позволяват на лъжата да съществува“, е коментарът на Уди Алън. „Модата е да бъда критикуван – нещо като диетите със зеле. Актьорите нямат никаква идея какви са реалните факти и просто заемат най-безопасната за тях позиция. Предполагам, че през остатъка от живота ми винаги ще има хора, които
Модата да зо критикуват се превръща в манин ще ме мислят за хищник“, обобщава Алън пред „Гарди-ън“ манията да бъде оплюван. Кейт Бланшет, Ан Хатау-ей, Алек Болдуин, Оуен Уилсън и Пенелопе Круз обаче го защитават в социалните мрежи. „Прочетох отвореното писмо на дъщеря му до „Ню Йорк Таймс“. Безобразно е. Абсолютен женски номер за слава и пари. Чудя се кой ще бъде следващият“, категоричен е в Туитър Стивън Кинг. Скарлет Йохансон и Хавиер Бардем също подкрепят Алън и чакат с нетърпение отново да работят с него.
***
Уди: Понякога си мисля за самоубийство
Уди Алън не вярва в отвъдното, нито пък в прераждането. И затова въобще не го вълнува как ще го запомнят – като режисьор или като педофил. Отсега е наясно с последното си желание – прахът му да бъде разпръснат край аптека. Неслучайно хипохондрията му е от най-устойчивите легенди в Холивуд. „Не се страхувам от смъртта, просто не искам да съм там, когато това се случи“, е сред най-прочути-те му афоризми. „Понякога си мисля за самоубийство. Но съм толкова голям неудачник, че и това сигурно би било само временно решение на проблемите“, шегува се той в характерната си тоналност.
Каква е вашата реакция?
