Повсеместното поскъпване продължава с бързи темпове, опасно изсмуква доходи и спестявания. Българската поговорка „Бели пари за черни дни“ става особено актуална сега, когато хората със страх очакват студените месеци и заедно с тях поредното увеличение на цените на храни, газ, ток и парно. И никой не може да каже къде е краят на този хаос, обхванал не само нашата страна, а и цяла Европа.
Инфлацията продължава да се увеличава, отчете Националният статистически институт. Със 17,7% са поскъпнали стоките и услугите в продължение на една година до този август. Само за последния месец инфлацията е добавила още 1,2%. Първи по увеличение са цените на жилищата, на водата, електроенергията, газа и горивата – с 5,2%. Храната е поскъпнала с 1,2%, а при облеклото и обувките е отчетено понижение на цените с 2,3%. От началото на годината средното поскъпване у нас е с 12,6%.
В още по-сложна ситуация са хората с ниски доходи, чието потребление се следи от статистиката чрез т.нар. малка кошница. Става дума за 20 на сто от населението, което купува изключително само продукти от първа необходимост – храни и лекарства, и плаща битовите си сметки. Стоките и услугите в „малката кошница“ са се увеличили повече – с 1,7% през август и с 14,1% от началото на годината. За една година цената на маслото е нагоре с 44,2%, а на кашкавала – с 39,9%, сочат данни на Института по аграрна икономика. Според анализ на КНСБ, въпреки че ДДС специално за хляба и брашното беше намален на 0%, цената е паднала под очакваното, само между 1 и 11%.
Потребителската кошница е с 23% по-скъпа спрямо предходната година, пресметна пък председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Владимир Иванов.
Той твърди, че голяма част от промените в цените са в резултат от негативни очаквания, голям е страхът заради енергията – ще има ли достатъчно и колко ще ни струва. И този страх е напълно реален, защото през зимата се използват повече енергийни ресурси, чиито цени също ще се движат нагоре. Годишната инфлация в еврозоната се очаква да достигне 9,1 % през август 2022 г., до юли беше 8,9%, показват оценки на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. Енергията е с най-голяма тежест – за една година, до август, е поскъпнала с 38,3%, а храните, алкохолът и тютюнът – с 10,6%.
Светът успя да се справи с пандемията и днес в повечето страни ковид се възприема като инфекция, която може да бъде овладяна без крути мерки. Новият бич сега се нарича инфлация и държавите обмислят най-различни мерки, за да опазят бита на населението си. франция например налага 15-процент-но ограничение на покачването на цените на енергоносителите. Така нареченият ценови щит ще е валиден от януари за газа, а от февруари – и за електричеството. Поскъпването ще има горна граница, когато става дума за домакинства, жилищни кооперации, социални жилища и малки предприятия. В резултат на тези мерки, домакинствата, които се отопляват на газ, ще плащат с 25 евро повече на месец, но без таван топлото би им струвало по 200 евро. Сметките за ток ще се увеличат с по 20 евро на месец вместо със 180 евро.
Администрацията на американския президент Джо Байдън обяви през март, че в продължение на 6 месеца САЩ ще освобождават по 1 милион барела петрол дневно от своя стратегически петролен резерв. Целта на тази мярка е да бъде овладяно покачването на цените на горивата, защото провокират още по-висока инфлация. Междувременно стана известно, че запасите от петрол са паднали до 434,1 милиона барела, което е най-ниското им равнище от октомври 1984 г. Все още не е ясно дали Вашингтон ще продължи да освобождава количества и след октомври.
Очаква се глобалното производство на зърнени култури да намалее с 38,9 милиона тона, или 1,4%, спрямо предходната година. Заради изключителните горещини и сушата добивите от царевица в Европейския съюз ще са по-ниски с 16% и ще бъдат под средното петгодишно ниво. Но фАО, организацията по прехрана и земеделие на ООН, повиши прогнозата си за световното производство на пшеница до 777 милиона тона.
Това е незначителен спад спрямо 2021 г. Руската федерация очаква рекордна реколта, благоприятни са климатичните условия и в Северна Америка. Очаква се световният добив на ориз да спадне с 2,1% спрямо 2021 г., но през м.г. той беше на най-високото си ниво за всички времена. Индексът на цените на храните на фАО достигна средно 138,0 пункта през август 2022 г., което е спад от 2,7 пункта спрямо юли. Това е пети пореден месец на намаление. Въпреки последния спад индексът остава с 10,1 пункта над нивото си отпреди година. Производството не е секнало, на пазарите има достатъчно горива, зърно, храни, но изострената геополитическа ситуация предизвиква страх, блокира каналите за доставки и в крайна сметка цените хвърчат нагоре.
Каква е вашата реакция?
